ПРИКАЗКИ

Живели някога един дядо и една баба. Имали си прасенце. Веднъж бабата рекла: – Дядо, хайде да заколим прасенцето! – Не, нека се поохрани по-хубаво! – рекъл дядото. – Ще го заколим, когато пусне под опашката мас. А бабата била лакома, обичала много да похапва прясно месце, та започнала да мисли как да излъже дядото и да заколят по-бързо прасето. …

Едно време имало три сестри сирачета. Царят им казал да отидат на седянка, но те не го послушали, а седнали вкъщи да предат. Като си отишъл в двореца, царят изпратил свои хора, за да видят отишли ли са на седянка и какво правят там. Царските хора узнали, че са вкъщи, спотаили се до вратата и надали ухо, за да подслушат …

Когато разбогатял, Хитър Петър дал под наем на един беден човек зеленчуковата си градина. В градината се родила необикновено голяма зелка. Всеки, който я виждал, захласвал се да я гледа и да й се чуди. Един ден градинарят си рекъл: "Тая зелка се пада на чорбаджията. Ще му я подаря. Той много ще се зарадва, защото се е родила в …

Едно време свети Иван живял в село, където бил пазарен за говедарин. Веднъж завалял силен дъжд. той набързо събрал говедата, прекарал ги през реката и си отишъл в селото. Когато се мръкнало, дошъл вечерта един чорбаджия и рекъл: – Иване, какво си направил? На всички селяни си докарал говедата, само моята крава си забравил! Тя беше телна, кой знае къде …

Някога, в далечните минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, Слонът нямаше хобот. Той имаше само една къса, топчеста издутина, подобна на обувка, и можеше да гърчи този свой нос насам-натам, но нищо не можеше да улови с него. Сред слонското племе обаче живееше едно слонско детенце, да, едно Малко слонче, което беше пълно с Огромно любопитство и задаваше ужасно много …

Някога в Токио живели двама дзенучители. Учителят Унсе постъпвал винаги в съгласие с това, на което учил Бил строг към себе си, нямал никакви страсти и слабости. Танзан бил негова пълна противоположност. Той ядял, когато бил гладен, ако бил сънен, спял даже през деня и не се отказвал от саке, ако имал желание да пие. Веднъж Унсе отишъл при Танзан, …

К- ога са добри отношенията между мъжа и жената? – попитали Настрадин Ходжа. – Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те могат да си живеят много добре заедно – отговорил той.

Попитали Андаки: "Разбирането и добротата са част от суфисткия път. Защо е необходимо там да има нещо друго освен любов и красота, защо например там трябва да има знания и течението на времето? И такива неща като съмнения и забележки?" ..— Той отговорил: "За съзряването на прасковата са необходими слънце и вода. Вие не сте ли виждали какво става, когато …

Веднъж Настрадин Ходжа сложил на едно голямо блюдо три сливи и ги понесъл като дар на завоевателя Тимур. По пътя сливите започнали да се търкалят по подноса от едната страна на другата и колкото и да повтарял Настрадин: "Стойте мирно, не се движете, че ще ви изям!" – нищо не действало. Сливите все подскачали и се търкаляли. Ходжа, ядосан, изял …

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: "Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте. Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял …