РАЗКАЗАНИ ПРИКАЗКИ

Имало едно време едно дете, което всяка вечер излизало на двора и гледало небето.То виждало звездите — безбройни.Гледало Луната как тихо върви между облаците.Виждало как Слънцето всяка сутрин се връща точно навреме, сякаш някой го буди.И детето все питало:— Кой движи всичко това?

Имало едно време красиво царство, наречено Златна България. То се простирало между зелени планини и сини реки, а хората му мечтаели за училища, пътища, болници и светло бъдеще.

Имало едно време една телевизионна водеща на име Лора.Тя имала спокоен глас, безупречна прическа и усмивка, която можела да успокои дори човек, останал без ток, вода и надежда едновременно.Всяка вечер тя заставала пред камерите на най-голямата телевизия в страната и казвала:— Добър вечер. Живеем по-добре от всякога.Само че имало един проблем.

Имало едно време, сред зелените хълмове, сините езера и старите каменни градчета на Италия, едно необикновено състезание. То не било като битките на рицарите с мечове, нито като надбягванията на коне. Това било великото колоездачно приключение, наречено Giro d’Italia — Джиро Италия.Всяка пролет, когато снегът започвал да се топи по върховете, а лястовиците се връщали от далечни страни, по пътищата …

Имало едно време две деца – Марти и Елица. Те живеели в малък град, пълен с дървета, цветя и весели хора. Всяка сутрин минавали покрай стар паметник в центъра, но никога не се спирали да го погледнат.На паметника имало издълбани имена и голяма дата:9 май

Имало едно време един хор, в който не пеели просто деца… а звучало самото детство. Това е хорът „Бодра смяна“ – място, където гласчетата се събират и се превръщат в истинска магия.