>
  • Как тревата и дърветата стават просветлени

    Как тревата и дърветата стават просветлени

    Шинкан шест години изучавал будизъм в школата Тен-дай, след това седем години – дзен, след което заминал за Китай и …

  • Бърз като жабок

    Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина. …

  • Еднооката

    Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-нататък из двора без работа. — Жено — казал веднъж мъжът, — вземи да ми ушиеш риза, че оголях. — Не една, а пет ще имаш — отвърнала жената. Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, … …

  • Мандаринът и задморската птица

    Мандаринът и задморската птица

    Мандаринът на провинцията Лю се запътил да посрещне задморската птица, която се появила в околностите, и я проводил в парадните …

  • Имаш сърце

    Имаш сърце

    Един отшелник излязъл от уединението, казвайки на всеки срещнат: "Имаш сърце." Когато го попитали защо не говори за милосърдие, търпение, …

  • Книгата

    Книгата

    На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно …

  • Да се поправя на момента

    Един набожен монах седял на първия ред на неделната служба. Изведнъж той се навел и започнал да си сваля обувката. Толкова необикновена процедура по средата на службата накарала тези, които забелязали това, да се усмихнат и за кратко да отклонят вниманието си от службата. След това братът започнал д…

  • Неверният управител

    Неверният управител

    Един човек бил богат и имал управител, за когото му било донесено, че пропилява имението му. И като го призовал, …

  • Самотният бор

    Самотният бор

    Ей го там, горе – на най високия зъбер. Стои гордо, величествено, а около дънера му – ситно лековито биле. …

  • Ябълковата градина

    Настрадин имал най-хубавата в страната ябълкова градина и всеки път, когато ябълките узрявали, съседските деца се промъквали в градината и ги откъсвали. Със същото постоянство Настрадин изтичвал от къщата, размахвайки пушка и проклинайки бягащите деца. Многогодишен свидетел на това безуспешно пресле…

  • Умната мишка

    Излязла една мишка от дупката си – гладна, но и много самоуверена.Огледала се и какво да види – пред нея капан. А вътре – парче месо. Мишката присвила очи и се подсмихнала:— Аха… мислят, че ще ме хванат! Но не знаят с кого си имат работа. Обиколила капана отдалеч, като генерал на разузнаване.Погледн…

  • Пластовете пясък

    Пластовете пясък

    Живяла някога една жена, изоставила религията, в която била възпитана. Тя напуснала даже редиците на атеистите и се обърнала към …

  • Последната битка

    Последната битка

    Когато боговете надвили гигантите, Гея се разгневила още повече, слязла в Тартара и заченала Тифон, който бил получовек-по-лучудовище. Той превъзхождал …

  • Как се влиза в дао

    Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:– Учителю, как се влиза в дао?– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.– Това е пътят, за да се влезе. …

  • Игра с бастун

    Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къщата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. …

  • Морската невяста

    Някога, преди много години, на брега на морето живял беден рибар. Той прехранвал семейството си с това, което ловял през деня. Но така се случило, че осем дни той не хванал нито рибка. Гладът го дебнел от всички ъгли. И на деветия ден уловът не бил подобър от предишните. …

  • Конче-вихрогонче

    Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел. …

  • Небивалица

    🎧 Детски гласове от златните години на Балкантон В едно време, когато детството звучеше различно – по-топло, по-бавно и по-истински – се раждаха малки аудио съкровища. Кратки, но запомнящи се. С гласове, които не просто четат, а играят, пеят и разказват. Тук събрахме част от тези записи …

  • Сърната и козата

    Сърната и козата

    Цял ден ловците гонили една сърна. Надвечер подгоненото животно изскочило от гората и се мушнало в едно зашумено лозе. Укрило …

  • ПЧЕЛИ И СТЪРШЕЛИ

    Стършелите откриха в един храст няколко пити хубав мед.Ех, че сладко и вкусно нещо! – каза с възторг един от тях, като си смучеше крачето, което беше потопил в меда. – Хайде, братчета, да си присвоим тая вкусна храна! А ако дойде някой да си я иска, ще кажем, че е наша.От небето се спусн…

  • Как бяха създадени буквите

    Една седмица след като Тефимай Металумай (ние, мое Безценно съкровище, ще продължаваме да си я наричаме Тефи) направи онази малка грешка със счупеното копие, Чуждия човек, писмото-рисунка и другите работи, тя излезе отново за риба с Татко си. Трябваше да помага на Майка си в простирането на кожи по …

  • Продавачът на петли

    Продавачът на петли

    Продавачът на петли хвалел стоката си на пазара, уверявайки, че неговите петли се бият до смърп. – Продай ми по-добри …

  • Косите на великана

    Някога имало четирима братя. Тримата били дребнички, но доста хитри, а четвъртият бил великан с огромна сила, но бил много по-малко хитър от другите. Силата му била в ръцете, а умът — в косите. Неговите хитри братчета му подрязвали косите късо, за да е винаги глупак, карали го да върши цялата работа…

  • Сказание за кенгуруто

    Сказание за кенгуруто

    Някога Кенгуруто не беше такова, каквото сега го виждаме, а съвсем Друго животно, с четири къси крака. Беше вълнесто, беше …

  • Йонин Геран

    Йонин Геран

    Тук някога е имало селище. От селището сега е останал само един геран с кобилица и изсъхнала дървена кофа. Погледнеш …

  • Красота на лицето

    Красота на лицето

    Настрадин Ходжа имал много грозно лице. Един от приятелите му казал на шега:– Не съчувствам на никого в света …

  • ВЪЛКЪТ И АГНЕТО

    ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.– У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще…

  • Божествената воля

    Попитали Настрадин Ходжа: „Какво ще кажеш за съвършенството на Божията воля?“ „Откакто се помня – казал Ходжа, – постоянно става така, че говори Господ Бог. А ако силата не беше в ръцете на Господ, някога би станало това, което съм казвал аз.“ …

  • Ридаещият тотемен стълб

    Ридаещият тотемен стълб

    Онзи, който никога не се мръщи, бил вожд на Северния остров. Хората от племето хайда били щастливи, защото той бил …

Някога добавени

Св. Илия и хората

Св.Илия и хората

Едно време светците ходели по земята и хората искали от тях кой каквото му било нужно. Един искал дъжд, друг суша; един слънце, друг вятър – в зависимост от това какво бил насял по полето или какъв занаят имал.

Прочетете повече »

Приказни песнички

🎧 Голяма колекция детски приказки и песнички от Балкантон и радиотеатъра

Има записи, които не просто се слушат - те се помнят.
Те са част от детството, част от гласа на едно време.

Тук е събрана обширна аудио колекция от приказки, песнички и радиотеатрални откъси - над 120 записа, дигитализирани от плочи и архиви.


🧸 Какво ще чуеш вътре

От първите секунди на "Трите прасенца" до дълбокия свят на "Малкият принц" - това не е просто подбор, а цяла вселена:

  • 🐷 "Трите прасенца" - кратки, ритмични, запомнящи се
  • 🐇 "Алиса в страната на чудесата" - философия през детски поглед
  • 🐻 "Мечо Пух" - топлина, хумор и мъдрост
  • 🐘 "Малкото слонче" - любопитство и откривателство
  • 🌊 "Пътешествие без куфар" - приключение и въображение
  • 🐺 "Пепо мечока" - характер и народен хумор
  • 🌙 "Копче за сън" - абсурд, поезия и детска логика

И още десетки - всяка със свой ритъм, настроение и глас.


🎙️ Това не е просто аудио

Това е:

  • театър без сцена
  • приказка без книга
  • свят, създаден само с глас и въображение

Няма ефекти. Няма шум.
Само актьорско присъствие и текст, който живее.


📀 Защо този архив има значение

В дигиталния шум тези записи звучат различно.
Те не бързат. Не крещят. Не се натрапват.

Те възпитават - без да натискат.
Разсмиват - без да се престарават.
И оставят следа.


👨‍👩‍👧 За кого е това

  • за хора, които искат да си спомнят
  • за родители, които търсят стойностно съдържание
  • за деца, които тепърва ще открият магията

▶️ Натисни "Play" и остави гласа да разкаже


🗂️ Архивът съдържа

Над 120 аудио записа, включително:

  • "Трите прасенца" (серия откъси)
  • "Алиса в страната на чудесата"
  • "Алиса в огледалото"
  • "Бяла приказка"
  • "Дядо за риба"
  • "Градче в табакера"
  • "Храбрият шивач"
  • "Копче за сън"
  • "Коте-котараче"
  • "Крокодилчето Кроки"
  • "Лиско по море"
  • "Магьосникът от Оз"
  • "Макс и Мориц"
  • "Малкият принц"
  • "Малкото слонче"
  • "Мечо Пух"
  • "Моливко и Сръчко"
  • "Палавото зайче"
  • "Педя човек - лакът брада"
  • "Пепо мечока"
  • "Пътешествие без куфар"
  • "Художник и гларус"
  • "Сребърното копитце"
  • "В лунната стая"

🎵 Един архив. Един свят. Един звук от детството.

Кой е Ангел Каралийчев?

Имало едно време… един човек, който много обичал приказките.

Казвал се Ангел Каралийчев.

Той не бил цар.
Не бил магьосник.
Но имал една истинска магия – умеел да разказва.

Прочетете повече »
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
Facebook X WhatsApp Viber