Живеел в тундрата един гарван — стар и лаком.
А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди.
Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си.
„Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна.“
И ето че гарванът долетял до морето и кацнал на един камък. Морето било тихо, нито една вълна не се виждала.
В един студен вечерен час, когато вятърът свирел по пътищата, няколко пътници се събрали край огъня в стар крайпътен хан. Пламъците пука ли тихо, сенките играели по стените, а разговорът, както често става, тръгнал към вярата и чудесата.
Един от мъжете се навел напред, протегнал ръце към топлината и казал с мек глас:
— Петнадесет години чакахме с жена ми дете… Петнадесет дълги години. И когато вече бяхме изгубили надежда, равинът ни благослови. Не мина и година — и Бог ни дари с дъщеря.
Очите му светели.
Друг пътник кимнал и добавил:
— Моят син беше тръгнал по лош път. Не слушаше никого, беше загубен. Отидох при равина… той ни благослови. И знаеш ли? Момчето се върна. Сам. Сякаш нещо го беше събудило отвътре.
Огънят припукал по-силно.
Тогава третият мъж, който досега мълчаливо гледал в пламъците, тихо проговорил:
— И аз отидох при равина. Помолих го да благослови една сделка… рискова, но важна за мен. Вложих всичко, което имах.
Той замълчал за миг.
— И изгубих всичко.
Настъпила тишина. Другите го погледнали учудено.
— И… къде е чудото? — попитал някой.
Мъжът вдигнал очи. В тях нямало горчивина.
— Чудото ли? — усмихнал се леко той. — Чудото е, че въпреки всичко… не изгубих вярата си. Нито в Бога. Нито в равина.
Огънят продължавал да гори. Но сякаш вече топлел по-дълбоко.
Някога, много отдавна, живял един мъдрец, който се скитал из горите. Много подвизи извършил той. Веднъж, докато седял под едно
Прочетете повече »
Имало едно време в красивия град Salzburg едно малко момче, което толкова обичало музиката, че сякаш се било родило с нея в сърцето си. То се казвало Wolfgang Amadeus Mozart. Докато другите деца още се учели да подреждат думите, малкият Моцарт вече подреждал звуци. Баща му, който бил музикант, веднъж видял как детето внимателно докосва клавишите на клавесина и повтаря мелодии, които чуло само веднъж.
Прочетете повече »
Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. „Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази.“
И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
