Принц Раздавач на храна бил велик вожд и воин на квакиутлите. Бил могъщ и всички му се подчинявали с изключение на неговата дъщеря. Принцесата често вършела неща, които съзнавала, че са направилни, въпреки заръките да не ги върши. Баща й много пъти я предупреждавал да не ходи сама в гората, защото е опасно.
Прочетете повече »
Когато Дзи Ци от Нинбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч изпъквало сред всички останали. Под
Прочетете повече »
В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце.
Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си.
Дали си обет:
да запазят пълно мълчание.
Не за час. Не за ден.
А докато могат.
Първият ден минал леко. Седели неподвижни, вглъбени, дишането им се сляло с тишината. Умът се успокоявал като езеро без вятър. Всичко вървяло добре.
Но когато вечерта се спуснала и в залата останали да светят само няколко керосинови лампи, пламъците им започнали да трептят и да гаснат. Светлината станала мътна, сенките – неспокойни.
Тишината се разклатила.
Първият ученик не издържал.
Отворил очи, намръщил се и извикал към слугата:
— Оправи тези лампи!
Думите му отекнали тежко в залата.
Вторият ученик веднага се обърнал към него, възмутен:
— Нали се разбрахме да не говорим!
Третият, вече раздразнен, се намесил:
— Вие пък защо започнахте да приказвате?
Настъпила кратка пауза.
И тогава четвъртият ученик, с леко доволство в гласа, казал:
— Само аз мълча.
…И тишината окончателно се разпаднала.
Понякога най-трудното не е да мълчиш.
А да не се гордееш, че мълчиш.
Някой казал на хартията, като я видял почерняла в мастило: "Преди лицето ти беше бяло и блестеше, а сега на
Прочетете повече »
Едно коте додявало много на стопанина си и веднъж той го занесъл и оставил в гората.
Там го намерил лъвът. Той разгледал котето от всички страни, почудил му се, па рекъл:
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
