
Как старецът се спасил от мечката и вълка



Трима мъже – Дзи Санху, Мен Дзи фан и Дзи Цинчжуан си говорели: "Кой от нас е способен да бъде
Прочетете повече »

Не зная защо, не зная защо!? – мърмореше си Големият слон, докато ходеше по пътеката и поклащаше умислено хобота си насам-натам.
Чу го Мравчо и се зачуди:
– Какво ли не знае огромният Слон?
След малко Слонът се върна обратно по пътеката и все така умислено си мърмореше:
– Не зная защо!? Не зная защо!?
За късмет на Мравчо, огромният слонски крак стъпи съвсем близо до него, толкова близо, че едва не го захлупи. Тогава смелият Мравчо веднага пролази нагоре по грапавата слонска кожа и се запъти към слонското ухо. Струваше му се, че ако влезе в ухото на Слона ще разбере какво точно не знае този Грамадан-Дебелан. Тича-тича…лази-лази…катери се по възвишения и планини… и след два часа успя да стигне до дълбоката пещера на слонското ухо.

Когато Дзи Ци от Нинбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч изпъквало сред всички останали. Под
Прочетете повече »

Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир, за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно, дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.
А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева. По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с опашката си и рекъл сърдито:
– Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш?
Мишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла, но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва:
– Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна!
Лъвът изръмжал:
– Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного в града да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят из градовете, за да ми се смеят и подиграват всички. Който ме види, все ще рече: „Значи, и царят на животните може да стане за посмешище?“ Какво можеш да ми помогнеш ти, като си толкова малка и слабичка?
– Та това ли ти било мъката? Защо не ми каза по-рано? – попитала мишката. – Ей сега ще видиш как ще те спася.
Мишката се хвърлила на врата на лъва и „кръц, кръц, кръц“, прегризала въжето.
– Бягай сега, лъвчо! – извикала мишката щастлива.
А лъвът, щом се видял свободен, хукнал да бяга и се чудел: „Как можа да се случи така! Аз, такъв голям и силен лъв, цар на всички животни, страшилище за малки и големи, какво стана с мен! Какво дойде до главата ми! Какво време доживях, та сега да се имам длъжник на една нищо и никаква мишка! Как се случва така, че и най-силният и могъщ не знае откъде може да му дойде помощ! Затова трябва винаги и с всички – и с малки, и с големи – да бъдеш всякога приятел.“
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ