Recent Posts

ГЪЛЪБИЦАТА И МРАВКАТА

Една ожадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка падна от един клон във водата.Клетата мравка напразно се мъчеше да се измъкне от тая водна лента, която в нейните очи изглеждаше цяло море.Гълъбицата я видя, съжали я и й протегна от брега стръкче трева. Мравката се вчепка в него с крачката си и бързо …

Read More »

ЧАПЛАТА

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.Водата в реката беше бистра и в нея плуваха безброй големи и малки рибки. Един шаран и една щука, и двете доста големи, се бяха толкова много приближили …

Read More »

ПЕТЛЕТО, КОТАРАКЪТ И МИШЛЕТО

–Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.–О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!–Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?–Не , не, мамо! Слушай.Тая сутрин излязох от избата.Като си …

Read More »

РИБКАТА И РИБАРЯТ

На брега на една река стоеше рибар. Той беше хвърлил въдицата си и очакваше търпеливо някоя риба да се хване на нея.И ето, че се хвана една сребърна рибка, една малка риба, каквато рибарят никога не беше виждал.Колко е мъничка! – възкликна рибарят, като я разглеждаше, докато тя се мяташе в ръката му. – Но все пак ще я сложа …

Read More »

ПЧЕЛИ И СТЪРШЕЛИ

Стършелите откриха в един храст няколко пити хубав мед.Ех, че сладко и вкусно нещо! – каза с възторг един от тях, като си смучеше крачето, което беше потопил в меда. – Хайде, братчета, да си присвоим тая вкусна храна! А ако дойде някой да си я иска, ще кажем, че е наша.От небето се спусна гъст, златист облак от пчели, …

Read More »

МЛЕКАРКАТА И ГЪРНЕТО С МЛЯКО

С гърне мляко на глава Пиерета крачеше чевръсто и си тананикаше весело.За да върви по-леко, тоя ден тя си беше облякла широка рокля и обула обувки без токове.Градът не беше далече. Из пътя Пиерета си мислеше, че ще продаде бързо току-що издоеното мляко.„С парите от млякото ще мога да купя яйца, може би стотина – пресмяташе девойката. – Ще насадя …

Read More »

ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да мечтае.Полският мишок отвърна:Благодаря ти за поканата! Утре ще дойда.И тъй, на следващия …

Read More »

МЪДРАТА ЧУЧУЛИГА

В края на пролетта една чучулига си сви гнездо в нива с високо зелено жито.Когато малките яйца се разпукаха и четири птиченца разтвориха човките си и записукаха, за чучулигата майка започнаха грижите. Тя всеки ден се издигаше във въздуха и ловко намираше храна за рожбите си, които я очакваха винаги изгладнели, като разтваряха малките си гърла.Класовете вече бяха пожълтели, времето …

Read More »

ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО

Една изгладняла лисица попадна под една лозница с надвиснали червени узрели гроздове.Харесва ми цвета на това грозде – промърмори си лисицата. – Ще се опитам да го достигна с един скок.И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, …

Read More »

Щурецът и мравката

Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.-Ех, че лошо време настана за бедните! – измърмори той, като потрепера, ив същия миг си спомни за мравката.-Ще я навестя – каза си той. – Може да ми помогне.Тя е толкова богата!И се запъти към мравката като влачеше с мъка вкочанясалите си крачка. Колко …

Read More »

ДВЕТЕ КОЗИ

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на …

Read More »

Лисицата и щъркелът

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.–Днес съм сготвила само тая супа …

Read More »

ВЪЛКЪТ И АГНЕТО

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:-Господин вълк, …

Read More »

ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е …

Read More »

ЗАЯКЪТ И КОСТЕНУРКАТА

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Един ден костенурката каза на заека:-Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?-Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.-Да, аз. Да се обзаложим ли?-Според мене, ти си полудяла. Най-бавното животно, което съм виждал, иска да надбяга заека, най-бързото горско животно?! Почакай тук малко – …

Read More »
PRchecker.info Съобщение от БЧК

Recent Posts

ГЪЛЪБИЦАТА И МРАВКАТА

Една ожадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка падна от един клон във водата.Клетата мравка напразно се мъчеше да се измъкне от тая водна лента, която в нейните очи изглеждаше цяло море.Гълъбицата я видя, съжали я и й протегна от брега стръкче трева. Мравката се вчепка в него с крачката си и бързо излезе на сухо.Благодаря ти, гълъбице! – каза мравката с тънък глас. – Няма да те забравя!Но гълъбицата дори не чу тия благодарности, защото хвръкна веднага. Тя кацна на един клон, който се оглеждаше в ручея, и остана неподвижна, зарадвана, че е извършила едно добро дело.Един немирник я видя, приближи се безшумно до дървото и опъна прашката си, за да удари с камък прелестната птица, която не забелязваше опасността. Ала малката мравка я забеляза и бързо ухапа момчето по петата.Ах! – извика то и изтърва прашката си.Гълъбицата литна високо в небето, но и оттам достигнаха думите на песента й: „О, колко е хубаво да правиш добро!“А през това време мравката, поела отново пътя край ручея, си казваше:„Какво хубаво цвете е признателността, която се ражда от стореното ни добро!“

Read More »

ЧАПЛАТА

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.Водата в реката беше бистра и в нея плуваха безброй големи и малки рибки. Един шаран и една щука, и двете доста големи, се бяха толкова много приближили до брега, че чаплата трябваше само да потопи човката си във водата, за да ги хване.-Ала птицата се задоволи да погледне пътем рибите и измърмори на себе си:Сега не ми се яде, ще ям по-късно.Лекарят й беше наредил да пази диета и от доста време тя се хранеше в определени часове.Птицата се доближи до водата, разположена да се нахрани с шарана и щуката. Но кой знае къде бяха двете риби!-Край брега плуваха само няколко кротушки, току-що излезли от жилищата си, скрити между камъните на дъното.-Чаплата хвърли презрителен поглед към тия риби – те никак не я привличаха.На мене – кротушки! – възкликна с отвращение тя. – На мене, на чаплата, такова нищожно ядене?! За каква ме вземат?Малко по-напред плуваше сама една рибка, една съвсем малка рибка, която махаше ветрилцето на почти невидимата си опашка и подскачаше по повърхността на водата …

Read More »

ПЕТЛЕТО, КОТАРАКЪТ И МИШЛЕТО

–Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.–О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!–Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?–Не , не, мамо! Слушай.Тая сутрин излязох от избата.Като си подтичвах по двора, изведнъж забелязах две животни, които не бях виждал досега.–Господи! – прекъсна го изплашената майка мишка. – Какви бяха те?–Не знам. Едното, с войнствен вид, имаше на главата си яркочервен шлем, гласът му беше остър и дързък.Какво грозно животно!Очите му бяха кръгли и зли. От време навреме разперваше над бедрото си някаква особена ръка, облечена с пера и попрехвръкваше.–А! – възкликна майката мишка, като въздъхна с облекчение. – Ти си видяло петела! А другото животно какво беше?–О, другото животно беше много хубаво! – каза с въодушевление неопитното мишле. – Кожата му беше от гладко кадифе, опашката му дълга и мека, имаше уши и мустаци като нас!Ако онова грозно животно не беше ме изплашило ненадейно с дрезгавото си провикване, веднага щях да се затичам натам и да се хвърля в прегръдките му!Ала аз бързо побягнах и ето ме тук!–Клетото …

Read More »

РИБКАТА И РИБАРЯТ

На брега на една река стоеше рибар. Той беше хвърлил въдицата си и очакваше търпеливо някоя риба да се хване на нея.И ето, че се хвана една сребърна рибка, една малка риба, каквато рибарят никога не беше виждал.Колко е мъничка! – възкликна рибарят, като я разглеждаше, докато тя се мяташе в ръката му. – Но все пак ще я сложа в кошчето си: от всяко нещо има полза. Една рибка може да послужи за начало на цяло угощение, както една монета, колкото и малка да е, може да бъде началото на един милион.Човече, изслушай ме, моля те! – промълви рибката със слаб изплашен глас.Кой ме вика? О, ти ли си, рибке? Какво искаш от мене? Казвай! Слушам те с две уши.Добре ли виждат очите ти, човече?Не се оплаква, добре. Защо питаш?Забеляза ли, че съм много малка риба?Забелязах за съжаление!Не предпочиташ ли да хванеш вместо мене някоя голяма щука или някоя хубава пъстърва, която да тежи кило, кило и нещо?Иска ли питане? Разбира се, че предпочитам да хвана някоя голяма риба вместо една почти незабележима рибка като тебе.Дребната рибка се раздвижи в кошчето, след това каза на един дъх:Е, хубаво, щом искаш голяма риба, пусни ме във водата. Пусни ме, но …

Read More »

ПЧЕЛИ И СТЪРШЕЛИ

Стършелите откриха в един храст няколко пити хубав мед.Ех, че сладко и вкусно нещо! – каза с възторг един от тях, като си смучеше крачето, което беше потопил в меда. – Хайде, братчета, да си присвоим тая вкусна храна! А ако дойде някой да си я иска, ще кажем, че е наша.От небето се спусна гъст, златист облак от пчели, които се връщаха в къщичките си, след като бяха кацали върху стотици цветя.Махайте се веднага от нашите пити! – извика разгневена пчелата майка, когато забелязаха натрапниците, които смучеха меда.И дума да не става! – отвърнаха стършелите. – Питите са наши.Тогава всички отидоха при осата, която минаваше в околността за строг и справедлив съдия.Като чу как стоят работите, осата погледна пчелите, които шаваха неспокойни и след това стършелите, твърдо решили да не отстъпват.На кого да даде правото? Самият съдия беше видял малко преди това тъмнозлатисти насекоми да се въртят с глухо бръмчене около кошера, но как да установи дали това са били пчелите или стършелите? Толкова много си приличат те!Да направим така – каза тогава една разумна пчела на стършелите, – да се заловим за работа тук, пред осата – тя ще прецени по плода от труда ни дали ние или …

Read More »

МЛЕКАРКАТА И ГЪРНЕТО С МЛЯКО

С гърне мляко на глава Пиерета крачеше чевръсто и си тананикаше весело.За да върви по-леко, тоя ден тя си беше облякла широка рокля и обула обувки без токове.Градът не беше далече. Из пътя Пиерета си мислеше, че ще продаде бързо току-що издоеното мляко.„С парите от млякото ще мога да купя яйца, може би стотина – пресмяташе девойката. – Ще насадя квачката, един ден яйцата ще се разпукат и от тях ще изскочат много пиленца… О, колко е хубаво да има човек толкова много пиленца! Колко е весело да ги гледаш как ходят по цял ден след квачката!„Кло…кло…кло… – ще вика квачката. – Елате! Тук има зрънца ориз.“А пиленцата: :Пиу, пиу, пиу… На мене, на мене, на мене!“Колко приятно беше да мечтае човек в тая свежа утрин!Млекарката пееше все по-весело и си мислеше: „Пиленцата ще пораснат и скоро ще напълня кокошарника, без да се охарча много. За човек, който живее като мене на село, не е трудно да отглежда пилета!Ами ако дойде лисицата? Ах, разбойницата, навярно ще дойде да дебне кокошките ми, ала аз ще ги пазя добре и не ще й позволя да ги докосне.Един ден ще продам най-тлъстите кокошки и ще си купя прасе. Какво хубаво прасе ще бъде …

Read More »

ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да мечтае.Полският мишок отвърна:Благодаря ти за поканата! Утре ще дойда.И тъй, на следващия ден двамата приятели се намериха в града пред редица чинии, пълни с какви ли не вкусни неща.Каква наслада за очите! – възкликна полският мишок, който непрестанно се възхищаваше от тия хубави храни и ги душеше.Ще видиш колко вкусно е телешкото печено!Много ми харесва и покривката, върху която са сложени чиниите!Каква ти покривка! Това е много скъп източен килим! Както виждаш, аз си живея по-добре от цар. Но защо не ядеш? Избери си, което ти харесва най-много.С голямо удоволствие!Те се смълчаха за малко, загризали саламите и сиренето. По едно време, тъкмо се канеха да се заловят с печеното, край вратата на стаята се чу силен шум.Тежко ни! Кой ли ще е? – пошушна полският мишок.Може да е котаракът! Може да е стопанинът на къщата! – каза градският мишок. – Да бягаме!Те избягаха бързо през една странична вратичка.Като мина опасността, полският мишок …

Read More »

МЪДРАТА ЧУЧУЛИГА

В края на пролетта една чучулига си сви гнездо в нива с високо зелено жито.Когато малките яйца се разпукаха и четири птиченца разтвориха човките си и записукаха, за чучулигата майка започнаха грижите. Тя всеки ден се издигаше във въздуха и ловко намираше храна за рожбите си, които я очакваха винаги изгладнели, като разтваряха малките си гърла.Класовете вече бяха пожълтели, времето за жътва наближаваше, а малките чучулиги все още не умееха да хвърчат добре. Всяка заран, преди да отлети, майката чучулига поръчваше на малките си:„- Ако дойде стопанинът на нивата, слушайте внимателно какво ще каже, та после да ми го съобщите.Един ден малките чучулиги, скрити сред живото, чуха стопанина да казва на синовете си:Класовете са узрели. Какво чакаме, та не почваме да жънем? Хайде, идете при приятелите. Кажете им да си приготвят сърповете и утре призори да дойдат на нивата.Когато чучулигата се завърна, завари рожбите си да плачат.Да бягаме, мамо! – казаха те в един глас. – Утре рано ще дойдат приятелите на стопанина да жънат живото. Трябва да се спасяваме!„Приятелите“ ли каза стопанинът? Тогава има време! – каза мъдрата чучулига. – Ето ви вечерята, деца мои! Яжте и не се бойте!Призори жетварите не дойдоха. Ала по-късно дойде стопанинът на нивата …

Read More »

ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО

Една изгладняла лисица попадна под една лозница с надвиснали червени узрели гроздове.Харесва ми цвета на това грозде – промърмори си лисицата. – Ще се опитам да го достигна с един скок.И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, защото не можа да го стигне, каза ядосана: – Гроздето е много кисело… Не заслужава вниманието ми.

Read More »

Щурецът и мравката

Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.-Ех, че лошо време настана за бедните! – измърмори той, като потрепера, ив същия миг си спомни за мравката.-Ще я навестя – каза си той. – Може да ми помогне.Тя е толкова богата!И се запъти към мравката като влачеше с мъка вкочанясалите си крачка. Колко силно духаше вятърът!За щастие къщата на мравката беше вече наблизо. Щурецът потропа на вратата. Чук, чук…Ключът се завъртя в ключалката и вратата се открехна ( o, но много малко!) и мравката, след като хвърли строг поглед върху щуреца, го запита:-Какво искаш?-Искам… искам…-Но побързай, защото ми е студено! – отсече грубо мравката.-Моля те да ми направиш една услуга – каза плахо бедният щурец. – Знам, че хамбарът ти е пълен с жито.Моля те да ми заемеш малко, колкото да преживея до лятото.Давам ти честна дума, че ще ти платя житото още преди да е дошъл месец август и ще го платя по толкова, по колкото пожелаеш.Всяко добро и щедро насекомо, като видеше щуреца, че умира от глад и студ, веднага би му разтворило широко вратата на къщата си и би му казало:-Влез и се стопли край огъня!И се чувствувай като у …

Read More »

ДВЕТЕ КОЗИ

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на скалите трева, стигнаха до двата противоположни края на моста и без да се боят, поискаха да го преминат.Те тръгнаха бавничко една срещу друга, като местеха предпазливо копитата си по мократа кора. Под тесния мост водата гърмеше, удряйки се в острите скали, които пречеха на нейния бяг. Като стигнаха до средата на моста, двете кози се спряха.-Върни се, защото трябва аз да мина! – каза надменно едната.-Да се върна ли? А защо не се върнеш ти? – възрази другата.-Ако искаш да знаеш, аз съм с един месец по-голяма от тебе и затова е редно да мина първа.-Аз пък имам по-дълга брада от твоята.-Я стига си дрънкала и се махай, ако не искаш да опиташ рогата ми!Другата побесняла се хвърли с приведена глава върху противницата си.Уви! Двете горди и упорити кози много скоро разбраха на свой гръб, че гневът е лош съветник. …

Read More »

Лисицата и щъркелът

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.–Днес съм сготвила само тая супа – каза хитрата лисица. – Ти знаеш, че много скромно живея. Но те уверявам, че супичката е наистина вкусна. Усещаш ли колко приятно мирише?–Да, миризмата, която излизаше от съда, беше апетитна. Но как можеше щъркелът с дългата си човка да изсърба супата? Колкото и да се мъчеше, той не успя да вкуси дори и една капка.А лисицата, тая измамница, се преструваше, че се учудва:–Но как така? Не сърбаш ли? Не ти ли се яде?–Наистина, аз…–О, както искаш! Щом не си гладен, аз ще излоча всичката супа.Тъй и стори: в миг изчисти чинията с езика си, като се усмихваше доволна, че е успяла с шегата си.На сбогуване щъркелът на свой ред покани лисицата.–Ще мога ли да имам честта и удоволствието да те видя на обяд у дома през някой от близките дни?–На драго сърце! – отговори лисицата, като си облизваше мустаците. …

Read More »

ВЪЛКЪТ И АГНЕТО

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:-Господин вълк, моля ви не се гневете и ме изслушайте. Как мога да мътя водата, щом едва я докосвам с езичето си? Бе…бе… И после не виждате ли, че аз съм на ниското, а вие сте на високото, на двадесет крачки от мене? Значи не е възможно аз да мътя водата, която, преди да стигне до устата ми, протича пред вас.-Ти я мътиш! У! – прогърмя жестокият звяр.-О, не! – възрази наивното агънце, като се учудваше на упоритостта на вълка. – Аз мисля, че достатъчно ясно ви казах, че…-Стига! Нито дума вече! При това знам много добре, че миналата година си се осмелило да говориш лоши думи за мене.-Миналата година ли? Ами че аз още не съм било родено! – заяви агънцето и добави:-Аз още суча мляко от мама, овцата.Разочарован и ядосан, вълкът измърмори:-Ако не си ти виновникът, тогава ще е брат …

Read More »

ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е тъй звучен, както са блестящи твоите пера, ти, разбира се, в тази гора си най-достойното за възхищение същество.Можем да си представим какво ставаше с грозния гарван! Похвалите за него бяха сладки като бонбони.За да даде възможност на користната си приятелка да чуе гласа му, гарванът отвори човка и … изтърва сиренето.Лисицата го лапна в миг и след това каза:-Хвана се на въдицата! Сега запомни, че ласкателят дрънка хубави приказки и сипе похвали само в своя полза.-Друг път… ще държа хубаво затворена човката си! – измънка засрамен гарванът. – Добър урок ми даде, Кума Лисо, и няма да го забравя.

Read More »

ЗАЯКЪТ И КОСТЕНУРКАТА

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Един ден костенурката каза на заека:-Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?-Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.-Да, аз. Да се обзаложим ли?-Според мене, ти си полудяла. Най-бавното животно, което съм виждал, иска да надбяга заека, най-бързото горско животно?! Почакай тук малко – ще ида да ти намеря четири листа от една билка, която лекува луди.Но костенурката възрази:-Не съм полудяла, зайко, и съм готова да се състезавам по бягане с тебе… стига да не се откажеш, като знаеш, че ще победя аз.-Да не съм луд! Приемам да премеря силите си с тебе, щом желаеш, макар че не мога да разбера как се осмеляваш да ми правиш подобно предложение.Установиха разстоянието, което трябваше да пробягат – съвсем късо разстояние за заека!-За мене това разстояние е нищо! – заяви пъргавото животно, преди да беше даден знакът за тръгване. – Аз съм свикнал да създавам трудности на ловджийските кучета, когато ме преследват в гората и се мъчат да ме настигнат. Тогава, естествено, бързам! Но сега дори няма да ми бъде необходимо да бягам, за да победя.-Ти приказваш много, драги зайко! Време е да почнем състезанието.Знакът бе даден …

Read More »