Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря да повдигне камъка и да й помогне да се спаси.
Прочетете повече »
Настрадин Ходжа имал много грозно лице. Един от приятелите му казал на шега:
– Не съчувствам на никого в света
Прочетете повече »
В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце.
Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си.
Дали си обет:
да запазят пълно мълчание.
Не за час. Не за ден.
А докато могат.
Първият ден минал леко. Седели неподвижни, вглъбени, дишането им се сляло с тишината. Умът се успокоявал като езеро без вятър. Всичко вървяло добре.
Но когато вечерта се спуснала и в залата останали да светят само няколко керосинови лампи, пламъците им започнали да трептят и да гаснат. Светлината станала мътна, сенките – неспокойни.
Тишината се разклатила.
Първият ученик не издържал.
Отворил очи, намръщил се и извикал към слугата:
— Оправи тези лампи!
Думите му отекнали тежко в залата.
Вторият ученик веднага се обърнал към него, възмутен:
— Нали се разбрахме да не говорим!
Третият, вече раздразнен, се намесил:
— Вие пък защо започнахте да приказвате?
Настъпила кратка пауза.
И тогава четвъртият ученик, с леко доволство в гласа, казал:
— Само аз мълча.
…И тишината окончателно се разпаднала.
Понякога най-трудното не е да мълчиш.
А да не се гордееш, че мълчиш.
Някъде между орбитата на Сатурн и една забравена метафора от XX век, в станция, която официално се водеше „Космическа обсерватория-9“, а неофициално – „Канцеларията (щото тук всичко се влачи, бави, скърца)“, се събра най-нелогичният съвет в историята на човечеството.
Кръглата маса от рециклиран титан беше леко наклонена, защото никой не беше прочел инструкцията за монтаж. Ако беше на Земята, човек щеше да каже, че всички гравитират около нея. Но тук нямаше гравитация. Имаше само ракия и его. На масата спореха за титлата:
Имало едно време едно скакалче на име Дейвид. Веднъж Дейвид тръгнал на разходка. Повървял малко и срещнал една жаба.
—
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
