• Да се поправя на момента

    Един набожен монах седял на първия ред на неделната служба. Изведнъж той се навел и започнал да си сваля обувката. Толкова необикновена процедура по средата на службата накарала тези, които забелязали това, да се усмихнат и за кратко да отклонят вниманието си от службата. След това братът започнал д…

  • Това е съвсем друго

    Учителят на школата Винайя попитал веднъж един майстор на дзен: – Как се дисциплинирате във всекидневния живот? Майсторът отговорил: – Когато съм гладен, ям, когато съм уморен, лягам да си почина. – Но това го прави всеки. Тогава за всеки може да се каже, че и той също като вас се …

  • Философът и дервишът

    Веднъж, вървеики по пътя в тъмна нощ, един дервиш чул вик за помощ, който идвал от дъното на изоставен сух кладенец. – Какво се е случило? – извикал дервишът, като надникнал в кладенеца. – Аз съм филолог-отговорил глас.- Като не намерих пътя в тъмнината, за нещастие пропаднах в таз…

  • Орачът

    Орачът

    Веднъж Съвършеният се намирал в Магадха, в едно село. По това време петстотин плуга на брамина Казибхарадвага били впрегнати, тъй …

  • Лисицата и щъркелът

    ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – няка…

  • Къщичка под снега

    Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита: — Живее ли някой тук? Аз търся дом! Отвори се една вратичка. Показа се главичка. Катери…

  • Бременските градски музиканти

    Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа: тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака, та побягнало и се запътило към Б…

  • В гората

    В гората

    Семенцето се завъртя, литна подхванато от вятъра. После меко тупна на земята. След малко отгоре се спусна голямо листо и …

  • Карета

    Карета

    Брамините все не можели да разберат как се случва всичко на този свят. И им казали: "Идете в Курукшетру и …

  • Слепият и куцият

    Тръгнали на път двама души: единият бил сляп, а другият куц. Стигнали до една река и спрели на брега. Куцият рекъл: — Стигнахме до една дълбока река и не ще можем да минем отвъд, защото няма мост. За газене дума да не става, защото водата е дълбока. Аз имам само един крак, а ти нямаш … …

  • Азаран Бюлбюн

    Живял някога един нар. Той имал трима синове: двамата умни, а третият — глупак. Глупакът се казвал Ало-Дино. Имал царят и една прекрасна градина, а в градината — ябълково дърво, на което зреели само три ябълки. Веднъж в градината дошъл един просяк и се помолил на градинаря: — Дай ми една от трите яб…

  • Крали Марко изгубва силата си

    Крали Марко изгубва силата си

    Ой та тебе, боже, мили боже, що ми правиш чудо и нишани, да се чудит съта ристиянщина, да се …

  • Тайнственият тотемен стълб

    Тази легенда се разказва от племената по Северозападния бряг. Хората недоумявали и се възмущавали. Младият им вожд Якдси ставал все по-мързелив. Станал егоист и не изпълнявал задълженията си като племенен вожд. Щели да го разберат, ако той бил някои старец, но Якдси бил млад, силен и енергичен, кога…

  • Алчният богаташ

    Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел. Събрали се много гости в дома му. …

  • Голямата книга на разказаните приказки

    Имало едно време една книга…но не обикновена. Тя не стояла тихо на рафта.Щом я отвориш – страниците ѝ започвали да шепнат, да пеят и да разказват. Това е Голямата книга на разказаните приказки. В нея живеят герои от всякакви светове – смели, смешни, понякога малко пакостливи, но винаги и…

  • Двамата старци и месечината

    Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. …

  • Двете условия

    Един човек, който имал намерение да стане ученик, казал на Зун-н-Нун Мисри Египтянина: – Най-много от всичко на този свят искам да бъда приет в Пътя на истината. Зун-н-Нун му отговорил: – Вие можете да се присъедините към нашия керван само в случай че съумеете преди това да приемете две …

  • Слепецът, въжарят и халифът

    Слепецът, въжарят и халифът

    Живял отдавна в Багдад премъдрият халиф Харун-Ал-Рашид и славата за неговото благочестие и справедливост се разнасяла надлъж и нашир по …

  • Диня

    В един град живял старец на почтена възраст. Той бил знаменит с мъдростта си, но много беден. Веднъж царят чул за мъдростта на стареца и му съобщил, че иска да го посети у дома му. – С какво ще нагостим царя? – го попитала жена му. – Та ние нямаме почти нищо у дома. – &hellip…

  • Раците, родени политици

    Представи си морски бряг — тих, с равен шум на вълните и лек вятър, който носи солената миризма на вода. По пясъка вървят трима добре облечени мъже. Говорят тихо, но напрегнато. Погледите им са остри, движенията — премерени. Не се наслаждават на разходката. Те кроят план. — Трябва да го изместим вни…

  • Баба и внуче

    Баба и внуче

    Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко. Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко. – Баба, …

  • Узрели птички

    Узрели птички

    По прозореца ни светъл стара круша чука с клони. А във клоните се гони ято пъргави врабчета. Братчето ми със …

  • Пшеничено зърно

    Пшеничено зърно

    Ако пшениченото зърно не умре, след като е паднало на земята, то ще си остане само. А ако умре, ще …

  • Противодействие

    Противодействие

    Разказват, че някакъв владетел желаел да приведе в действие просветителна, полезна мярка, но навсякъде срещал противодействие. Веднъж той се обърнал …

  • Колко са магаретата

    Колко са магаретата

    Подкарал Насредин ходжа пет магарета — да ги продава на пазара. Тичал подире им, гонил ги, додето се уморил, и …

  • Планетите, които Малкият принц не успя да посети

    Планетите, които Малкият принц не успя да посети Едно несериозно продължение на една много сериозна книга Предварително предупреждение към читателя:Следващият текст не е продължение на „Малкият принц“ и няма претенции да дописва Антоан дьо Сент—Екзюпери. Това е хумористична фантазия, вдъхновена от ч…

  • Пощенският раздавач и прасето

    Пощенският раздавач и прасето

    Имало едно време един пощенски раздавач, който много обичал да разнася писма и колети. Но най-вече обичал да пъха много …

  • Ракът и неговите синове

    Старият рак събрал в дълбокия речен вир своите малки рачета и като ти изгледал бащински, засукал си мустаците и рекъл: — Рачета-осмокрачета, рачета-кривокрачета! Чуйте съвета на стария си баща: досега, чеда мои, всички ходехме назад — рачешката. Отсега нататък вие трябва да вървите напред с главите,…

  • Децата които не се изплашиха

    Гората на Тристрановата пътека Имало едно време две деца, които живеели на края на едно село, толкова малко, че го нямало на нито една карта. Момчето се казвало Купанац, а момичето — Кускунуска, и двамата отдавна се бяха съгласили, че тези имена звучат много по-добре от онези, с които ги бяха кръсти…

  • Слънцето и облакът

    Слънцето и облакът

    Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на …

Някога добавени

Собственикът на град Стокхолм

На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света.
Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм.
Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. Бръснарят заковал между двете си огледала удостоверението, на което било написано: „Притежател на град Стокхолм“ и Гордо го показвал на клиентите, като отговарял на всичките им въпроси.
– Град в Швеция, дори е самата столица. – Има почти един милион жители и, разбира се, всички те са мои. Има и море, естествено, но не зная кой е собственикът.
Малко по малко бръснарят събрал пари и миналата година отишъл в Швеция, за да посети своята собственост. Град Стокхолм му се видял прекрасен, а шведите – изключително добре възпитани. Те не разбирали дума от това, което бръснарят казвал, а той не разбирал и половин дума от онова, което му отвръщали.
– Аз съм собственикът на града, знаете ли? Съобщиха ли ви вече?
Шведите се усмихвали и казвали „да, да“, защото не разбирали, но били учтиви. Бръснарят потривал ръце доволен.
– Такъв град само за едно подстригване с фрикция! Просто евтино съм го купил.
Но той се лъжел, бил платил твърде висока цена. Защото всяко дете, което дойде на тоя свят, притежава целия свят и не трябва да заплаща дори стотинка за него, тряб-ва само да запретне ръкави, да протегне ръце и да си го вземе.

WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
Facebook X WhatsApp Viber