www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди.
Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори.
– Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин.
– Спомних си за бедната ми стара майчица. Докато беше жива, тя много харесваше тази супа.
В този момент Настрадин също напълнил устата си с изгарящата течност и по бузите му потекли сълзи. – Ти плачеш, Настрадин?
– Да, плача при мисълта, че твоята бедна стара майчица умря, като забрави да те вземе със себе си!

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала:
– Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. Иди на морето и налови малко риба.

Имало едно време един велик вожд от равнините, който имал много нежни крака. Другите могъщи вождове му се присмивали; по-дребните вождове само се усмихвали, когато прокуцуквал край тях. И макар че не смеели да му се подиграват гласно, хората от племето също се забавлявали с мъките на своя вожд. Всички те имали еднаква съдба, нямали коне и били босоноги, но за техен късмет малцина имали такива нежни крака. Нещастният жрец, който бил съветник на Вожда с нежните крака, се страхувал и тревожел. Всеки път, когато го викали при вожда, му задавали такъв въпрос: „А сега какво ще направиш?“ Имали пред вид нежните крака на вожда.

На стари години при Настрадин Ходжа дошъл някакъв човек и му казал:
– Казват за теб, че си се върнал в детството си.
– Не съм се върнал аз в него, а то в мен – отговорил той.