www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Живял някога един богаташ, ама много алчен и безчестен. Той премествал синурите в нивите и така ограбвал всичките си съседи. С лъжи и заплахи ги притискал и накрая им взимал имота.
В същото село живеел един сиромах човек. Той имал само една нива, която граничела със земите на богаташа. Тя била много плодородна и каквото посеел беднякът, се раждало от хубаво по хубаво.

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: „Не ми пречи, зает съм!“ Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: „Тук съм!“ Това се нарича трепет на чувствителността.
Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води към познаване на духа. Над разсъдъка отваря врата с трептене, чувано даже с човешките апарати.
Ако можете да не заглушите у себе си трепета на чувствителността – благо вам!

Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. „Добре, че нямаше никой от нашите да ме види“, си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. „Брей, това пукниче ще им каже! Чакай да му вържа герданче да не казва.“ И му вързала гердана си.

Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в своята пещера и надал рев:

Тази приказка ни разказа Шериф Яшаров,от миллета в с. Ресен.
Имало едно време един беден човек. Той имал много деца, голямо семейство. Бил толкова беден, че през деня едва изкарвал пари за хляб. Професията му била да плете въжета. Плетял при един богаташ и оня му давал пари колкото за един хляб. Мечтата му била да си отвори дюкянче за плетене на въжета, защото неговите въжета били най-хубавите и конкурирали другите.

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:

Елин Пелин

Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият вода от изворчето. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота.

Един богобоязлив човек карал с магарета храна на пазара. Покрай него минавал бедняк, който умирал от глад, протегнал ръка и помолил за парче хляб. Човекът в стремежа си да изпълни молбата на бедняка отворил един сандък и видял, че хлябът е изсъхнал. Затова потърсил друго и намерил кифла. Но изведнъж си спомнил, че на дъното на сандъка има пирожки. Накрая намерил пирожките и с радост се обърнал към бедняка, но той вече лежал на земята – бил умрял от глад.

Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се оплакал:

В един град имало съдия, който не се боял от Бога и не се срамувал от хората. В същия град имало една вдовица и тя, като идвала при него, му казвала: „Защити ме от съперника ми.“ Но той дълго време не искал. И след това си казал: „Макар и да не се боя от Бога и да не ме е срам от хората, тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще я защитя, за да не идва повече да ми досажда.“

Някой си от страната Чен някога, докато събирал съчки, изведнъж се натъкнал на ослепително красив елен. Той подгонил елена и го убил. Тъй като се боял, че някой ще го види, набързо скрил тялото на елена в една яма и го покрил с листа на живовляк, като ликувал и се радвал на късмета си. Скоро обаче той забравил мястото, където скрил елена.

Веднъж един от роднините на Настрадин Ходжа с нещо много му угодил.
– След като си направил такова добро дело – казал му Настрадин, – поискай от мен всичко, каквото пожелаеш.
Роднината на Настрадин така се зарадвал, че не можел да се сети какво да поиска.
– Дай ми срок до утре. – казал той.
Ходжа се съгласил. На следващия ден, когато онзи дошъл да си поиска обещаното, Настрадин му казал:
-Аз ти обещах само едно нещо. Ти поиска да ти дам време да помислиш. Аз ти дадох. Какво повече искаш?

Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа:
— Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка!

Живял някога в Багдад богат търговец. Домът му бил надежден: той притежавал голямо и малко имение; корабите му с ценни товари пътували до Индия. Наследените от баща си богатства той умножил със собствени усилия, положени на подходящото място в благоприятното време, а също така и благодарение на мъдрите съвети и ръководството на западния крал, както наричали по това време султана на Кордова.

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил:
Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света.

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: „Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали.“ Детето казало: „А аз си мислех, че ако се помолите, дъждът ще дойде.“

Загубил съня си цар Рашапутра. Извикал той Мъдрия, за да му върне съня. Мъдрия казал: „Царю, огледай своето ложе.“ Претърсили царското ложе и намерили в гънките на тъканта камък. Царят се зарадвал, мислейки си, че той е причината за неговите бедствия. Но сънят не се появявал.

Имало едно много хитро дяволче, което се престорило на петнадесетгодишно момче и станало чирак в църквата. Слушало много и изпълнявало всичко така старателно, че владиката казвал:
– Не съм виждал досега друг толкова послушен чирак.