
Един юноша дошъл при Настрадин Ходжа и го попитал колко време ще му трябва, за да стане суфи. Настрадин го
Прочетете повече »

Един юноша дошъл при Настрадин Ходжа и го попитал колко време ще му трябва, за да стане суфи. Настрадин го
Прочетете повече »

Веднъж едно момче на име Тонино отишло на училище, без да си е научило урока, и много се тревожело, че
Прочетете повече »

В една голяма колона
живееха много малки хора.
Те бяха различни.
Носеха различни дрехи,
говореха на различни езици,
пееха по различен начин.
Но когато започнеха да пеят…
всички пееха за едно и също.
За любов.
На всеки етаж имаше песен.
Някъде тиха.
Някъде весела.
Някъде бавна като приказка.
Но всички се събираха
в една голяма мелодия.
А в средата стоеше диригентът.
Той носеше дреха,
в която имаше по малко от всички.
И не казваше:
„Пей по моя начин.“
Казваше:
„Чуй другия.“
И колоната започваше да живее.
Тя не беше просто кутия.
Тя беше сърце.
Но отвън…
отвън беше шумно.
Имаше хора, които викаха.
Имаше машини, които гърмяха.
Имаше думи, които не бяха добри.
Те се опитваха да вкарат този шум вътре.
Но вътре хората продължаваха да пеят.
По-силно.
По-спокойно.
По-заедно.
И знаеха нещо много важно:
че не е нужно да си еднакъв,
за да пееш в хармония.
И ако някога чуеш песен,
която те кара да се усмихнеш…
може би това е от онази колона.
Където всички още помнят,
че най-хубавата песен
е тази за любов.


Един селянин помолил монах от школата Тендай да прочете сутрите над неговата починала жена. След четенето той попитал:
– Смяташ ли, че това ще е от полза за нея?
– Не само на жена ти, но и на всички чувстващи същества четенето на сутри носи полза – отговорил монахът.

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина.
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ