
Свраката намери късче синьо стъкло и си рече: „Ще го отнеса в гнездото си вместо огледало".
Взе го в човката
Прочетете повече »
>

Свраката намери късче синьо стъкло и си рече: „Ще го отнеса в гнездото си вместо огледало".
Взе го в човката
Прочетете повече »

Веднъж Настрадин Ходжа тичал, пеейки песен.
– Защо тичаш? – попитали го.
Казаха ми – отговорил той, – че гласът
Прочетете повече »

-Хайде бабо , хайде бабо, разкажи пак, как си летяла! Хайде бабо! Подскачаха 7-те теленца в обора.
Едно време, в едно зелено-зелено село, имаше широки поля, дето слънцето ги милваше от сутрин до вечер. А в обора до полето живееха баба им , седем палави теленца и разните им лели крави.
Подскачаха седемте теленца в обора:

На едно поле, където малки пастирчета пасели добитъка, живеела страшна и отровна змия. Веднъж свят отшелник минавал наблизо. Децата дотичали при него и извикали: „Свети отче, не минавай оттук, пази се от змията!“ „Деца мои – казал светият старец, – аз не се боя от вашата змия. Знам такива молитви, които защитават от всякакво зло.“ След като казал това, той продължил пътя си. Змията видяла, че към нея се приближава някакъв човек, вдигнала глава, светият отец прошепнал заклинание и змията паднала в краката му. „Защо живееш, причинявайки зло на другите? – попитал светецът. – Аз ще назова пред теб свещеното име на Господ и ти ще го повтаряш, и ще се научиш да обичаш Бога. В края на краищата ти ще го видиш и желанието да причиняваш зло ще те напусне.“
Минали дни, малките пастирчета забелязали, че змията престанала да хапе и започнали да я целят с камъни. Едно момче я хванало за опашката и започнало да я върти над главата си, след което няколко пъти ударил главата й в камъните. Змията загубила много кръв, оставили я, мислейки че е мъртва. През нощта тя дошла на себе си и тихо пропълзяла в дупката си, а цялото й тяло било начупено. Тя се опитвала да живее, хранейки се с листа и със сухи треви.
Веднъж през местността минал същият онзи свят отец. Той се оглеждал, търсейки змията. Децата му казали, че тя вече не е между живите, но той знаел, че тя не може да умре, преди да бъде разрешен проблемът на живота, т.е. докато не познае Бога.
Змията изпълзяла от дупката си и разказала на отшелника какво й се е случило. Светият отец възкликнал: „Какви глупости! Нужно е да си идиот, за да не знаеш как да попречиш на враговете си да се отнасят така с теб. Аз ти забраних да хапеш която и да е твар, но защо ти не изсъска към тези, които искаха да те убият, за да ги изплашиш?“

Веднъж Вишна се въплътил в див глиган и унищожавал демоните. След като ги унищожил, той не пожелал да се върне на небето, а поискал да води живот на глиган. Да има деца и да бъде щастлив с тях.
Боговете си мислели: „Какво се е случило с Бога, че не се връща?“ Те отишли при Шива и започнали да го молят да убеди Вишна да се върне на небето. Шива отишъл при Вишна и започнал да го уговаря, но бог Вишна бил зает със своите малки глиганчета и не му обръщал никакво внимание. Тогава Шива пробол тялото на глигана с тризъбеца си и освободил Вишна от властта на себезалъгването. Като напуснал тялото на глигана, Вишна се разсмял на всичко, което се случило с него и се върнал в своята небесна обител. Това е силата на майя!
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ