Имало едно време две деца – Марти и Елица. Те живеели в малък град, пълен с дървета, цветя и весели хора. Всяка сутрин минавали покрай стар паметник в центъра, но никога не се спирали да го погледнат.На паметника имало издълбани имена и голяма дата:9 май …
Веднъж Франциск Асизки седял сред приятелите си и като въздъхнал, казал: – Едва ли в целия свят може да бъде намерен монах, който да се подчинява съвършено на тези над него. Учудени, приятелите му попитали: – Обясни ни, отче, какво е съвършеното и висшето послушание. И той представил ист…
Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в своята пещера и надал рев: …
Един млад рак си помислил: „Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.“ …
Случила се веднъж лоша година в едно рибарско село. От есента рибата престанала да влиза в мрежите, а през пролетта складовете се опразнили. За рибарите рибата е като хляба за селяните. Няма ли риба — цялото село гладува. …
Имало едно време, извън времето, една безкрайна каменна зала.Нямала врати.Нямала прозорци.Само ехото на мисли, които никога не умирали.Там седели философите. …
Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият. …
Ниско падна небосклона.Вятърът със зъби трака.Пред вратата на балконазъзнещ Врабчо вече чака. Мили мой приятел малък,знам, че идва гладна зима,но за мен щом има залък,и за теб роха ще има. …
Веднъж, когато Буда седял под едно дърво, при него дошъл велик философ. Тогава Буда бил вече много стар и след няколко месеца трябВало да си отиде.Великият философ попитал Буда: „Казахте ли вече всичко, което знаете?“Буда взел В ръка няколко сухи листа и попитал философа: „Как мисл…
Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син. Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал: — Охай! В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал: — Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал? …
Имало едно време един цар и една царица. Народът ги обичал, съседите им ги почитали и могло да се каже, че били най-щастливите от всички владетели. Родила им се дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не съжалявали, гдето нямали син.Великолепие, изящество, пищност царели в те…
Слънцето ярко греело, когато една принцеса от племето хайда тръгнала да събира диви плодове. Вървяла сама, тъй като не се страхувала и не искала да броди по горските пътечки с бъбриви момичета, които със своя шум плашели горските птички и животинки. …
Веднъж малкото момченце Евсейко – много добро дете! – седеше на морския бряг и ловеше риба с въдица. Тая работа е много отегчителна, когато рибата не се хваща. А беше горещ ден, от отегчение Евсейко задряма и – бух! – цопна във водата.
Тери Пратчет В дните на крал Артур нямало вестници. Имало само градски глашатаи, които обикаляли улиците и крещели новините с цяло гърло. Една неделна сутрин крал Артур си седял в леглото и закусвал яйце, когато в стаята влязъл неделният градски глашатай. Всъщност не бил само един. Били цяла група. Имало човек, който рисувал картинките към новините, шут, който отговарял за смешките, и един дребен човечец с прилепнал клин и смешни футболни обувки, когото всички наричали „Спортната страница“. — ДРАКОНИ НАПАДНАХА РУШАЩИЯ СЕ ЗАМЪК! — извикал Главният глашатай.
Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото Прочетете повече »