• Страната на хилядите желания

    МИШЕЛ, 1 глава – Фа-рао-нът съ-нува сън – сричаше Оливие. – Стори му се, че е на брега на Нил… Се-дем тлъ-сти крави из-ля-зо-ха от ре-ка-та… – Оливие, млъкни! – скара му се Мишел. – Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш. И за десети път…

  • Господин Мързелан

    Господин Мързелан бил много чувствителен, но толкова чувствителен, че ако една стоножка ходела по стената, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! …

  • Самодива

    Самодива

    Един момък се главил ратай у стар овчар, който пасял стада в планината. Всяка вечер момъкът излизал пред кошарите и …

  • Щурецът и мравката

    Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна. …

  • Приключението на Евсейко

    Веднъж малкото момченце Евсейко – много добро дете! – седеше на морския бряг и ловеше риба с въдица. Тая работа е много отегчителна, когато рибата не се хваща. А беше горещ ден, от отегчение Евсейко задряма и – бух! – цопна във водата. …

  • Карета

    Карета

    Брамините все не можели да разберат как се случва всичко на този свят. И им казали: "Идете в Курукшетру и …

  • За вниманието

    Веднъж Благословеният Буда казал на учениците си: „Да поседим в мълчание и да оставим очите си зрящи.“ След изтичането на времето Учителят попитал: „Колко пъти аз промених моето положение?“ Някой забелязал десет изменения, някой само три, а друг твърдял, че Учителят е останал…

  • Роптаещият ученик

    Ле Дзи можел с лекота да се движи из въздуха, яхнал вятъра.За това научил ученикът Ин. Той дошъл при Ле Дзи и няколко месеца не си отивал у дома. Молел учителя да разказва в свободното си време за своето изкуство, десет пъти се обръщал с дълбока почит и десет пъти учителят нищо не казвал. Накрая &he…

  • Пищно цъфтящата роза

    Пищно цъфтящата роза

    Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след …

  • Царството на абсолюта

    Царството на абсолюта

    Четирима пътешественици открили неизвестно място, обкръжено от висока стена, в която нямало дори пролука. Пътешествениците много искали да видят какво …

  • Лакома треска

    Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? …

  • Дар от сърце

    Дар от сърце

    Тръгнали трима братя за чужбина – пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал: – Тука ще се разделим. …

  • Магаре в кожата на пантера

    Магаре в кожата на пантера

    Магарето на един перач така се изтощило, влачейки тежките вързопи с бельо, че едва не издъхнало. Перачът си помислил: "Горкият …

  • Овчарката и коминочистачът

    Овчарката и коминочистачът

    Виждали ли сте някога някой стар, съвсем стар шкаф,почернял от времето и целият покрит с резба във вид на разни …

  • Мъдри думи

    Мъдри думи

    Един сиромах човек се заловил на работа в една ковачница и се трудил цели двайсет години. Най-сетне решил да си …

  • Оттеглянето на Есюн

    Когато дзенучителката Есюн преминала стоте години и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? …

  • Възкресението на Иисус Христос

    В нощта на Пасха, когато градът бил пълен с хора и очакване, Иисус събрал своите дванадесет ученици на вечеря. В стаята горели тихи светилници, а на масата имало хляб, вино и агне.Но тази вечер не била като другите.Иисус говорил спокойно, но думите му тежали:— Скоро ще си отида от този свят. Ще ме п…

  • Риши

    Известен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: „С какво е зает умът ти?“ Риши отговорил: „Сега строя храм.“ „Къде е твоят храм?“ „Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда.“ „Тогава ти дори в бездейств…

  • Любовният провал, който роди един парадокс

    (Една напълно недостоверна история, която със сигурност никога не се е случвала… но можеше.) Когато хората чуят името Аристотел, обикновено си представят стар мъдрец с брада, който гледа замислено към хоризонта и произнася тежки философски изречения.Истината е, че преди да стане мъдър, той също е би…

  • Защо ме събуди

    Настрадин Ходжа бил в компания. Един от приятелите му, който седял до него, заспал и силно захъркал. Ходжа го събудил и когато онзи го попитал защо, отговорил: – Събудих те нарочно, за да можеш със собствените си уши да чуеш колко отвратително хъркаш. …

  • Набожният тъкач

    В едно селце живял тъкач. Той бил много духовен човек. Всички му се доверявали и го обичали. …

  • Мишокът, който яде котки

    Мишокът, който яде котки

    Един стар библиотечен мишок отишъл да навести братовчедите си, които живеели на тавана и слабо познавали снета. – Не познавате …

  • Зависимост от другите неща

    Зависимост от другите неща

    Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да …

  • Изгубил доверие

    В селото дошъл другоселец да си купи вол. Хитър Петър го водил от къща в къща да изберат млад и хубав вол. Като вървели по улицата, Хитър Петър му рекъл: – Байо, дай ми сто гроша на заем. – Ами аз те не познавам! – рекъл другоселецът. – Та аз затова искам от тебе – &hel…

  • Хитър Петър и змеят

    Хитър Петър и змеят

    Едно време — разказва народната легенда — по земята ходели великани. Те имали големи огнени криле. Когато се дигнели да …

  • Трудността да се осъществи на практика

    Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал: – Какво опасно място имаш там, на върха на дървото! – Твоето е много по-лошо от моето &…

  • Малък Иван - разум голям

    Малък Иван – разум голям

    Имало едно време един дядо и една баба. Дядото се занимавал с лов на птици и зверове – с това …

  • Златни стихове и песнички

    …

  • Сънят на дърваря

    Сънят на дърваря

    Един дървар сънувал много хубав сън, когато изведнъж го събудили. Разгневен, той възкликнал: – Защо ме събудихте? Аз бях цар. …

  • Чудо

    В един студен вечерен час, когато вятърът свирел по пътищата, няколко пътници се събрали край огъня в стар крайпътен хан. Пламъците пука ли тихо, сенките играели по стените, а разговорът, както често става, тръгнал към вярата и чудесата. Един от мъжете се навел напред, протегнал ръце към топлината и…

Избери си приказка

Някога добавени

Парфюм и чесън

Имало едно време свят, в който сърцата не се намирали лесно.

Не защото ги нямало…
а защото били високо.
Толкова високо, че висяли от полумесеца, като светли фенери в нощта.

И всяко сърце чакало някой да го достигне.

В този свят живеела една тийнейджърка.

Не била нито най-бързата, нито най-силната.
Но имала нещо странно – вярвала, че може да стигне дотам.

Докато другите тренирали, смятали, състезавали се…
тя просто вдишала дълбоко, напръскала се с любимия си парфюм…
и полетяла.

Не защото парфюмът бил магически.
А защото тя вярвала, че може да я издигне.

Скоро не била сама.

Още две момичета полетели до нея.
И започнало състезанието.

Коя ще стигне първа до сърцето?

Небето се изпълнило със следи от аромат,
като светли пътеки, които се преплитали една в друга.

А долу…

Долу имало хора.

Много хора.

Те не летели.
Не се състезавали.
Но гледали нагоре.

И викали.
И се радвали.
И… хвърляли чесън.

Да, чесън.

Защото в този свят чесънът не бил просто чесън.

Той бил кураж.

Всеки скилид, хвърлен нагоре, казвал:

„Хайде! Можеш!“
„Не се отказвай!“
„Ние сме с теб!“

Момичето погледнало надолу.

Видяло хилядите ръце.
Видяло светлината в очите им.
Видяло как чесънът се издига като малки звезди към небето.

И се усмихнало.

– Значи не съм сама… – прошепнала тя.

Сърцето на полумесеца било вече близо.

Трите момичета летели рамо до рамо.

Никой не водел.
Никой не изоставал.

Само дишали…
само летели…
само вярвали.

Понякога ни казват,
че най-важно е да стигнеш.

До върха.
До сърцето.
До края на мечтата.

Но никой не ти казва…
какво става, ако няма друга след нея.

Парфюмът започнал да свършва.
Небето станало по-тихо.
Сърцето било на една ръка разстояние.

И точно тогава тя разбрала нещо.

Че не е важно коя ще го вземе.

Че може би…
изобщо не е важно да го вземеш.

Ами ако това е била единствената мечта?

Ами ако цялото небе…
е било пътят?

Тя забавила полета си.

Погледнала към другите.

После – към хората долу.

После – към сърцето.

И се усмихнала.

В този момент сърцето засияло по-силно.

И вместо да чака да бъде взето…
то се разделило на три.

По едно за всяка.

А долу хората продължавали да хвърлят чесън и да се смеят.

Защото знаели нещо просто:

че най-силната магия
не е в това, което те издига…

а в това, което те подкрепя.

И ако някога видиш в нощното небе светлина
и усетиш лек аромат във въздуха…

не бързай да питаш дали ще стигнеш.

Попитай се друго:

дали имаш смелостта да полетиш.

Защото понякога…

ако няма следваща мечта –
значи е време ти да я създадеш.

Избери си приказка

WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
Facebook X WhatsApp Viber