Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи.
– Абсолютно нищо – отговорил онзи.
– Какъв е тогава основният принцип на Светото учение?
– То е празно, в него няма нищо свято!
– Кой си ти тогава, който стоиш пред нас?
– Не знам – казал Бодхидхарма.
Един човек давал много злато за добри дела, но очаквал възнаграждение. Веднъж неговият учител му изпратил камък с бележка: "Приеми
Прочетете повече »
Имало едно време една добра и усмихната поетеса, която много обичала децата. Тя се казвала Дора Габе. Когато пишела, думите ѝ звучали като песнички – тихи, нежни и пълни с обич.
Дора Габе вярвала, че децата могат да разберат света най-добре, когато той им се разкаже като приказка. Затова тя създавала стихчета, които са лесни за четене, но пълни с мъдрост.
В нейните стихове ще срещнеш весели птички – като в „Всички вранчета и свракички“, ще чуеш как една книга може да „говори“, дори да няма уста, и ще разбереш колко важно е да бъдеш добър, честен и грижовен.
Понякога героите ѝ са малки и крехки – като пиленцето, което плаче и търси мама. Друг път са игриви и пакостливи – като гостенките птички. Но всички те ни учат на нещо важно.
📖 Че трябва да обичаме.
📖 Че трябва да помагаме.
📖 Че трябва да мислим и да учим.
Дора Габе ни показва, че дори най-малките неща – една трохичка хляб, една добра дума или една песничка – могат да направят света по-красив.
И когато четеш нейните стихове, сякаш някой тихо ти прошепва:
„Бъди добър. Бъди смел. И никога не спирай да мечтаеш.“ 🌸
Много му е драго, много му е мило
Колко са неверни гостенките птички
Ученик в дзен дошъл при Банкей и се оплакал:
– Учителю, имам такъв необуздан характер. Как да го оправя?
–
Прочетете повече »
Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал:
– Какво се е случило?
Настрадин отговорил:
– Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче.
– Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме те виждали такъв опечален и угнетен. Какво се е случило?
Настрадин отговорил:
– Преди две седмици почина един от чичовците ми и ми остави сто хиляди динара.
Приятелят казал:
– Ти какво, Настрадин, да не си полудял? Ако чичо ти ти е оставил такова наследство, трябва да си щастлив, не печален!
Настрадин отговорил:
– Да, така е. Но миналата седмица почина друг мой чичо и ми остави двеста хиляди динара.
– Тогава ти си напълно луд – казал човекът. – Трябва да пееш и да танцуваш, та това нали не е причина да си нещастен! Ти си най-щастливият и богат човек в този град!
– Да, знам това – казал Настрадин, – но нямам повече болни чичовци! Именно това ме опечалява така.
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
