Един човек попитал учителя Ли Дзи:
– Защо цениш празнотата?
– Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как да върнеш предишното, играейки си на милосърдие и на справедливост.
Един просяк дошъл при раби Шмелке. Оказало се, че в дома на раби няма пари, затова той дал на просяка
Прочетете повече »
Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:
– Учителю, как се влиза в дао?
– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.
– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.
– Това е пътят, за да се влезе.
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Един ден костенурката каза на заека:
– Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?
– Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.
– Да, аз. Да се обзаложим ли?
Един селянин се трудил на полето с пот на лицето, без да спре да си поеме дъх, от изгрев до залез. Веднъж се случило невероятното: докато чакал под едно дърво да премине дъждът, мълния повалила едно от дърветата недалеч. Под корените на това дърво имало пещера, от която се носело сияние. Селянинът боязливо се приближил и видял, че пещерата е пълна със злато, което било скрито там от дядо му. От този момент нататък той не копаел, не сеел, а само събарял дървета и търсел съкровища под тях. Реколтата на нивата му загинала и през зимата му се наложило да купи храна за всичкото злато, което намерил. Но най-лошото било, че заради унищожените столетни дървета около нивата му вятърът издухвал всичките посеви. И селянинът не можел да събере нормална реколта.
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
