Recent Posts

КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му …

Read More »

ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧО

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше …

Read More »

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия …

Read More »

УРОК ЗА ФОКУСНИЦИ

          Великият фокусник Фити разтвори големия си шарен чадър и от него се посипаха звезди – едри и блестящи. Той седеше на един стол под чадъра. Преметна левия си крак върху десния и се засмя доволно. Звездите се отронваха от ръбовете на чадъра и се спускаха плавно надолу. Кацаха по раменете му, по ръцете му, заплитаха се в косите му, …

Read More »

УРОК ПО ПЕЕНЕ

Чувал съм да пее куче.Моя Пухчо ще науча. Слушай, Пухчо! Свиря тон.Повтори го! (чувам стон). Аз изсвирвам тона „ДО”,Пухчо джафка: О! О! О! Аз му свиря тона „РЕ”.Пухчо вие: Е-е-е… Чуквам тона „МИ” тогава,той криви се, нервно шава. „ФА” е тон съвсем нормален,той надава вой печален. „СОЛ” не е готварска сол…Пухчо май е с гърлобол!? ЛА изпей ми, Пухчо мили!Леле-е-е-! …

Read More »

Братче и сестриче, Двамата старци и месечината, Златното момиче, Хитрата лисица, Иванка и Марийка

Ангел Каралийчев Имало едно време Приказки Съдържание:Братче и сестричеДвамата старци и месечинатаЗлатното момичеХитрата лисицаИванка и Марийка Братче и сестриче Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали …

Read More »

Златното птиче

народна Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. …

Read More »

Врана и лисица

Елин Пелин Намерила си врана някъде бучка сиренце и кацнала на едно дърво да си закуси.Видяла я лисицата, дошла под дървото и започнала да се умилква: Врано, вранчице, сестрице, колко си хубава! Какви лъскави черни крила, каква горделива стойка,какъв мил поглед! О, какъв ли сладък е пък гласът ти! Запей, миличка, дай да се насладя!…Полъгала се враната от мазните думи …

Read More »

Твърдушка, Мекушка и Сладушка

народна Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка.Която си избереш, нея …

Read More »

Торба жълтици

народна Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа,съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна сжълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците наритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:– Намерих …

Read More »

Старите хора

народна Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат.Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само единстарец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата …

Read More »

Скъпоценният плод

Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод.Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се …

Read More »

Силният лъв и малката мишка

народна Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо. А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката …

Read More »

Селянинът и мечката

Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.Селянинът рекъл:– На мене коренчето, а на теб, мецано, вършеца.Израсла ряпа- за чудо и приказ.Взел селянинът коренчето, а на мецана дал вършеца.Мърморела мецана, но нямало какво да прави.На другата година селянинът рекъл на мецана:– Хайде пак да сеем дружно.– Хайде. Само че сега ти вземи …

Read More »

Приказка за бъчвата

народна Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа,преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:– Израснал беше в гората …

Read More »
  • САМОТНАТА ЕЛХИЦА

    Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо плачеш? –  попита то. –   Защото съм малка и самичка.  Наоколо няма нито едно дръвце.  Зимният вятър ме огъва до земята.  Вълчият вой в гората ме плаши. –   Ти си едно глупаво дръвче   –  рече Лъв без опашка. –  Защо не отидеш в гората?  Там има вековни борове.  Ще се подслониш под могъщите им клони, ще се потулиш на завет.  Катеричките ще те замерят с шишарки.  Те са много весели. –   Не мога  –  въздъхна елхицата. –   Защо? –   Защото съм закована на едно място.  Имам корен.  Много пъти съм се мъчила да се отскубна и да се махна оттука.  Ще ми се да сляза долу в овчарската колиба и да видя агънцата, които блеят много сладко, а най ми се ще да видя децата, които живеят в топли стаички, спят на креватчета, пият мляко и дърпат опашките на котките.  …

    Read More »
  • Крава

  • Неволята

  • Селянинът и мечката

  • Къде се намира Пътят

  • Пластовете пясък

  • Методът за изпотяване

  • Кълвачът и бетонният стълб

  • Цар Мидас

  • Дядо и внуче

  • Старата къща

  • Праведен съдия

  • Омарът-великан от Чийф рок

  • Раковината на изобилието

  • Предание за Шибил

  • Бешовишка могила

PRchecker.info Съобщение от БЧК

Recent Posts

КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ

Шарл Перó След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият – магарето, а за най-малкия само котаракът. Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял.• Братята ми, като се сдружат, ще могат честно и почтено да изкарват хляба си – казал той, – а пък аз, като изям котарака и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад.Котаракът, като чул тези думи, вместо да се засегне, му казал с важен и сериозен глас:• Не съжалявай, господарю, дай ми само една торба и ми направи чизми, за да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не си получил толкова лош дял.Господарят на котарака не повярвал много на думите му, но понеже го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрини, когато ловял плъхове и мишки – да увисва на лапите си, да се крие в брашното, преструвайки се на умрял, – все пак се надявал, че котаракът и на него ще помогне в неволята.Като …

Read More »

ПЕЛИКАНЪТ ЛАПНИШАРАНЧО

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. - Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся. Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше рибките. Тъкмо Пеликанчо си помисли: ”Няма ли да си тръгне най-после този човек?” и зърна една разсеяна рибка. Тя си плуваше весело насам-натам. Лапнишаранчо я лапна. Рибката го затегли напред. Пеликанчо я дръпна назад. Пеликанчо дърпаше назад, рибката – напред. Назад-напред! Назад-напред! Водата в езерцето закипя. Изведнъж пеликанът Ларнишаранчо се озова пред Рибаря. Оказа се, че рибката се беше закачила на въдицата и човекът я изтегли заедно с Лапнишаранчо. - Отвори си човката и пусни рибата ми, че да не те прибера в рибарската кошница и тебе заедно с нея! – развика се Рибарят. Като чу това, Пеликанчо Лапнишаранчо веднага изплю рибката, която беше скрил в торбата на човката си. - Брей, ти колко риби можеш да побереш в твоята торбеста човка? – попита го Човекът. - Пет! – похвали се Лапнишаранчо. Рибарят прибра въдицата си и си отиде. Погледна …

Read More »

ПЕПЕЛЯШКА

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия си съпруг, защото редом с него дъщерите й изглеждали грозни и противни.Затова тя принудила малкото момиче да върши в къщи най-тежката работа: да мие съдовете и стълбите, да чисти нейните стаи и стаите на дъщерите й. Горкото момиче! Страдало търпеливо и не смеело да се оплаче пред баща си, за да не го мъмри, тъй като жена му заповядвала в къщи. То спяло на тавана върху стар сламеник, докато доведените му сестри живеели в разкошни стаи с най-модни легла и огледала, в които се оглеждали по цял ден. Когато свършело работата си, доброто момиче сядало в ъгъла край огнището пред пепелта, затова всички започнали да му викат Пепеляшка.Веднъж царският син устроил бал. Големите две госпожици , дъщерите на мащехата, били поканени, нали били от знатен род. С колко радост и усърдие започнали те да избират дрехите и прическите, които им …

Read More »

УРОК ЗА ФОКУСНИЦИ

          Великият фокусник Фити разтвори големия си шарен чадър и от него се посипаха звезди – едри и блестящи. Той седеше на един стол под чадъра. Преметна левия си крак върху десния и се засмя доволно. Звездите се отронваха от ръбовете на чадъра и се спускаха плавно надолу. Кацаха по раменете му, по ръцете му, заплитаха се в косите му, а след това се стопяваха като снежинки върху печка.            –  Много ми е хубаво! – протегна се блажено фокусникът. – Да те вали дъжд от звезди – какво удоволствие!           И засвири с уста игрива песничка. Той знаеше, че хиляда любопитни очи го гледат с изумление, защото децата от околността се бяха натрупали  от другата страна на оградата и се опитваха да видят последното му изобретение. Надигаха се на пръсти, протягаха вратлета, гледаха с половин оченце от някоя дупка. По-големите деца се бяха покатерили върху оградата.             Фити седеше важно на верандата пред чудноватата си къща, потънал удобно в мекия си стол и се правеше, че не ги забелязва.            – Фити, моля те, донеси този чуден чадър  на тържеството в училище!  – долетя до ушите му момчешки глас, но той нарочно извърна главата си в обратна …

Read More »

УРОК ПО ПЕЕНЕ

Чувал съм да пее куче.Моя Пухчо ще науча. Слушай, Пухчо! Свиря тон.Повтори го! (чувам стон). Аз изсвирвам тона „ДО”,Пухчо джафка: О! О! О! Аз му свиря тона „РЕ”.Пухчо вие: Е-е-е… Чуквам тона „МИ” тогава,той криви се, нервно шава. „ФА” е тон съвсем нормален,той надава вой печален. „СОЛ” не е готварска сол…Пухчо май е с гърлобол!? ЛА изпей ми, Пухчо мили!Леле-е-е-! Като кон зацвили!!! Щом изсвирих тона „СИ”силен писък извиси. Той от зъбобол ли писка?Не, награда май че иска! За да имаш поздравления,Пухчо, трябват мнооооого упражнения! Юлия Момчилова

Read More »

Братче и сестриче, Двамата старци и месечината, Златното момиче, Хитрата лисица, Иванка и Марийка

Ангел Каралийчев Имало едно време Приказки Съдържание:Братче и сестричеДвамата старци и месечинатаЗлатното момичеХитрата лисицаИванка и Марийка Братче и сестриче Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица – момче и момиче.Момчето се казвало Иванчо, а момиченцето – Марийка. Кротки били дечицата и много послушни, затуй родителите ги гледали като писани яйца. Но за нещастие жената се разболяла от тежка болест, гътнала се и умряла. Мъжът овдовял, а дечицата останали сирачета.Мислил мъжът какво да прави, мислил, най-сетне решил да се ожени за друга жена. Довел си в къщи една проклета и зла стопанка с жълти студени очи. Тя, щом зърнала двете дечица, които мирно стоели край огнището, пламнала от омраза.Вечерта мащехата попитала мъжа си: Утре какъв ден е?Гергьовден.Купи едно агънце!Нямам пари отвърнал мъжът.Тогава продай ония две дечица. И без тях можем.Момченцето дочуло думите на мащехата, а момиченцето нищо не чуло.Какво приказваш? уплашил се бащата.Казах, каквото казах отвърнала жълтооката жена, или ще ги продадеш, или утре вечер няма да замръкна в къщата ти. Хайде сега вземи един сапун, един гребен, едно менче с вода и една кратунка. Занеси ги в кошарата. Повикай децата и ги заключи там да спят. Накарай …

Read More »

Златното птиче

народна Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.Той имал трима синове. Веднъж им рекъл: Чудя се кой дохожда нощем да ми бере златните ябълки. Ни една не оставя – поне да ги видя какви са.Човек ли е, звяр ли е – не знам. Я нека седне довечера някой от вас под дървото – да пази:дано уловим крадеца! Наел се най-големият брат. Отишъл вечерта в градината, взел един лък със стрели и седнал под ябълката.Чакал, чакал, станало полунощ – никой не дошъл. Унесла го дрямка и той полегнал уж на шега,но заспал дълбоко и се събудил чак на сутринта. Като станал, погледнал за ябълките: нямало ни една.Отишъл при баща си. Е, синко – запитал го царят, – улови ли крадеца?Не можах – рекъл гузно синът, – Сън ме налегна, уж на шега полегнах, а съм заспал дълбокои цяла нощ съм спал, нищо не видях и не усетих. Тогава царят повикал втория си син. Довечера ти ще пазиш ябълката – рекъл му той. – Гледай да …

Read More »

Врана и лисица

Елин Пелин Намерила си врана някъде бучка сиренце и кацнала на едно дърво да си закуси.Видяла я лисицата, дошла под дървото и започнала да се умилква: Врано, вранчице, сестрице, колко си хубава! Какви лъскави черни крила, каква горделива стойка,какъв мил поглед! О, какъв ли сладък е пък гласът ти! Запей, миличка, дай да се насладя!…Полъгала се враната от мазните думи на лисицата, отворила човка и запяла:Га, Га!…И сиренцето паднало от устата и лисицата го изяла.Една друга врана чула това нещо и си казала:Чакай, кумичке лисичке, аз ще те науча!…И взела тая врана в човката си един голям бял камък, приличен на буца сирене, и кацнала на едно дърво.Дошла кума Лиса. Оттук се мазни, оттам се мазни и пак почнала да хитрува и на вранатакомплименти да прави:Каква си хубава, миличка Вранке! Какви Пера! Какви очи! О, пък гласът ти! Колко сладък трябва да е той!Запей, миличка, запей, та сърцето ми да зарадваш!И враната, “възхитена” от похвалите на лисицата, отворила човка и запяла:Га, Га!…Протегнала се кума Лиса за сиренцето, но то не било сирене, а тежък камък.Тежко паднал той и счупил муцунката на кумицата-лисицата. Заболяло я и тя горчиво заплакала.Чули кокошките, навирили си опашките от радост.

Read More »

Твърдушка, Мекушка и Сладушка

народна Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. Най-малката пък – Сладушка.Която си избереш, нея ще ти дам! Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи спряла.Прибрала си внучките. Залостили вратата. Среднощ дошла Мецана. Затропала, захлопала:– Бабооо, дай ми Твърдушка!– Твърдушка е с твърд камък вратата подпряла и сладичко е заспала.– Бабооо, дай ми Мекушка!– Мекушка си е меко постлала и до Твърдушка е сладко заспала.– Бабооо, дай ми Сладушка!– Сладушка спи до Твърдушка, Сладушка спи до Мекушка. Сладушка е най-умната,Сладушка е най-разумната. Тя на ум баба научи: да залости здраво вратата и да не ходи задренки сама-самичка в гората.

Read More »

Торба жълтици

народна Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа,съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна сжълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците наритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си мислел:– Намерих аз парите, но гората не е моя. И кухото дърво не е мое. Отде накъде парите пък да са мои?Те са чужди. Ако съм човек на място, ще издиря стопанина им и ще му ги дам, защото от чужди парипрокопсия няма. Не щеш ли, на среща му се задал един сиромах човек, дрипав до немай-къде, разтревожен, запъхтян.– Откъде идеш, побратиме? – викнал сиромахът.– От гората – отвърнал дърварят. – Защо питаш?– Да си намерил нещо?– Намерих – кимнал с глава старецът.– Слава богу! – зарадвал се дрипавият. – Аз, брате, имах само една юница, но ме натисна голямасиромашия и реших да я продам. Отзарана я откарах на пазара, добра цена й дадоха, тръгнах си иде да знам как, по пътя съм изтърсил торбата с парите. Като луд съм тичал до тука. Къде е торбата ми?– Ей там, закачил съм я …

Read More »

Старите хора

народна Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат.Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само единстарец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй гоукрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да сеприближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка.Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.Как ли? – отговорила знахарката. – Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък.Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.Царят се почесал по тила и повикал болярите си.Хей, боляри – викнал им той, – слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едновъже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче …

Read More »

Скъпоценният плод

Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал:– Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод.Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се върнали при баща си.– Е – рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, – донесе ли ми най-скъпоценния плод?А той му казал:– Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свисло грозде.От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкия плод.– Хубаво си направил, синко – отговорил бащата, – хубав плод си ми донесъл.Ами ти какъв плод си ми донесъл? – обърнал се той към средния си син.– Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох вюжните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали,фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ти: избери си, който ти харесва.– Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях – …

Read More »

Силният лъв и малката мишка

народна Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо. А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева.По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види каквиса тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал сопашката си и рекъл сърдито: — Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш? Мишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла,но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва: — Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна! Лъвът изръмжал: — Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного вграда да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят …

Read More »

Селянинът и мечката

Преди много- много години една мечка и един селянин били приятели. Решили двамата да садят ряпа.Селянинът рекъл:– На мене коренчето, а на теб, мецано, вършеца.Израсла ряпа- за чудо и приказ.Взел селянинът коренчето, а на мецана дал вършеца.Мърморела мецана, но нямало какво да прави.На другата година селянинът рекъл на мецана:– Хайде пак да сеем дружно.– Хайде. Само че сега ти вземи вършеца, а на мене дай коренчето – уговаряла го мецана.– Добре!- рекъл сговорливият селянин. – Нека бъде както искаш.И посели пшеница. Родила се добра пшеница. Обрал селянинът вършеца, а на мецана дал корените.Оттогава мечката и селянинът си развалили приятелството.

Read More »

Приказка за бъчвата

народна Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:– Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа,преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате.Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:– Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Жълъди като дъжд падаха от яките му клони.Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори.Веднъж в гората пристигна дървар. Той измери с очи дъба, запретна ръкави, замахна съссекирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънераоткара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигна единбъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят избяла от дъскитебъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливашемладо, кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени.Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава. Но не щеш ли, веднъж един от обръчите сескъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата …

Read More »