www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Юлия Момчилова

В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. Всъщност те бяха топчести бръмбари с костюми на жълти и черни райета.
– Граждани – извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло, – от днес нататък аз поемам грижата за вашия живот!
Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.
– От днес нататък слънцето ще грее най-силно над вас, дъждът ще вали само върху вашата нива, а грудките ви ще наедреят като дини!
– Нечувано! Невиждано! – шумяха листата. – Какво повече може да желае едно картофено растение?!
– Единственото, което ще поискам от вас в замяна на моите грижи, е да осигурите скромна прехрана за мене и моята съпруга! – каза Принцът.
Просълзени от благодарност, зелените листа се съгласиха веднага. Опънаха дълги зелени трапези, наредиха вкусни зелени ястия…
Принцът и Принцесата се радваха на тяхната голяма картофена любов. Обхождаха редовно поданиците си и ги удостояваха с апетита си. Хапваха си до насита от свежите зелени листа, разхождаха се безгрижно из цялата нива и си устройваха весели забавления.
След всяко царско посещение, картофените листа се покриваха все повече и повече с изгризани дупки и тъмни петна.
– Усещате ли колко топло е вече слънцето? – често ги питаше Принцът от Колорадо.
Листата се поклащаха неуверено:
– Тъй… тъй… ли?
– Забелязвате ли, че дъждът вали само тук? – питаше ги той, но на тях
не им се вярваше много-много…
– Щастието вече дойде! – извика веднъж Принцът. – Съпругата ми снесе яйца, които се излюпиха. Сега за моите деца ще изградим във всяка картофена грудка по един царски палат!
– Или поне по един просторен апартамент! – скромно се усмихваше принцесата.
– В замяна на това щастие – говореше навсякъде Принцът, – ще трябва да осигурите прехраната и на всичките ми деца!
– Ние целите сме в дупки! – сепнаха се листата. – Ако младите принцове изядат онова, което е останало от нас, изобщо няма да имаме листа!
– Картофи, картофи-и-и-и!!! – духна вятърът и залюля надупчените и изгризани листа.
После хукна да търси Човека, защото беше сигурен, че той единствен може да им помогне.

Юлия Момчилова е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски филмчета и концерти, на книги за деца и малки ученици, някои от които е илюстрирала сама. Родена е в гр. Сливен на 20.07.1946 г., но от ранна детска възраст живее и учи в гр. Бургас. Там завършва Средно музикално училище, след което и Българска държавна консерватория в София. Работила е като артист-оркестрантка в Софийски духов оркестър. Дълги години е сътрудничила на Българска национална телевизия и Българско национално радио в рубриките „Лека нощ, деца!“, „Звънче“, „Ранобудно петленце“ и др. като авторка на приказки, стихотворения и сценарии (някои, от които за музиката). Нейни куклени пиеси са отличени с награди на конкурси за авторски куклени пиеси: „Пролетна приказка“ 1990 г. (в гр. Варна на анонимен конкурс в рамките на фестивала „Златният делфин“) и „Екошок“ 2003 г. ( на конкурса „Михаил Лъкатник“, провеждан в гр. Ямбол като част от фестивала „Приказна фиеста“). Държавен куклен театър гр. Сливен постави куклената й пиеса „Щуротия“(1991г.) под псевдоним. Нейни куклени пиеси са публикувани в сп. “ Естрада“ 7,8/1990г. гр. София и фестивалното издание „Приказна фиеста“, гр. Ямбол 2003 г. Приказки и стихотворения на Юлия Момчилова са отпечатани в различни детски списания и вестници, между които списанията „Славейче“, „Другарче“ (Ниш), „Калинка“, „Пчелица“, „Бърборино“, в. „Детски свят“, в. „Венче“, електронни списания и сайта „Приказки“. Композиторът Филип Павлов е писал песни по нейни стихотворения, публикувани в сборник „Детски песни“ (Университетско издателство „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград, 1996 г.) и изпълнявани от детски хорове. Песни с авторство на стихотворения и музика от Юлия Момчилова са отпечатани в сборника „Зимни лудории“ (изд. „Български писател“ 2014 г.). Нейни стихотворения получават на два пъти награди на Националния конкурс за непубликувано детско стихотворение „Стоян Дринов“ – 2013 г. стихотворението „Есенно листо“ (трета награда) и 2014 г. – стихотворението „Артисти“ (първа награда). Нейни приказки са публикувани в сборниците „Лесно ли е да си Дядо Коледа?“(2002), „Търся приятел“ (2005), в поредицата „Приказна Коледа“ (2008), издадени от издателство „Фют“; в книгата с приказки и стихотворения „Зелени игри“ (ИК „Дъга“, 2008г.), коледната книжка „Вълшебната нощ“ (Издателство „Писец“, 2012 г.) и стихосбирката „Зимни лудории“, (изд. „Български писател“, 2014 г.) Последните три са с авторски илюстрации. Член е на Съюз на българските писатели. Живее в София.

Публикации:

Литература за деца:

ЗИМНИ ЛУДОРИИ – І/ брой 33 октомври 2011

ЗИМНИ ЛУДОРИИ -ІІ/ брой 34 ноември 2011

НЕДЕЛНА ЗАКУСКА/ брой 38 март 2012

СТАРАТА КУКЛА/ брой 42 юли 2012

КОСМИЧЕСКОТО ПЕТНО/ брой 43 септември 2012

КОЛЕДНА БЪРКОТИЯ/ брой 46 декември 2012

ПРОЛЕТНА ГРАДИНА/ брой 49 март 2013

ЕКОШОК/ брой 52 юни 2013

УРОК ЗА ФОКУСНИЦИ/ брой 54 септември 2013

ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ ДЯДО КОЛЕДА?/ брой 57 декември 2013

КАРТОФЕНИЯТ ПРИНЦ/ брой 77 октомври 2015

СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА/ брой 78 ноември 2015

За Юлия Момчилова:

КАЛИНКАТА НА ЩАСТИЕТО/ автор: Кина Къдрева/ брой 49 март 2013