www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Една сутрин съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. Ходжа промърморил: "Ще ида да попитам магарето. Ако то
Прочетете повече »

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му.
Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата.
И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: „Господине, за какво мислиш ти?“ Онзи казал: „За Бога.“
Пастирът попитал: „Знаеш ли за какво си мислех аз?“
„Също за Бога.“
„Грешиш, за изгодата от продажбата на руно.“
„Истина е, също за Бога. Само че моят Бог няма нищо за продан, а твоят Бог трябва първо да отиде на пазара. Но може би той по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво.“
Така говорел Гаутама.
Идете на пазара. Направете го по-скоро, за да се върнете.

Китано Галеко, настоятелят на храма на Ейхей, бил на деветдесет и две години, когато умрял. През целия си живот той
Прочетете повече »

Студ. Сняг. Зима.

Еленчето излезе да поиграе и се запиля нанякъде.
Мама Кошута намери бележка, на която пишеше: „Мамо, отивам
при дядо Коледа!“
– Ще се изгуби в гората! – разтревожи се кошутата и тръгна да го търси.
Тук Еленко, там Еленко – никъде го нямаше.
– Кого ли да попитам? – зачуди се мама Кошута.
– Мене попитай! – предложи й снегът и добави – Погледни следите, които са оставили стъпките му върху мен!
Кошутата наведе глава и се вгледа в снега. Видя следи от копитца, наредени в две дълги редици, които отвеждаха извън дворчето и поемаха нанякъде.
Тръгна по следите и спря под зелено борче. Стъпките го обикаляха. Върху отъпкания сняг под дръвчето бяха нападали семки от шишарки. Кошутата погледна нагоре и видя сред бодливите клончета пухкава катеричка да гризе шишарка.
– Миличка, навярно си видяла моето синче? – заговори й мама Кошута.
– Да! – махна с пухкавата си опашка катеричката – Попита ме къде е къщата на дядо Коледа!
Кошутата се притесни още повече.
– Дворецът на дядо Коледа е много далече!!
Сбогува се бързо с катеричката и тръгна отново по следите.
Гледаше ги и се опитваше да отгатне по тях какво е правило еленчето. Тук е припкало весело, там – прескочило храст, после е спряло. Близо до стъпките му се появиха други – мънички и чудновати, с три тънки пръста отпред и един по-къс отзад. Кошутата се зачуди:
– Тези следи май са паднали от небето?! Идват от никъде и никъде не отиват. Чии ли са?
– Кр-р-ра, кр-раа! Мои са! – чу се весело бърборене-къркорене отвисоко.
Кошутата вдигна глава и видя пъргава сврака да се върти из клоните на едър дъб и да бърбори:
– Аз говор-р-рих с еленчето, а после то тр-р-ръгна към Снежната планина.
Кошутата благодари и забърза отново по следите. Те кривуличеха покрай отрупани със сняг храсталаци, кръстосваха по заснежени поляни и плетяха чудновата плетка върху белия килим на Зимата.
Спряха пред хралупата на Стария мечок. До еленковите стъпки се появиха други – големи и страшни, с дълги остри нокти. Целият сняг наоколо беше изпотъпкан.
– Какво ли се е случило тук? – обезпокои се кошутата.
– Ако питаш мене – обади се снегът – Еленко е събудил заспалия Мечок, а той излязъл навън от дома си, за да го прогони.
Внезапно главата на мечока се показа от хралупата и изръмжа страховито:
– Точно така! Гоня всеки, който ми пречи да спя!
Кошутата побърза да си тръгне.
Еленковите следи свиха в друга посока – по пътеката, която водеше към най-гъстата гора. Изведнъж…
Кошутата видя нови стъпки. Зад отсрещния храсталак е дебнел някой, който тръгнал към Еленко, а в снега се отпечатали едрите му меки лапи.
– Вълкът! – проплака Кошутата.
– Тук еленчето е забелязало вълка и е хукнало да бяга! – каза снегът.
– Сигурно има нужда от помощ! – простена кошутата и затича по следите, а те обикаляха по криви пътеки… прескачаха храсти…катереха се по чукари…
– Стъпките на вълка настигат Еленковите! – завайка се снегът.
Кошутата тичаше напред с всички сили. Следите се изкатериха по стръмни скали и спряха на самия планински връх. Еленчето бе дотичало дотук, но… неочаквано стъпките му изчезнаха.
– Еленко-о…- извика отчаяна кошутата.
Отсрещният чукар й отговори с ехо.
– Къде е? Къде е? – луташе се разтревожената майка и оглеждаше отъпкания сняг.
– Погледни отсрещната скала! – подсети я снегът.
По билото на съседния снежен връх се бяха отпечатали дългите редици на еленковите стъпки.
– Той е скочил чак до там??!! – удиви се кошутата.
– Браво на Еленко! Страхотен скок! – възхити се снегът.
– А вълкът? – запита се кошутата – Не виждам следите му!
– Той не е могъл да прескочи голямото разстояние между върховете и е паднал надолу по стръмнината! – засмя се снегът и по снагата му засвяткаха весели слънчеви отблясъци.
Кошутата си отдъхна. Тя се вгледа в отсрещния планински връх, където всред тайнствени мъгли се извисяваше приказния дворец на дядо Коледа. Точно тогава засвириха медни тръби, парадната врата светна, отвори се и отвътре излезе шейната на дядо Коледа, теглена от три красиви елена. В най-младия от тях кошутата позна Еленко. Сърцето й се разтуптя радостно.
– Синът ми! – възкликна тя – толкова много искаше да кара шейната на дядо Коледа!
– Както виждам, постигнал е мечтата си! – каза снегът и се усмихна снежно.
– Еленко! – извика силно мама Кошута – Довиждане, синко!!
– Довиждане, майко! – проехтя гласът на еленчето от отсрещната страна.
Кошутата дълго гледа шейната, докато тя потъна в далечината. Чувстваше се много щастлива и горда, че е майка на такъв красив и смел елен!

Автор: Юлия Момчилова
тел: 927 96 25
GSM: 0884 574 846