www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Известен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: „С какво е зает умът ти?“ Риши отговорил: „Сега строя храм.“ „Къде е твоят храм?“ „Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда.“ „Тогава ти дори в бездействието градиш?“ Риши се усмихнал: „Нима действието е само в пръстите и стъпалата?“

В една гора живеел огромен лъв. Животните не можели да се спасят от него. И ето че веднъж те се събрали
Прочетете повече »

Имало едно време една много стара азбука, толкова стара, че помнела царе и монаси, войни и тихи нощи със свещи, помнела пергаменти и сняг, който бавно покривал каменните крепости на България, но тя не била обикновена азбука, защото била жива, и всяка нощ, когато децата заспивали над отворените буквари, буквите тихо слизали от страниците, протягали се уморено и започвали да си шепнат, а най-старата от тях — буквата „А“ — обичала да разказва истории и една вечер тихо попитала дали знаят откъде идват, и всички букви се размърдали от любопитство,

Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе.