• Мечобрат и Красимира

    По А. Развигоров Имало едно време един цар и една царица. Ден и нощ скърбяли те, че Господ не им дарява наследник. До късна вечер плачела горката царица пред своя прозорец, додето един ден Господ се смилил над нея и й подарил син. …

  • Носът, който бяга

    Носът, който бяга

    Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска иправел всякакви лудории. Подобна история …

  • Практика

    При Настрадин, изпълняващ задълженията на съдия, дошли двама души. Единият казал: – Този човек ме ухапа по ухото и аз настоявам за компенсация. …

  • Немного мъдрият пес

    Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: „Имаш удивително мъдър, пес!“ Настрадин отговорил: „Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, ма…

  • ПЕТЛЕТО, КОТАРАКЪТ И МИШЛЕТО

    – Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле. – О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам! – Обзалагам се, че си извършил някоя о…

  • Мързеливият крал и умният паяк

    Мързеливият крал и умният паяк

    Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин …

  • Твърдушка, Мекушка и Сладушка

    Отишла баба в гората за дренки. Не щеш ли – срещнала я Мецана.Качила се баба на дряна, а под дряна ръмжи Мецана:– Бабо, слез! Ще те ям!– Недей, баба! Не ме яж! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам три внучки.Три сестри, три умници. Първата е Твърдушка. Втората е Мекушка. На…

  • Хитрата лисица

    Петелът с червения гребен си ровел на торището и там си изкарвал прехраната. Веднъж, като пъпрел, той намерил една парица и тръгнал към пазара да си купи нещо за кълване. Срещнала го мечката: …

  • Грижа за вълка

    Грижа за вълка

    Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, …

  • Лакома треска

    Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? …

  • Последното стъпало

    Последното стъпало

    В Тайланд има много древен храм. В самото начало на сътворението Бог се разгневил на един ангел. Ангелът бил обвинен в …

  • Посланик на света

    Имало времена, в които хората живеели рамо до рамо, но сърцата им били далеч едно от друго. Песните били забравени, радостта – изгубена, а думите се превръщали все по-често в остриета. Улиците били пълни с хора, но празни от живот. Тогава от един далечен, почти забравен свят пристигнал посланик. Той…

  • Поспорили

    Двама старци живеели заедно в една килия и никога за нищо не спорили. И ето че веднъж единият казал на другия: – Хайде поне да поспорим като другите. Събеседникът му отговорил: …

  • Изкуството на похищението

    В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал: …

  • Крадец

    На един човек му изчезнала брадвата. Той заподозрял сина на съседа и започнал да го заглежда: ходи – като човек, откраднал брадва, гледа – като човек, откраднал брадва, говори – като човек, откраднал брадва. С една дума. всяко движение, всеки жест издавал крадеца в него.Но скоро сл…

  • Бичето

    Бичето

    Имало едно време един мъж и една жена. Те нямали деца. Тези хора били добри и щедри: някои давали милостиня …

  • Стихове и гатанки от българските деца

    Да можеш да отгатваш тези „житейски гатанки“ означава да мислиш, да наблюдаваш и да не се отказваш, когато нещо не става от първия път. Както катеричката намира начин да стигне до балончето, както врабчето усеща кога идва пролетта, така и човек се учи да разпознава знаците около себе си.…

  • Макс и Мориц

    УВОД Има щури хлапетия,да, но няма като тия.Те са работа голяма.Равни с Макс и Мориц няма! …

  • Той вижда всичко

    Той вижда всичко

    Един човек вървял по пътя към големия град. Гледа насреща си – спрял фургон. – Не би ли ме закарал? …

  • Кучешкото село

    Имало някога едно чудновато селце. Състояло се всичко на всичко от деветдесет и девет къщички. Всяка къщичка си имала градинка с ограда, зад оградата лаело куче. …

  • Потлачът на Стиснат юмрук

    Потлачът на Стиснат юмрук

    Стиснат юмрук и неговата жена седели пред хубавата си къща от кедрови трупи в село Нутка. Късното следобедно слънце ярко …

  • Лекарство за порастване

    Лекарство за порастване

    Някога на владетеля на една държава му се родила дъщеря. Той повикал лекаря и казал:– Дай ми лекарство, от което …

  • Само една надежда

    Само една надежда

    Едно малко момче лежало на смъртно легло и никой с нищо не можел да му помогне. Веднъж обаче един човек …

  • Учителю, аз достигнах

    Учителю, аз достигнах

    Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност …

  • Вида самодива

    От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им &h…

  • Пищно цъфтящата роза

    Пищно цъфтящата роза

    Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след …

  • СЪВЕТЪТ НА ВСЕЛЕНСКИТЕ КОСМОНАВТИ

    Някъде между орбитата на Сатурн и една забравена метафора от XX век, в станция, която официално се водеше „Космическа обсерватория-9“, а неофициално – „Канцеларията (щото тук всичко се влачи, бави, скърца)“, се събра най-нелогичният съвет в историята на човечеството.Кръглата маса от рециклиран титан…

  • Вълшебната гривна

    Вълшебната гривна

    В един град, недалеч оттук, живяло чернокосо момиченце. То много обичало скъпите и красиви неща. Имало си шкафче, в което били …

  • Пръстът на съдба

    Великият японски предводител Нобунага веднъж решил да атакува враг, който десетократно го превъзхождал в броя на Войниците. Той знаел, че ще победи, но войниците му не били убедени в това. По пътя се спрял в шинтоистки храм и казал: „Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако падне тура …

  • Кикос

    Кикос

    Живели някога на този свят един мъж и една жена. Те имали три дъщери. Веднъж мъжът отишъл да работи на …

Някога добавени

Тиренските моряци

И може би последните, които се опитали да сторят на бога някакво зло, били едни тиренски моряци, чийто кораб той наел, за да обиколи островите в Егейско море. Без да го познават, моряците решили да продадат хубавия младеж на някой робски пазар и да разде¬лят парите, затова вместо да гребат към остров Наксос, както била уговорката, се отправили към азиатските градове на изток. Дионис дремел на палубата, по едно време се огледал:
– Ей, моряци, това не са бреговете, към които трябваше да се насочим! – извикал той. – Не ви ли е срам да мамите един нещастен момък? – Но те само се изсмели и продължили да гребат. И тогава корабът сякаш замръзнал – колкото и да натискали греблата, той стоял на едно място. Изведнъж по греблата се извили диви лози и бръшлян, запълзели нагоре по мачтата, отрупали я с едри гроздове. После греблата се превърнали в змии, а целият кораб се изпълнил с диви зверове – пантери, тигри, рисове заскачали между моряците. Те ужасени се хвърлили в морето – и в следния миг гърбовете им се извили – вместо с крака, запляскали с опашки. Дионис ги преобразил в делфини.
И вече никой не посмял да спре неговата радостна армия. Тя продължила с кораба из Егейските острови, докато най-сетне стигнала Наксос. И тук, на брега, те видели красиво момиче да лежи и горчиво да ридае. Това била Ариадна, дъщеря на критския цар Минос и внучка на Европа. Ариадна току-що била станала жертва на черна неблагодарност – влюбена в героя Тезей, тя му помогнала да убие страшния Минотавър, за което той предварително се заклел да й стане съпруг. Тя му дала кълбото с вълшебната нишка – Ариаднината нишка – и благодарение на нея Тезей се оправил в Лабиринта, намерил скривалището на Минотавъра, убил го и излязъл обратно. Заради Тезей Ариадна предала семейството и родината си – двамата побягнали с една лодка, по пътя стигнали Наксос, спрели тук да си починат, но през нощта Тезей тайно отпътувал и я оставил сама, измамена и разплакана на острова. И тъкмо в най-черния час на нейното отчаяние на брега се изсипала вакханалната армия. Дионис зърнал Ариадна, харесал я и тутакси я взел за жена – обърсал сълзите й прегърнал я. След горчивината и скръбта тя намерила ново щастие, дионисиевският празник се превърнал в ликуваща сватба.

WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
Facebook X WhatsApp Viber