www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднаж един цар трябвало да умре. Той бил могъщ владетел, но бил смъртно болен и отчаяно си мислел:
„Как е възможно един толкова могъщ цар да трябва да умре? Какво правят моите вълшебници? Защо не ме спасят?“

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал:
– Какво опасно място имаш там, на върха на дървото!
– Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят.
– Аз съм управител на тази област и не виждам каква опасност може да ме грози.
– Значи не познаваш себе си! Когато изживееш страстите си и съзнанието ти загуби устойчивост, какво може да бъде по-опасно от това?
Тогава управителят попитал:
– В какво се състои учението на будизма?
Учителят произнесъл следните известни думи:
Да не вършиш зло, а да използваш доброто.
И да съхраниш сърцето чисто – ето какво е учението на будите.
Управителят обаче възразил:
– Това го знае всяко тригодишно дете.
– Може и да го знае всяко тригодишно дете, но и дори на осемдесет годишния старец е трудно да го осъществи на практика – направил извод дзенучителят, седейки на своето дърво.

Живели двама съседи евреи. Единият от тях бил познавач на Тор, а другият – беден работник.
Ученият съсед ставал преди изгрев и бързал за синагогата. След няколко часа занятия той дълго и отдадено се молел, отивал у дома, закусвал набързо и се връщал в синагогата, за да се посвети на занятия до обяд. След това отивал на пазара, където сключвал неголеми сделки, които му осигурявали средства, за да удовлетвори насъщните си нужди, и се връщал в синагогата. Вечерта, след молитва и трапеза, той отново се заседявал над свещените книги до късно през нощта.
Бедният съсед също ставал рано. Но неговото положение не му позволявало да отделя много време за изучаване на Тора. Независимо от това, че работел много, едва му се удавало да припечели за хляб. След като се помолел набързо на зазоряване с първия минян*, той започвал работа, която му отнемала целия ден и по-голямата част от нощта. В събота, когато накрая се появявала възможност да вземе книгата в ръце, той бързо заспивал от умора.
При среща в двора ученият съсед хвърлял удовлетворен поглед на бедния работник и бързал за своите праведни занимания. Бедният въздишал и си мислел: „Колко нещастен съм аз, а колко щастлив е той. И двамата бързаме, той – за синагогата, а аз – по своите земни дела.“ Но ето че тези двама души завършили своето пребиваване на земята и техните души се изправили пред Небесния съд, където животът на всеки човек се претегля на везните на Божественото правосъдие. Ангелът адвокат сложил на дясната чаша на везните всички добродетели на учения: многочислените часове изучаване на Тора, молитви, умереност, честност. На лявата чаша ангелът обвинител сложил един-единствен предмет: удовлетворения поглед, който ученият от време на време хвърлял на съседа. Лявата чаша бавно започнала да слиза надолу, изравнила се с дясната и след това продължила надолу, независимо че товарът на другата бил доста тежък.
Когато бедният работник се изправил пред съда, ангелът обвинител сложил на лявата чаша на везните неговия жалък, духовно нищожен, живот. Ангелът адвокат можел да предложи само един предмет: печалната Въздишка, която работникът издавал при среща с учения съсед. Но именно тази въздишка уравновесила всичко, което лежало в лявата чаша, вдигайки и оправдавайки всеки миг на тежък труд и нищета, изпитани приживе от работника.