Живял някога на света един беден момък. Отишъл той веднъж при селския кмет и казал:
— Вземи ме за говедар, та да си изкарвам хляба.
— Добре, момко — рекъл кметът. — Вземам те за говедар, върви си печели хляба. Ще ти плащам крина пшеница за всяка крава и за всеки вол.
Човечеството спи – казал Настрадин, обвинен в това, че е заспал по време на прием в двореца. – Сънят на
Прочетете повече »
Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога
Прочетете повече »
Тери Пратчет
В дните на крал Артур нямало вестници. Имало само градски глашатаи, които обикаляли улиците и крещели новините с цяло гърло.
Една неделна сутрин крал Артур си седял в леглото и закусвал яйце, когато в стаята влязъл неделният градски глашатай.
Всъщност не бил само един. Били цяла група.
Имало човек, който рисувал картинките към новините, шут, който отговарял за смешките, и един дребен човечец с прилепнал клин и смешни футболни обувки, когото всички наричали „Спортната страница“.
— ДРАКОНИ НАПАДНАХА РУШАЩИЯ СЕ ЗАМЪК! — извикал Главният глашатай.
ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Едно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.
Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.
– У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!
Агнето отговори:
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
