www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Има нещо много красиво в това да познаваш думите… но още по-красиво е да познаваш кой стои зад тях.

Деца, които знаят, че зад „Аз съм българче“ стои Иван Вазов, че зад топлите и нежни стихове за деца стои Дора Габе, че мъдростта и обичта към народа звучат в думите на Петко Рачов Славейков – тези деца носят в себе си нещо повече от знание.

Те носят памет.

А когато едно дете знае, че Никола Вапцаров е писал със сърце за хората, че Елин Пелин е разказвал за добротата и селото, че Гео Милев е бил смел и силен дух – тогава това дете вече не е просто слушател.

То е наследник.

Да знаеш авторите означава да знаеш корените си.
Да ги помниш означава да пазиш България жива.

Тези поети не са просто имена.
Те са хората, които са събрали в думи:

• песента на полето
• шума на гората
• гласа на народа
• мечтата за свобода

И са ги дали на децата – за да не се изгубят никога.

Затова всяко дете, което разпознава автор, не просто слуша стих –
то продължава една нишка, която идва от миналото и върви напред.

🌟 Това са деца с памет.
🌟 Това са деца със сърце.
🌟 Това са децата, които ще пазят България.

златни стихове Аз имам КалинаМалина

златни стихове Аз съм българче И Вазов

златни стихове Баба ДораГабе

златни стихове Баба за дренки П Р Славейков

златни стихове Баба иде ВасилСтоянов

златни стихове Баба Марта бързала ЙорданСтубел

златни стихове Бабино петленце Ц Церковски

златни стихове Балканът СтоянДуков

златни стихове Болната кукла ДораГабе

златни стихове В гората ГеоМилев

златни стихове Вечер П Р Славейков

златни стихове Вижте мойто малко бебе ЧичоСтоян

златни стихове Водата П Р Славейков

златни стихове Врабче ЧичоСтоян

златни стихове Врабчова сговорна дружина Н Вапцаров

златни стихове Времето П Р Славейков

златни стихове Две очички СтилиянЧилингиров

златни стихове Де е България И Вазов

златни стихове Ден и час П Р Славейков

златни стихове Десетте пръста ЕмануилПопдимитров

златни стихове Дете и калинка ДораГабе

златни стихове Дядо Мраз Е Пелин

златни стихове Дядо П Р Славейков

златни стихове Ей пътечко моя КалинаМалина

златни стихове Екскурзия Д Габе

златни стихове Жито П Р Славейков

златни стихове Звезди П Р Славейков

златни стихове Зима иде КирилХристов

златни стихове Зимен сън АсенРазцветников

златни стихове Златни облачета ТрайкоСимеонов

златни стихове Знаеш ли РанБосилек

златни стихове Играчка плачка ЧичоСтоян

златни стихове Изгряване на слънцето П Р Славейков

златни стихове Капчици дъждовни П Р Славейков

златни стихове Катеричка сестричка Е Багряна

златни стихове Катето и Джори Д Габе

златни стихове Китка П Р Славейков

златни стихове Котка и мишка КонстантинВеличков

златни стихове Към зимата ЦанкоЦерковски

златни стихове Лакомчо Д Габе

златни стихове Ласто ласто ластовичко Е Пелин

златни стихове Лято П Р Славейков

златни стихове Магаре ВасилСтоянов

златни стихове Майка КонстантинВеличков

златни стихове Майска песен Е Пелин

златни стихове Малък Пенчо П Р Славейков

златни стихове Малък Сечко февруари ГеоМилев

златни стихове Машинист НиколаВапцаров

златни стихове Мецана П Р Славейков

златни стихове Момче и пчела А Разцветников

златни стихове Мъдър ДораГабе

златни стихове Навръх тополата КирилХристов

златни стихове На училище П Р Славейков

златни стихове Незабравим другар КалинаМалина

златни стихове Нощ П Р Славейков

златни стихове Обичам те родино Е Багряна

златни стихове Обич ДораГабе

златни стихове Облак КирилХристов

златни стихове Опитай се пак П Р Славейков

златни стихове Орел рак и щука П Р Славейков

златни стихове Палави ръчички РанБосилек

златни стихове Патенца ЦоньоКовачев

златни стихове Пенесто поточе СтоянДринов

златни стихове Песента на синчеца И Вазов

златни стихове Пожелание П Р Славейков

златни стихове По жътва ЦоньоКалчев

златни стихове Поточе Е Пелин

златни стихове При мама и при татко ЧичоСтоян

златни стихове Пролет АсенРазцветников

златни стихове Пролет ВасилПопович

златни стихове Птичка да не пее СтилиянЧилингиров

златни стихове Птичка П Р Славейков

златни стихове Пчелица П Р Славейков

златни стихове Първи панталони ТрайкоСимеонов

златни стихове Разпознаване П Р Славейков

златни стихове Рибар Ц Церковски

златни стихове Родна реч РанБосилек

златни стихове Родна стряха РанБосилек

златни стихове Роси роси ДораГабе

златни стихове Сам саменичка ДораГабе

златни стихове Сбогом лято ЕмануилПопдимитров

златни стихове Славейче П Р Славейков

златни стихове Слънце П Р Славейков

златни стихове Старата секира КалинаМалина

златни стихове Сънчец ДораГабе

златни стихове Сънят П Р Славейков

златни стихове Сърдитко ЧичоСтоян

златни стихове Татковина П Р Славейков

златни стихове Теменужка СтоянДринов

златни стихове Утро П Р Славейков

златни стихове Училище И Вазов

златни стихове Хитрото лисиче П Р Славейков

златни стихове Цвете мило ВасилПопович

златни стихове Цветен ЧичоСтоян

златни стихове Щърк П Р Славейков

златни стихове Юнак ТрайкоСимеонов

Прабабите ни я наричат „Баба Шарка", „Шаруля". Но, те добре знаят, че тя не е сама. Това са три сестри,
Прочетете повече »

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.
Казвало се Едгар Алан По.
Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.

– Аууу… Ау… – пак лавна грозно кучето. От вечер до сутрин, като вампирясано, скачаше от ограда през ограда, джавкаше, виеше и душеше.

Старият пес търсеше нещо. Лаеше, ръмжеше, а понякога сякаш намираше търсения предмет, защото често пъти внезапно замлъкваше.

Представи си тих следобед край дълбока, бавно течаща река. Водата изглежда спокойна, но крие сила и дълбочина. Лодка се плъзга по повърхността ѝ — уверено, леко, сякаш не подлежи на никакви закони. Лодкарят стои стабилно, без напрежение, без колебание — като човек, който не се бори със стихията, а просто е част от нея.

Ян Хой наблюдавал това и не можел да разбере как е възможно такава лекота. Попитал лодкаря:
— Може ли човек да се научи на това?

Лодкарят отговорил кратко:
— Ако си добър плувец — да. Ако си и гмуркач — още по-лесно.

И замълчал.

Този отговор останал като загадка. Ян Хой отишъл при Конфуций да търси смисъла.

Учителят не бързал. После казал:

— Добрият плувец не мисли за водата. Тя не го плаши, не го вълнува — той е свикнал с нея. Затова не се напряга.
А гмуркачът… той вече е отвъд страха. За него дълбочината не е опасност. Дори лодката да се преобърне, той няма да се смути — ще реагира естествено, както тялото му знае.

И после добавил нещо по-дълбоко:

— Когато няма какво да губиш, действаш чисто.
А когато залогът стане голям — злато, чест, страх от загуба — умът се вкопчва. Ръката се колебае. И губиш умението си.

Представи си игра:
ако хвърляш камъчета — ще си спокоен, точен, естествен.
Но ако хвърляш за злато — ще започнеш да мислиш, да се страхуваш, да се напрягаш… и ще сбъркаш.

Изкуството не се е променило. Променил си се ти.

Същото е и с лодкаря. Той не се бори да управлява лодката. Не мисли за опасност, не мисли за успех. Затова е съвършен.

Истинското майсторство не е в техниката.
То е в състоянието на ума.

Когато външното не те разклаща — вътрешното става непоклатимо.