www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Когато Бандзан се разхождал по пазара, чул разговор между купувач и месар:
-Дай ми най-хубавото парче месо – казал купувачът. – Всичко, което съм изложил на сергията, е най-хубавото – отговорил месарят.
– И няма да успееш да намериш парче месо, което да е най-хубавото?
При тези думи Бандзан получил просветление.

Когато дзенучителката Есюн преминала стоте години и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора.
Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му.
– О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там?
– Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила Есюн.
Пламъците се издигнали нагоре – и тя умряла.

Веднъж един от учениците решил да покаже на Настрадин Ходжа прекрасен езерен пейзаж, какъвто той не бил виждал никога.
– Каква красота! – възкликнал Настрадин. – Но само ако, само ако…
– Какво „само ако“, Ходжа?
– Само ако не бяха напълнили тук с вода!

Като копаел някаква яма, един циганин изровил от земята златна паница. Отначало много се зарадвал, но после си рекъл: „Никой няма да ми повярва, че не съм я откраднал, ами по-добре да я занеса на царя. От благодарност той може да ме направи и министър“.

Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева.По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с опашката си и рекъл сърдито:

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.

Веднъж в дома на Настрадин Ходжа влязъл крадец. Жената на Ходжа обезпокоено казала: „Ефенди, у нас има крадец.“ А Настрадин безгрижно казал: „Ш-ш-ш-т! Мълчи. Може пък и да намери нещо подходящо, а да му го вземем после, ще е лесно.“

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.

Какво е туй куче? — попитал овчарят.
— Вълча порода — отговорил продавачът.
— Дали ще ми пази стадото от вълците?
— Цяла глутница да излезе насреща му, пак ще я прогони.
Овчарят купил кучето и го отвел в кошарата си.
Една нощ пристигнал вълкът и грабнал най-хубавата овца. Метнал я на гърба си. Кучето лавнало и се втурнало да гони крадеца. Вълкът навлязъл в тъмната гора и кучето потънало подире му. Цяла нощ овчарят чакал пазача на своето стадо. Сутринта кучето се върнало уморено, натежало и не яло цели два дни.

Живели някога в един град трима кьосета. Те всеки ден излизали пътя и мамели, както им падне, срещнатите селяни. Но ето че веднъж един селянин на име Яро изпратил сина си в града да продаде кравата им..
— Внимавай, синко, по-малко от три жълтици не взимай за крава? — нашата крава е хубава, млечна!

Само най-храбрите и най-силни ловци от племето тлинкити дръзвали да убиват тюлени. Стрелите и копията били съвсем недостатъчно оръжие за тези огромни, яки животни. Един ден, в разгара на свирепа битка между ловците-тлинкити и морските лъвове при Сий Лайън Рок, с един замах на опашката най-едрото животно убило вожд от племето.

Веднъж през нощта, когато всички си тръгнали и учениците легнали да спят, Никодим отишъл при Исус и го допитал: „Какво трябва да направя, за да вляза в Царството на Бога?“
Исус казал: „Докато не умреш, нищо не е възможно.
Ако умреш, само тогава ще можеш да влезеш в Царстото Божие. ТакъВ, какъвто си – ти трябва да умреш, едва тогава ще можеш да се родиш такъв, каквато е вътрешната ти същност.“

Яхнал дребното си магаре, дядо Пешо се връщал от пазар. Клатучкал се и нещо си тананикал. Като стигнал дървения мост на крайселската река, той смахмузил магарето — да мине по-бързо, и го подканил:
— Де, Марко!

Гарванът-вълшебник огладнял. Той често бивал гладен, тъй като превръщането на едни неща в други изисквало много труд, а легендите на племето хайда разказват, че Гарванът бил може би най-големият гладник от всички, които правели магии. В този ден той решил да излезе със своето кану и да улови малко риба. Навлязъл в океана и уловил голямо количество риба, но щом я хвърлел на дъното на своята лодка, тя изскачала навън. Това ядосано вълшебника, който се надявал, че много скоро ще си похапне до насита. Дошло му на ум нещо и бързо загребал към брега. Намерил едно хвойново дърво и събрал цяла шепа зрънца от смола. На бърза ръка измайсторил от смолата женска фигурка.

Живял някога един ловец. Той имал син. Ловецът умрял, а вдовицата му — умна жена — дала момчето да се учи. Синът на ловеца бил способен и скоро вече четял свободно. Когато навършил петнадесет години, веднъж на връщане от учителя си видял на улицата да играят деца.

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:
– О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз?
Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят.
– В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.

Всяка заран Латинка бързала към чаршията, където се гушело килийното училище. От руменото й лице не слизала усмивката. Алената й престилка греела, а дългата й риза от лен и коноп с втъкани жълти райета на групички придавали на тялото й грациозна елегантност. Тя стъпвала леко като кошута! Всекиму ще каже „Добра среща“, „Добра стига“. Преди да кривне в уличката, непременно се отбивала и при своя баща, който държал дюкян на пазарската улица.

Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: „Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия“.

Докато пътувал с учениците си, Конфуций видял жена, която ридаела край могила и попитал за причината за скръбта й. „Мъка – отговорила тя, – свекърът ми беше убит тук от тигър, после съпругът ми, а сега и синът ми загина от същата смърт.“ „Но защо не се преселихте оттук?“ „Тукашното правителство не е жестоко.“ „Ето, виждате ли! – възкликнал учителят. – Запомнете: лошото правителство е по-зле от тигър.“