www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Учениците в дзен прекарват с учителя не по-малко от десет години, преди да се решат да учат други. Веднъж Тенно,
Прочетете повече »

Стършелите откриха в един храст няколко пити хубав мед.
Ех, че сладко и вкусно нещо! – каза с възторг един от тях, като си смучеше крачето, което беше потопил в меда. – Хайде, братчета, да си присвоим тая вкусна храна! А ако дойде някой да си я иска, ще кажем, че е наша.
От небето се спусна гъст, златист облак от пчели, които се връщаха в къщичките си, след като бяха кацали върху стотици цветя.
Махайте се веднага от нашите пити! – извика разгневена пчелата майка, когато забелязаха натрапниците, които смучеха меда.
И дума да не става! – отвърнаха стършелите. – Питите са наши.
Тогава всички отидоха при осата, която минаваше в околността за строг и справедлив съдия.
Като чу как стоят работите, осата погледна пчелите, които шаваха неспокойни и след това стършелите, твърдо решили да не отстъпват.
На кого да даде правото? Самият съдия беше видял малко преди това тъмнозлатисти насекоми да се въртят с глухо бръмчене около кошера, но как да установи дали това са били пчелите или стършелите? Толкова много си приличат те!
Да направим така – каза тогава една разумна пчела на стършелите, – да се заловим за работа тук, пред осата – тя ще прецени по плода от труда ни дали ние или вие сте изработили меда.
О, не! – извикаха високо стършелите. – Ние искаме да се вярва на думата ни! Ние сме почтени!
Осата се усмихна и заяви:
Трябва да се вярва на делата, а не на думите. Медът принадлежи на пчелите.

Аполоний [Тианский] никога не вземал в ръце непознати предмети. Първо внимателно ги оглеждал, особено ако били старинни. Когато един ученик
Прочетете повече »

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: „Имаш удивително мъдър, пес!“
Настрадин отговорил: „Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!“

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.
Казвало се Едгар Алан По.
Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.