www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична.
– Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не било денем. Една нощ той успял да се сдобие с чифт ножици, забравени от собственика на марионетките, и отрязал един по един конците, за които били вързани главата, ръцете и краката му, и предложил на Арлекино:

Мойта люлка се люлее
чак до небесата горе.
Ако се засиля с нея,
на Венера ще съм скоро.

Прочетете повече »

Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака.
Видяла го мечката. Рекла му:

Дзин Син Дзи отглеждал боен петел за владетеля. Минали десет дни и владетелят попитал:
– Готов ли е петелът за
Прочетете повече »

Сейкей попитал Суйби Мугаку:
– В какво се състои принципът на будизма?
– Почакай – казал Суйби, – когато останем сами, ще ти кажа.
След известно време Сейкей отново се обърнал към него:
– Ето, сега сме сами. Умолявам те, обясни ми.
Суйби станал и повел изгарящия от нетърпение Сейкей в една бамбукова горичка, но така и нищо не казал, а когато последният поискал отговор, той промълвил шепнешком:
– Колко високи са тези дървета и колко малки са онези там.