www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.

През един горещ летен ден кума лиса подгонила дългоухия заек и го преследвала до градинския кладенец. Щом стигнал кладенеца, заекът
Прочетете повече »

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан.
– Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба без стреляне – казал Бохун-Несъществуващия. – А ще можеш ли да стреляш, ако си се изкачил с мен върху скала и си застанал на камък, който надвисва над пропаст, дълбока хиляда мили?
И Несъществуващия се изкачил на висока скала, застанал на камък, надвиснал над пропаст, дълбока хиляда мили, обърнал се и отстъпил назад така, че стъпалата му наполовина се оказали над пропастта, а след това повикал с ръка Ле Юйкоу. Последният, облян в студена пот, паднал на земята и закрил лицето си с ръце.
– При висшия човек – казал Несъществуващия – духът не познава смущение даже ако той се рее високо в небето, спуска се в световната бездна или отлита към отдалечените предели на земята. А на теб сега ти се иска да стиснеш очи от страх. Твоето изкуство не струва много!

Някога един човек решил да открадне римския Коли-зей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, напълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи. На следния ден направил същото и всички утрини без неделята правел поне по два рейса или дори по три, като внимавал пазачите да не го забележат. В неделя подреждал и броял откраднатите камъни, които се трупали в зимника му.