Далече-далече оттук – там, където лястовичките отиват да зимуват, живееше един цар, който имаше единайсет сина и една дъщеря на име Елиза. Единайсетте братя бяха князе и затова ходеха на училище със звезда на гърдите и със сабя на кръста. Те пишеха с елмазени калеми на златни плочи и всичко заучаваха наизуст тъй добре, сякаш четяха по книга. По всичко личеше, че бяха князе. Сестра им Елиза пък седеше на огледален чин и имаше една книжка с картинки, купена за половин царство.
Прочетете повече »
В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце.
Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си.
Дали си обет:
да запазят пълно мълчание.
Не за час. Не за ден.
А докато могат.
Първият ден минал леко. Седели неподвижни, вглъбени, дишането им се сляло с тишината. Умът се успокоявал като езеро без вятър. Всичко вървяло добре.
Но когато вечерта се спуснала и в залата останали да светят само няколко керосинови лампи, пламъците им започнали да трептят и да гаснат. Светлината станала мътна, сенките – неспокойни.
Тишината се разклатила.
Първият ученик не издържал.
Отворил очи, намръщил се и извикал към слугата:
— Оправи тези лампи!
Думите му отекнали тежко в залата.
Вторият ученик веднага се обърнал към него, възмутен:
— Нали се разбрахме да не говорим!
Третият, вече раздразнен, се намесил:
— Вие пък защо започнахте да приказвате?
Настъпила кратка пауза.
И тогава четвъртият ученик, с леко доволство в гласа, казал:
— Само аз мълча.
…И тишината окончателно се разпаднала.
Понякога най-трудното не е да мълчиш.
А да не се гордееш, че мълчиш.
Настрадин Ходжа бил в компания. Един от приятелите му, който седял до него, заспал и силно захъркал. Ходжа го събудил и когато онзи го попитал защо, отговорил:
– Събудих те нарочно, за да можеш със собствените си уши да чуеш колко отвратително хъркаш.
Един богат човек помолил Сенгай да напише нещо за постоянното процъфтяване на семейството му, за да може то да се
Прочетете повече »
Една хубава лунна вечер малкият язовец си играел пъргаво в една овесена нива, като си напявал весело:
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
