www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Зад девет планини в десета имало една мечка-стръвница, която правела големи пакости на хората. Срещне ли вол или кон, изяжда го; срещне ли човек – и него ще подгони. Тежка мъка легнала в сърцата на хората. Не смеели от къщи навън да излязат, нито на нива да идат, нито на паша добитъка си да изкарат. Чудели се и се маели какво да правят, как да се отърват от лютия звяр, но нищо не могли да измислят. Нивите запустели, лозята обраснали с бурени, а добитъкът започнал да мре от глад из дворовете… Не щеш ли, по тия места се появило едно момче-другоземче и като видяло селяните с клюмнали глави и натъжени, попитало ги:

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. „Някой е умрял на съседната улица!“ -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.

В един град живял старец на почтена възраст. Той бил знаменит с мъдростта си, но много беден. Веднъж царят чул за мъдростта на стареца и му съобщил, че иска да го посети у дома му.
– С какво ще нагостим царя? – го попитала жена му. – Та ние нямаме почти нищо у дома.
– Ще донесеш това, което имаш и ще направиш така както ти кажа – отговорил старецът.
Когато дошъл царят, жена му донесла една диня. Стопанинът взел динята в ръка, опипал я с пръсти и казал на жена си:
– Има по-добра диня от тази. Иди и я донеси.
Жената отнесла динята, след това се върнала и в ръцете й отново имало диня. Старецът опипал и нея и й казал да я отнесе и да донесе друга. Жената не казала нищо и веднага направила каквото й рекъл. Този път мъжът й останал доволен. Той нарязал динята и нагостил царя. След беседата, царят се върнал в двореца весел и доволен от гостоприемството, което проявил старецът. Той не знаел, че в дома на стареца имало само една диня…

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца.
– Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, вземи като подарък дрехите ми.
Стъписаният крадец взел дрехите и хукнал да бяга. Рьокан седял гол и гледал луната.
„Горкичкият – размишлявал той, – как бих искал да му подаря тази прекрасна луна!“

Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе.