
Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи.
След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал сиво орленце да се вие във висинето. Пуснал той единия сокол. Соколът литнал към орлето и голяма борба са се борили – хвърчали пера, писъци се носили, но соколът не го победил.
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ































































