www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Настрадин бил заобиколен от учениците си, когато един от тях попитал за взаимовръзката на нещата от този свят с нещата,
Прочетете повече »

Мохамед казал веднъж на Вабишах: „Не е ли истина, че ти си дошъл, за да ме попиташ какво е добро и какво – зло?“ „Да – отговорил той. – Аз дойдох именно за това.“ Тогава Мохамед потопил пръстите си в миро, докоснал с тях ръката му, като направил знак по посока на сърцето, и казал: „Доброто е това, което придава на сърцето ти твърдост и спокойствие, а злото – това, което те хвърля в съмнение даже когато другите хора те оправдават.“

Имаше някога една дебела игла за кърпене. Тя се мислеше за много тънка и си въобразяваше, че е игла за
Прочетете повече »

Конфуций бил много обезпокоен от Лао Дзъ и неговото учение. Веднъж той отишъл да се види с него. Бил по-възрастен от Лао Дзъ и очаквал той да се държи със съответното уважение. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл. Даже не се надигнал за приветствие, не казал „Седнете“. Изобщо не му обърнал внимание. Конфуций освирепял: „Що за Учител е това?!“ И попитал:
– Вие какво, не признавате ли правилата на добрия тон?
Лао Дзъ отговорил:
– Ако ви се иска да седнете, сядайте. Ако искате да стоите, стойте. Кой съм аз, та да ви говоря какво да правите? Това е вашият живот. Аз не се меся.
Конфуций бил потресен. Опитал се да поведе разговор за висшия човек. Лао Дзъ се разсмял:
– Никога не съм виждал нещо висше или нисше. Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществуване. Няма някой, който да е по-високо или по-ниско. Всичко това са глупости и безсмислица.