www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

СЕМЕЙСТВО ДУБЪЛ, 1 ГЛАВА

– Страшно бавно ядете – каза господин Дубъл, който от известно време вече барабанеше с пръсти по масата.
– Аз не, татко – обади се Тиери.
– Не, ти не, но майка ти и брат ти.

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът.
Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: «Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам».

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето:
— Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!
— Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия.
И отлетяло за сламчици.

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.

Един човек попитал учителя Ли Дзи:
– Защо цениш празнотата?
– Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как да върнеш предишното, играейки си на милосърдие и на справедливост.

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Царувал някога в Багдад един цар. Един ден той казал на своя везир:
— Искам да издам една заповед само за да видя дали ще я изпълни населението.
— Прави, каквото искаш, воля твоя — отвърнал везирът.

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца.
-Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, вземи като подарък дрехите ми.
Стъписаният крадец взел дрехите и хукнал да бяга. Рьокан седял гол и гледал луната.
„Горкичкият – размишлявал той, – как бих искал да му подаря тази прекрасна луна!“

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо.

или Притча за съня и будността
Веднъж, в тиха нощ, когато всичко около манастира било потънало в покой, Ананда лежал буден.

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало:
– Кой си ти? Лисицата отговорила:
– Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам.
– Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето.

В Ропшице – града, в който живеел равинът Нафтали, богаташите, чиито домове били настрани или накрая на града, имали обичай да наемат човек, който нощем наглеждал собствеността им. Късно вечер, когато равинът Нафтали бродел из гората, срещнал един такъв пазач, който се разхождал напред-назад. „За кого работиш?“ – попитал равинът. Пазачът му отговорил и на свой ред попитал: „А ти за кого работиш?“ Тези думи като мълния поразили цадика. „Аз още за никого не работя“ – смутено отговорил той. След това дълго ходил редом с пазача и накрая попитал: „Не би ли постъпил при мен на служба?“ „С охота, но какво ще трябва да правя?“ „Да ми напомняш“ – казал равинът Нафтали.

Живял някога един нар. Той имал трима синове: двамата умни, а третият — глупак. Глупакът се казвал Ало-Дино. Имал царят и една прекрасна градина, а в градината — ябълково дърво, на което зреели само три ябълки.
Веднъж в градината дошъл един просяк и се помолил на градинаря:
— Дай ми една от трите ябълки!

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: „Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте.

Един човек имал засадена в лозето си смокиня и дошъл да търси плодове на нея, но не намерил. И казал на лозаря: „Ето, трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, и не намирам. Отсечи я, какъв е смисълът да заема парче земя.“
Но лозарят му отговорил: „Господарю! Остави я за тази година, да я прекопая и да й сипя тор. Няма ли да донесе плод? Ако не донесе, догодина ще я отсека.“

ПЪРВА ГЛАВА

Здраво стиска два мъника,
крачи и си тананика
злонамерен господин.
Пуши той като комин.