>
  • Напатила се Пата

    Напатила се Пата

    Една овца лежала край плета на кошарата. През нощта дошъл вълкът да я изяде. Тя му казала, че не си …

  • Плашило за врабчета

    Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да о…

  • Гмурецът-водач

    Гмурецът-водач

    Когато светът бил млад, група тлинкити излезли на риболов със своите лодки в Залива на скаридите. Внезапно станало толкова тъмно, …

  • Аудиото до край

    В една голяма колонаживееха много малки хора. Те бяха различни. Носеха различни дрехи,говореха на различни езици,пееха по различен начин. Но когато започнеха да пеят…всички пееха за едно и също. За любов. На всеки етаж имаше песен. Някъде тиха.Някъде весела.Някъде бавна като приказка. Но всички се с…

  • Трепетът на чувствителността

    Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: „Не ми пречи, зает съм!“ Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: „Тук съм!“ …

  • ГЪЛЪБИЦАТА И МРАВКАТА

    Една ожадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка падна от един клон във водата.Клетата мравка напразно се мъчеше да се измъкне от тая водна лента, която в нейните очи изглеждаше цяло море.Гълъбицата я видя, съжали я и й протегна от брега стръкче трева. Мравка…

  • Мечо космонавт

    Мечо космонавт

    В сички ние имаме мечти, но мечта най-славна има Мечо. Иска със ракета да лети сред звездите, в Космоса далечен. …

  • Просо пшеница и вино

    Просо пшеница и вино

    Първото семе, което хората започнали да сеят, било на просото, затова то много се възгордяло. Един ден житото тръгнало на …

  • Дядо Мраз и внуците му

    Елин ПелинДалече, далече- там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, детоЛедовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на ле…

  • Десет деви

    Царството небесно е подобно на десет деви, които са взели светилниците и са излезли да посрещнат жениха си. Сред тях имало пет мъдри и пет неразумни. Неразумните, като взели светилниците, не налели масло в тях. Мъдрите заедно със светилниците си взели и масло. И тъй като женихът закъснял, те задряма…

  • Поглед и въздишка

    Живели двама съседи евреи. Единият от тях бил познавач на Тор, а другият – беден работник. Ученият съсед ставал преди изгрев и бързал за синагогата. След няколко часа занятия той дълго и отдадено се молел, отивал у дома, закусвал набързо и се връщал в синагогата, за да се посвети на занятия до…

  • Змията на морето

    Змията на морето

    Отдавна, много отдавна, в село Кяким, или Дома на орлите, което се намирало в подножието на Гърмящата планина в земите …

  • Лошият пор

    На една слънчева полянка сред гъста гора си живеели честито един дядо и една баба. Животните били техни приятели. Всяка, сутрин в зори цяла върволица минавала пред къщичката им. …

  • Св. Богородица и млада бога

    Света Богородица родила Млада Бога на Коледа. Тя казала на ангелите, които помагали при раждането: – Вземете златна бъклица, напълнете я с руйно вино и идете да поканите някой светец за кръстник на детето. Литнали ангелите към морето, където свети Никола се борел с бурите. Казали му за какво с…

  • ПЕПЕЛЯШКА

    Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание. Сватбата още не била свършила, когато мащехата по…

  • Дебелата игла

    Дебелата игла

    Имаше някога една дебела игла за кърпене. Тя се мислеше за много тънка и си въобразяваше, че е игла за …

  • Неподправени човешки черти

    Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти? – Неподправените искрени човешките черти са две – отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъз…

  • Визитна картичка

    Визитна картичка

    Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но …

  • Страната с „не“ отпред

    Джованино Денгуба бил голям пътешественик.Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна с „не“ отпред.– Що за страна е тази? – попитал той един гражданин, който седял на чист въздух под едно дърво.Вместо да му отговори, гражданинът извадил от джоба си едно джобно ножче и го п…

  • Бягството на животните в гората

    Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял … …

  • Как ги различават

    Как ги различават

    Веднъж на едно събрание станало дума за Аравия. Един от присъстващите там казал:– Странно място е тази Аравия! Там …

  • Крадците и закупвачите на краденото

    Живял някога един владетел, който убивал закупчиците на краденото, а крадците пускал на свобода. Всички се жалвали, че това е несправедливо. Тогава владетелят събрал народа на площада, докарал там плъхове и сложил пред тях храна. Плъховете вземали храната и я отнасяли в дупките си. На следващия ден …

  • Празнота

    Празнота

    Веднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а …

  • Висока яка

    Висока яка

    Защо робата ти е с висока яка? – попитали Настрадин Ходжа. – Нарочно е така, слънцето да не ми пече …

  • Щастливото момченце

    Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: – Вече е време да помагаш на баща си, сине. … …

  • Високият боровинков храст

    Високият боровинков храст

    Индианците крии считали Човека, който скита, за велик магьосник. Според тях можел да накара плодовете да зреят където и когато …

  • Майстор-резбар

    Майстор-резбар

    Когато светът бил млад, хората от племето хайда не познавали изкуството на резбата. Тогава при тях дошъл един странен …

  • С дъното нагоре

    На едно събрание станало дума за упадъка на нравите. – Ако продължава така, светът ще се обърне с дъното нагоре! – възкликнал един от присъстващите. Едва свършил, и Настрадин отбелязал: – Кой знае, а може дъното да се окаже по-добро от върха! …

  • Съветът на съседа

    Живял някога един селянин, който заклал прасето си. Обичаят повелявал да изпрати парче месо, салам и дроб на всички съседи. Този селянин, който вече много пъти получавал подобни подаръци, решил, че ако следва обичая, може да си остане без нищо. Като посветил в това един съсед, казал: …

  • Бъдете сами светлина за себе си

    Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: „Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте. …

Някога добавени

Приказката за 77-те пазители на човешката цивилизация

Имало едно време едно момче.
То живеело в красив дом.
Сутрин натискало едно копче и стаята се изпълвала със светлина.
Отваряло крана и потичала чиста вода.
Натискало друго копче и след няколко минути имало топла храна.
А когато искало да поговори с приятел, който живее на другия край на света, просто изваждало телефона си.
То можело да гледа снимки от Марс.
Да разговаря с хора в Австралия.
Да слуша музика, записана преди сто години.
Да научи почти всичко, което човечеството знае, само за няколко секунди.
Но странното било друго.
То не било щастливо.
Все му се струвало, че живее в лошо време.
Че всичко е объркано.
Че някога хората са били по-добре.
Една вечер го чул един стар библиотекар.
Усмихнал се и му казал:
— Ела с мен.
И го завел в една огромна библиотека.
Но по рафтовете нямало книги.
Имало хора.
Седемдесет и седем души.
Не били царе.
Не били завоеватели.
Не били най-богатите.
Били хора, които променили живота на всички останали.
— Това — казал библиотекарят — са строителите на твоя свят.
Без тях домът ти щеше да бъде тъмна колиба.
Лекарите нямаше да могат да те излекуват.
Нямаше да има автомобили.
Самолети.
Телефон.
Компютър.
Интернет.
Нито дори тази библиотека.
После библиотекарят се приближил до първия.
Това бил Имхотеп.
Преди повече от четири хиляди години той показал, че човек може да строи така, че сградите да надживеят хилядолетия, и че лекарят трябва да лекува с разум, а не само с магии.
До него стоял Питагор.
Той научил света, че числата не са просто начин да броим овце.
Те са езикът, с който е написана природата.
След него бил Евклид.
Без неговата геометрия нямаше да има мостове, самолети, небостъргачи или космически кораби.
После се усмихвал Архимед.
Той показал как работят лостовете, течностите и силите.
Всеки кран, кораб и язовир носят частица от неговия гений.
Момчето вървяло нататък.
Там стоял Ал-Хорезми.
— Чувал ли си думата „алгоритъм“?
Това е неговото име.
Всеки компютър по света работи благодарение на идеи, които започват от него.
После видяло Гутенберг.
Преди него книгите били богатство само за малцина.
След него знанието започнало да принадлежи на целия свят.
Следвали Коперник, Кеплер и Галилей.
Те научили човечеството, че истината не зависи от това кой е най-силен, а от това какво показват доказателствата.
После се появил човек с ябълка в ръката.
Бил Исак Нютон.
Той показал, че същата сила, която кара ябълката да пада, държи и Луната около Земята.
След него дошли Фарадей, Ампер, Ом и Максуел.
Без тях светът щеше да бъде тъмен.
Нямаше да има електричество.
Нито телевизия.
Нито интернет.
Нито влакове.
Нито компютри.
После библиотекарят посочил един висок човек с искри в очите.
— Това е Никола Тесла.
Той помогна електричеството да стигне до всеки дом.
До него стоял Томас Едисън.
Той превърна светлината в ежедневие.
После дошъл Александър Греъм Бел.
Благодарение на него хората започнали да разговарят на огромни разстояния.
След него Маркони научил света как да изпраща глас без жици.
Момчето вече започвало да разбира.
Но библиотекарят не спрял.
— Помисли си само…
Ако не бяха Земелвайс, Пастьор, Кох, Флеминг и Солк, милиони деца никога нямаше да пораснат.
Едно просто миене на ръце.
Една ваксина.
Един антибиотик.
Това са открития, спасили повече хора от всички армии в историята.
После стигнали до една странна група.
Тюринг.
Фон Нойман.
Шанън.
Грейс Хопър.
Денис Ричи.
Кен Томпсън.
Линус Торвалдс.
Тим Бърнърс-Лий.
Библиотекарят се усмихнал.
— Ако ги нямаше, нямаше да държиш телефона в ръката си.
Нямаше да има интернет.
Нямаше да има GPS.
Нямаше да има облачни услуги.
Нямаше да има изкуствен интелект.
И когато момчето стигнало до последния от седемдесет и седемте, библиотекарят затворил вратата.
— Сега ми кажи.
Кое време е по-добро?
Това, в което една драскотина можеше да те убие?
Или това, в което можеш за минути да повикаш лекар, да разговаряш с човек на друг континент, да четеш милиони книги и да научиш почти всичко, което човечеството е открило?
Момчето дълго мълчало.
После тихо попитало:
— Защо тогава толкова хора мислят, че живеем в лошо време?
Старецът се усмихнал.
— Защото човешкият ум помни опасностите по-силно от чудесата.
Свикваме с подаръците.
Забравяме колко труд, колко смелост и колко гениални умове стоят зад всяка лампа, всяко лекарство, всяка книга и всяко натискане на едно копче.
Ние не живеем в съвършен свят.
Но живеем в свят, построен от поколения хора, които никога не са се отказали да търсят истината.
И всеки път, когато запалиш лампата, включиш компютъра или лекар спаси нечий живот, някой от онези седемдесет и седем строители продължава да работи чрез своето откритие.
Защото истинското безсмъртие не е да живееш вечно.
Истинското безсмъртие е идеите ти да продължат да правят живота на непознати хора по-добър стотици години след като самият ти си си отишъл.

В продължение на хиляди години се появявали хора, които оставяли след себе си не дворци, а идеи.
Всяка идея ставала тухла в огромния мост, по който днес вървим.
Първите строители
Имхотеп – показал, че знанието може да строи пирамиди и да лекува хора.
Питагор – превърнал числата в език на Вселената.
Евклид – дал геометрията, върху която се проектират сградите и машините.
Архимед – научил хората как работят силите.
Аристотел – научил човечеството да разсъждава систематично.
Ератостен – измерил Земята без да я обикаля.
Хипарх – създал първите звездни каталози.
Клавдий Птолемей – съхранил астрономическите знания на древността.
Пазителите на знанието
Ал-Хорезми – дал алгебрата и думата „алгоритъм“.
Авицена – написал медицински трудове, използвани векове.
Алхазен – обяснил как виждат очите.
Йоханес Гутенберг – направил книгите достъпни за всички.
Леонардо да Винчи – показал, че науката и изкуството са едно цяло.
Николай Коперник – преместил Земята от центъра на Вселената.
Тихо Брахе – измерил небето с невероятна точност.
Йоханес Кеплер – открил законите на планетите.
Хората, които отключиха природата
Галилео Галилей – научил хората да вярват на наблюденията.
Исак Нютон – описал законите на движението и гравитацията.
Блез Паскал – поставил основи на теорията на вероятностите.
Кристиан Хюйгенс – създал точните часовници.
Робърт Бойл – превърнал химията в наука.
Антоан Лавоазие – поставил основите на съвременната химия.
Майкъл Фарадей – направил възможни електромоторите.
Андре-Мари Ампер – описал електрическия ток.
Георг Ом – открил закона за електрическото съпротивление.
Джеймс Клерк Максуел – обединил електричеството и магнетизма.
Хората, които подариха светлина
Никола Тесла – направил възможно променливотоковото електроснабдяване.
Томас Едисън – превърнал електрическата светлина в ежедневие.
Джордж Уестингхаус – изградил електрическите мрежи.
Александър Греъм Бел – дал телефона.
Гулиелмо Маркони – подарил радиото.
Хайнрих Херц – доказал съществуването на радиовълните.
Карл Бенц – създал първия практичен автомобил.
Готлиб Даймлер – развил двигателя с вътрешно горене.
Рудолф Дизел – създал дизеловия двигател.
Хенри Форд – направил автомобила достъпен за милиони.
Победителите над болестите
Едуард Дженър – създал първата ваксина.
Луи Пастьор – победил много инфекциозни болести.
Роберт Кох – открил причинителите на тежки заболявания.
Джоузеф Листър – въвел антисептиката.
Игнац Земелвайс – спасил милиони чрез миенето на ръце.
Александър Флеминг – открил пеницилина.
Розалинд Франклин – помогнала за разкриването на структурата на ДНК.
Джеймс Уотсън – съавтор на модела на ДНК.
Франсис Крик – съавтор на модела на ДНК.
Джонас Солк – създал ваксината срещу полиомиелит.
Архитектите на модерната физика
Макс Планк – поставил началото на квантовата теория.
Алберт Айнщайн – променил представите ни за пространство и време.
Нилс Бор – обяснил атома.
Ервин Шрьодингер – развил квантовата механика.
Вернер Хайзенберг – открил принципа на неопределеността.
Енрико Ферми – положил основите на ядрената енергетика.
Ричард Файнман – разширил разбирането за квантовия свят.
Мария Кюри – открила нови радиоактивни елементи.
Пол Дирак – предсказал антиматерията.
Субрахманян Чандрасекар – обяснил живота на звездите.
Строителите на цифровата епоха
Алън Тюринг – баща на компютърната наука.
Джон фон Нойман – архитект на съвременния компютър.
Клод Шанън – създател на теорията на информацията.
Грейс Хопър – направила програмирането по-достъпно.
Дъглас Енгелбарт – създал компютърната мишка.
Денис Ричи – създател на езика C.
Кен Томпсън – създател на UNIX.
Линус Торвалдс – създал Linux.
Тим Бърнърс-Лий – подарил Световната мрежа.
Винт Сърф – един от създателите на интернет протоколите.
Боб Кан – съавтор на TCP/IP.
Гордън Мур – описал развитието на микрочиповете.
Робърт Нойс – създал интегралната схема.
Джак Килби – съизобретател на интегралната схема.
Стив Джобс – направил компютрите и смартфоните удобни за всички.
Бил Гейтс – помогнал персоналният компютър да достигне до домовете.
Стив Возняк – проектирал едни от първите успешни персонални компютри.
Дженсен Хуанг – ускорил развитието на изкуствения интелект чрез графичните процесори.
Джефри Хинтън – един от основоположниците на дълбокото обучение.
Йошуа Бенджио – развил невронните мрежи.
Ян Льокун – помогнал изкуственият интелект да започне да вижда и разбира изображения.

Магията на малките хора

Мнозина индиански племена вярвали в джуджета, горски духове и други малки същества с приказна сила: същества, които те понякога наричали Малки хора. Говорело се, че тези малки същества притежават магически сили. Ето защо към тях трябвало да се отнасят внимателно, в противен случай щяло да ги сполети нещастие. Индианците миджит имали всичко онова, което се харесвало на обикновените индианци в моменти на веселие и шеги. Затова били смятани за големи веселяци и пакостници.

Прочетете повече »

МЪДРАТА ЧУЧУЛИГА

В края на пролетта една чучулига си сви гнездо в нива с високо зелено жито.
Когато малките яйца се разпукаха и четири птиченца разтвориха човките си и записукаха, за чучулигата майка започнаха грижите. Тя всеки ден се издигаше във въздуха и ловко намираше храна за рожбите си, които я очакваха винаги изгладнели, като разтваряха малките си гърла.
Класовете вече бяха пожълтели, времето за жътва наближаваше, а малките чучулиги все още не умееха да хвърчат добре. Всяка заран, преди да отлети, майката чучулига поръчваше на малките си:“- Ако дойде стопанинът на нивата, слушайте внимателно какво ще каже, та после да ми го съобщите.

Прочетете повече »

Дъщерята на рибаря

Някога, твърде отдавна, живял на един остров рибар със своята жена. Те имали дъщеря, красавицата Чин. Майката я обичала повече от живота си, а бащата – лош човек – никога не помислял за нея.

Прочетете повече »
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
Facebook X WhatsApp Viber