ПРИКАЗКИ

Приказка за града, в който нещата нямаха именаИмало някога един град, който се казвал Тукатам.Никой не знаел защо се казва така. Всъщност никой не се интересувал особено, защото хората в Тукатам не обичали точните думи.Те смятали, че точните думи само губят време.Ако някой искал чаша, не казвал:— Подай ми чашата.Казвал:— Дай ми онова.— Кое онова?— Ами онова там!— Това ли?— …

Планетите, които Малкият принц не успя да посети Едно несериозно продължение на една много сериозна книга Предварително предупреждение към читателя:Следващият текст не е продължение на „Малкият принц“ и няма претенции да дописва Антоан дьо Сент—Екзюпери. Това е хумористична фантазия, вдъхновена от чудесната му идея да погледнем към странностите на възрастните през очите на едно дете.И ако на места разпознаете някого …

Имаше време, когато, за да чуеш любимата си песен, не казваше на телефона „пусни я“, не я търсеше в интернет и със сигурност не натискаше Skip след първите седем секунди.Изваждаше една малка плоча от хартиената ѝ обложка.Хващаше я внимателно за ръбовете, поставяше я върху грамофона, избираше 45 оборота, повдигаше рамото и се опитваше да сложиш иглата точно в началото.После се …

Имало някога в древния град Елея един млад философ на име Зенон.Той бил слаб, блед и толкова замислен, че понякога се блъскал в колоните на пазара, защото разсъждавал дали колоната наистина стои на едно място, или само изглежда така на хората, които не мислят достатъчно.Докато останалите младежи хвърляли дискове, препускали с коне и се хвалели колко лъвове биха убили, ако …

(Една напълно недостоверна история, която със сигурност никога не се е случвала… но можеше.) Когато хората чуят името Аристотел, обикновено си представят стар мъдрец с брада, който гледа замислено към хоризонта и произнася тежки философски изречения.Истината е, че преди да стане мъдър, той също е бил млад.А когато човек е млад, независимо дали живее в Древна Гърция или в XXI …

Светът е само отговорНо какъв беше въпросът?В онова малко градче всички смятаха, че момчето задава прекалено много въпроси.То питаше защо небето е синьо, защо времето не може да върви назад, защо хората сънуват и защо някои думи болят повече от камъни.Учителите му отговаряха търпеливо.Понякога.Друг път въздишаха.— Не е нужно да знаеш всичко — казваха те.Но момчето никога не бе искало …

Имало едно време, в царството на Българските думи, едно малко градче – Словоград.Там живеели всякакви думи – къси и дълги, смешни и сериозни, лесни и такива, които дори речникът произнасял със затворени очи.В края на града се намирало училището „Златното изречение“.Една сутрин госпожа Маринова влязла в класната стая с усмивка.– Деца, днес няма да пишем диктовка.Класът въздъхнал от облекчение.Само Иванчо …

Приказка-фейлетон за най-подценяваната сила в човешката история Имало едно време едно село, което не било нито голямо, нито малко, нито бедно, нито богато, …както започват приказките от ИИ, но за сметка на това било напълно убедено, че е центърът на света. Казвало се Чехлари. Никой не знаел защо се казва така. Едни твърдели, че някога там живял прочут майстор на …

Имало едно село, което не можело да се намери на никоя карта. Не защото било малко. А защото непрекъснато се местело.Не къщите.Не улиците.А мислите на хората.Каквото и да се случело, всички повтаряли едно и също:— Ех… не е като едно време.А най-странното било, че никой не можел да каже кое точно е това „едно време“.Старците въздишали по младостта си.Хората на …