Един дзенучител карал каруца, в която седяла жена с детето си. Бил натрупал много сняг и утрото било студено. Слънцето не се виждало на небето, било облачно. Учителят започнал да замръзва, както и жената в каруцата. Той видял, че тя постепенно посинява и губи съзнание. Тогава Взел детето, избутал жената от каруцата и продължил нататък.
Жената била шокирана. Тя останала там, на снега, а детето й било отнесено нанякъде. Що за човек е това -Той взел и каруцата. Тя хукнала да бяга, да вика, да крещи, да проклина и след половин километър път благодарение на това, че бягала, проклинала, викала и крещяла, се стоплила.
Тогава учителят спрял каруцата, качил я и казал: "Сега всичко е наред. Трябваше да направя това, иначе щяхте да умрете."
Един монах попитал Ма Дзи:
– Какво е Буда?
– Умът, това е Буда – отговорил Ма Дзи. -А какво е пътят? – попитал монахът.
– Не-умът, това е пътят – отговорил Ма Дзи.
– Буда и пътят нима са различни неща? – попитал монахът.
– Буда, това е като протягането на ръка. Пътят, това е подобно на свиването на юмрук – отговорил Ма Дзи.