Приказка за Темида и вълшебната превръзка за очите

Преди много, много години, в една далечна земя, където звездите шепнели тайни на вятъра, живеела една мъдра жена на име Темида. Тя не била нито принцеса с корона, нито магьосница с вълшебна пръчица. Но имала най-рядкото съкровище на света – умеела да разбира кое е справедливо и кое не.
Всеки ден при нея идвали хора от близо и далеч да решават споровете си.
Един ден дошъл богат търговец. Златните му пръстени блестели на слънцето, а дрехите му били от най-скъпия плат.

— Темида! — казал той важно. — Погледни ме! Аз съм богат и важен. Разбира се, че спорът трябва да се реши в моя полза!
След него дошъл беден дървар с изпокъсани обувки и уморени ръце.
— Темида — казал той тихо, — погледни колко съм беден. Съжали ме и ми помогни!
На следващия ден дошъл силен воин с голям блестящ меч.
— Виж силата ми! — извикал той.
А след него – белобрад старец.
— Виж колко съм стар! Трябва да уважаваш възрастта ми!
Темида ги слушала внимателно, но нещо я тревожело. Очите ѝ виждали твърде много:
Виждали златото и красивите дрехи.
Виждали сълзите и скъсаните обувки.
Виждали силните мускули и белите коси.
Но понякога не виждали истината.
Една тиха сутрин Темида взела мека бяла кърпа и внимателно завързала очите си.
Хората се уплашили.
— Темида, какво правиш?! — извикали те. — Сега си сляпа! Как ще решаваш кой е прав?!
Темида се усмихнала нежно и казала:
— Точно сега започвам да виждам истински.
— Но пред теб може да стои цар! — казали хората.
— Няма значение — отговорила тя.
— А може да стои бедно дете!
— Пак няма значение.
— Може да е най-добрият ти приятел!
— И това няма значение.
Тогава Темида вдигнала в едната си ръка златни везни и в другата – светъл меч.
— Сега чувам думите ви. Претеглям делата ви. Виждам с сърцето и с разума кой е бил честен и кой не.
Оттогава Темида останала с превръзка на очите. Не защото не можела да вижда, а защото не искала да се остави да бъде заслепена от външния вид.
И оттогава всички деца в царството знаят красивата истина:
Справедливостта не гледа кой си – богат или беден, силен или слаб, голям или малък.
Справедливостта гледа какво си направил.
И когато някой попита: „Защо Темида има превръзка на очите?“, децата отговарят с усмивка:
„Защото най-важните неща не се виждат с очите… а се виждат с честност.“
Край