ПРИКАЗКИ

Имало едно време, в стария град Бон, едно момче, което обичало звуците повече от всичко на света. Казвало се Лудвиг ван Бетовен.

Имало едно време, в едно малко селце в Нидерландия, момче с тъжни очи и добро сърце.

Имало едно племе.Не било най-могъщото, нито най-богатото, нито най-многобройното.Но било оцеляло.И това било достатъчно, за да се смята за победител в един свят, в който повечето изчезвали без следа.Те притежавали странен дар.

Имало едно време в красивия град Salzburg едно малко момче, което толкова обичало музиката, че сякаш се било родило с нея в сърцето си. То се казвало Wolfgang Amadeus Mozart. Докато другите деца още се учели да подреждат думите, малкият Моцарт вече подреждал звуци. Баща му, който бил музикант, веднъж видял как детето внимателно докосва клавишите на клавесина и повтаря …

Имало едно време, преди много, много години, в древния град Нишапур, едно момче на име Омар, което обичало повече от всичко да гледа звездите, и докато другите деца играели и се смеели по улиците, той тихо се качвал на покрива, вдигал очи към небето и се чудел защо звездите не падат, защо времето минава толкова бързо, защо хората се раждат …

Имало едно време една много стара азбука, толкова стара, че помнела царе и монаси, войни и тихи нощи със свещи, помнела пергаменти и сняг, който бавно покривал каменните крепости на България, но тя не била обикновена азбука, защото била жива, и всяка нощ, когато децата заспивали над отворените буквари, буквите тихо слизали от страниците, протягали се уморено и започвали да …

Имало едно време в Germany едно момче, което задавало прекалено много въпроси. — Защо листата са зелени?— Защо светлината има цветове?— Защо хората обичат?— Защо се страхуват?— Защо злото изкушава?— Защо звездите мълчат?

Имало едно време в Barcelona едно момче, което не харесвало правите линии.