ПРИКАЗКИ

Имало едно време в едно старо, но уютно шивашко ателие една обикновена макара с тънък черен конец. Не бил нито най-здравият, нито най-дебелият, нито най-бляскавият, но пък бил изключително приказлив. Още от първия миг, в който го поставили на работната маса, той започнал да поучава всички наоколо: „Аз съм особен. Аз имам само един край. Аз съм Началото. Аз съм …

Някъде между орбитата на Сатурн и една забравена метафора от XX век, в станция, която официално се водеше „Космическа обсерватория-9“, а неофициално – „Канцеларията (щото тук всичко се влачи, бави, скърца)“, се събра най-нелогичният съвет в историята на човечеството.Кръглата маса от рециклиран титан беше леко наклонена, защото никой не беше прочел инструкцията за монтаж. Ако беше на Земята, човек щеше …

Гората на Тристрановата пътека Имало едно време две деца, които живеели на края на едно село, толкова малко, че го нямало на нито една карта. Момчето се казвало Купанац, а момичето — Кускунуска, и двамата отдавна се бяха съгласили, че тези имена звучат много по-добре от онези, с които ги бяха кръстили.Купанац беше на десет години и носеше постоянно една …

-Хайде бабо , хайде бабо, разкажи пак, как си летяла! Хайде бабо! Подскачаха 7-те теленца в обора. Едно време, в едно зелено-зелено село, имаше широки поля, дето слънцето ги милваше от сутрин до вечер. А в обора до полето живееха баба им , седем палави теленца и разните им лели крави.Подскачаха седемте теленца в обора:

Имало едно време свят, в който всичко било свързано. Не само реките с моретата, не само дърветата със земята, а всичко — със всичко. Старите хора наричали това Великата Паяжина на Световете. Когато някой се усмихнел — някъде далеч птица променяла посоката си. Когато някой заплачел — някъде облак натежавал от дъжд. А когато някой направел нещо истински добро, дори …

В една стара църква в Германия имало орган, толкова огромен, че когато засвирел, прозорците леко треперели, а свещите започвали да танцуват. Хората от града често идвали само за да го чуят. Някои затваряли очи. Други сваляли шапките си. А трети стояли неподвижно, сякаш се страхували да дишат.

Имало едно време години, в които интернетът не идвал по кабел, а сякаш пристигал с магаре от съседното село. Когато човек искал да отвори страница, имал достатъчно време:да си направи кафе, да полее мушкатото, да се скара на модема, и чак тогава да зареди половината на снимката.

Имало едно време нещо толкова старо, че дори звездите не помнели кога се е родило. Хората го наричали Красота, но никой не знаел какво всъщност е тя. Едни я търсели в лицата на любимите си. Други — в музиката. Трети — в залезите, моретата и планините. Но самата Красота живеела самотна, защото всички я обичали, а никой не я питал …

Имало едно време, преди много векове, когато по българските земи нощем горели огньове вместо лампи, а книгите били толкова редки, че хората ги пазели като съкровища, един народ търсел светлина.Не светлина от слънцето.А светлина за ума.

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.Казвало се Едгар Алан По.Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.