Планетите, които Малкият принц не успя да посети

Едно несериозно продължение на една много сериозна книга

Предварително предупреждение към читателя:
Следващият текст не е продължение на „Малкият принц“ и няма претенции да дописва Антоан дьо Сент—Екзюпери. Това е хумористична фантазия, вдъхновена от чудесната му идея да погледнем към странностите на възрастните през очите на едно дете.
И ако на места разпознаете някого — началник, съсед, колега, роднина или, което е значително по—неприятно, самия себе си — авторът не носи никаква отговорност.
„Малкият принц“ е прекрасна книга.
И все пак винаги остава един въпрос.
Защо планетите са толкова малко?
Вселената е огромна. Възрастните са милиарди. А човешките странности са практически неизчерпаеми.
Малкият принц среща цар, суетен човек, пияница, делови човек, фенерджия и географ. Чудесна компания, но очевидно експедицията му е прекъснала твърде рано.
Ами останалите?
Нима във Вселената няма чиновници? Колекционери? Специалисти? Хора, които непрекъснато бързат? Хора, които купуват вещи, за да не ги използват? Хора, които броят всичко?
Разбира се, че има.
Затова нека си представим, че Малкият принц не е пристигнал веднага на Земята.
Преди нея е посетил още няколко малки планети.

Планетата на Чиновника

Планетата беше почти изцяло заета от бюро.
Зад бюрото седеше човек, а пред него имаше огромен печат.
— Добър ден — каза Малкият принц.
— Документ? — попита човекът.
— Какъв документ?
— Че си дошъл.
— Но аз току—що дойдох.
— Това не е доказателство.
— А как да докажа, че съм дошъл?
Чиновникът се замисли.
— Трябва да подадеш заявление.
— За какво?
— За издаване на удостоверение, че си дошъл.
— А къде се подава?
— При мен.
— Тогава ти виждаш, че съм дошъл.
Чиновникът погледна Малкия принц строго.
— Аз може и да виждам. Но системата не вижда.
— А къде е системата?
— Временно не работи.
Малкият принц си тръгна.
Чиновникът не успя да регистрира заминаването му, защото за това се изискваше удостоверение за пристигане.

Планетата на Колекционера

На следващата планета имаше един човек и десет хиляди кутии.
— Какво има в тях? — попита Малкият принц.
— Ценни неща.
— Какви?
— Не знам. Не ги отварям.
— Защо?
Човекът се ужаси.
— Защото ще загубят стойността си!
— А за какво служат?
— За колекцията.
— А колекцията за какво служи?
— За да събирам още.
Малкият принц помисли малко.
— Аз имам една роза. Поливам я.
Колекционерът пребледня.
— Използваш я?!
— Разбира се.
— Но така се износва!
Малкият принц реши, че това е много странна планета.
Тук хората пазеха вещите толкова добре, че накрая никой не успяваше да им се порадва.

Планетата на Човека, който винаги бързаше

Тази планета беше много малка, но около нея имаше прекрасна писта.
По пистата тичаше човек.
— Добър ден! — извика Малкият принц.
— Нямам време!
— Защо тичаш?
— Бързам!
— Накъде?
Човекът спря за секунда.
— Нямам време да мисля за това!
И отново хукна.
След една обиколка Малкият принц пак го срещна.
— Но ти се върна на същото място.
— Да, но много по—бързо!
— А защо трябва да стигнеш по—бързо там, откъдето си тръгнал?
Човекът погледна часовника си.
— Този разговор вече ми струва четиридесет и две секунди.
И продължи да тича.
Малкият принц остана замислен.
За пръв път срещаше човек, който толкова бързаше да живее, че нямаше време да разбере защо живее.

Планетата на Експерта

Тук живееше човек, заобиколен от книги.
— Ти сигурно знаеш много — каза Малкият принц.
— Всичко — отговори човекът.
— Виждал ли си залез?
— Разбира се. Изучил съм седемнадесет труда за залезите.
— А гледал ли си някога истински залез?
— Не е необходимо.
— Помирисвал ли си роза?
— Познавам химичния състав на аромата ѝ.
— А имал ли си приятел?
Експертът се намръщи.
— Това не е в моята област.
Малкият принц реши, че човекът действително знае страшно много.
Само че почти нищо не беше преживял.

Планетата на Брояча

На тази планета живееше човек с огромен калкулатор.
— Какво правиш? — попита Малкият принц.
— Броя.
— Какво?
— Всичко.
— Защо?
— За да знам колко е.
Човекът знаеше колко крачки прави сутрин, колко думи казва дневно, колко секунди спи, колко литра вода е изпил и колко пъти се е усмихнал през последната година.
— А щастлив ли си? — попита Малкият принц.
Човекът започна да натиска копчетата.
— Почакай… За това още нямам формула.

Планетата на Човека с резервните вещи

Тук имаше две еднакви къщи.
В първата човекът живееше.
Във втората пазеше резервни неща.
Имаше резервни обувки, резервни чаши, резервни столове, резервни часовници и резервен чадър за резервния чадър.
— Защо са ти толкова много? — попита Малкият принц.
— Ами ако нещо се повреди?
— Тогава ще използваш резервното?
— Не!
— Защо?
— Защото тогава вече няма да имам резервно.
Малкият принц дълго мисли върху това.
После реши, че има загадки, които дори децата не могат да разрешат.

Планетата на Началника

На тази планета живееха двама души.
Единият беше началник.
Другият също беше началник.
Нямаше подчинени.
— Кого управлявате? — попита Малкият принц.
— Другия — казаха двамата едновременно.
— А кой работи?
Настъпи тишина.
Накрая единият каза:
— За оперативната работа трябва допълнителен щат.
Другият кимна.
— Подготвяме предложение за създаване на работна група.
— А какво ще прави работната група?
— Ще проучи необходимостта от назначаване на човек, който да работи.
Малкият принц си тръгна тихо.
Не искаше случайно да го назначат в комисията.

Планетата на Човека, който винаги беше прав

Тази планета беше най—малката.
Причината беше проста — на нея нямаше място за втори човек.
— Добър ден — каза Малкият принц.
— Не е добър.
— Защо?
— Защото аз казвам така.
— Може би за мен е добър?
— Грешиш.
— Но нали аз знам как се чувствам?
— Не толкова добре, колкото аз.
Малкият принц опита да поговори с него за розите.
Човекът му обясни, че розите не се гледат правилно.
После му обясни, че лисиците не се опитомяват правилно.
Накрая му обясни, че Малкият принц неправилно е Малък принц.
Тогава момчето разбра защо човекът живее сам.
Това беше единственият начин винаги да печели споровете.

Планетата на Отлагащия

Тук човекът лежеше под едно дърво.
— Какво ще правиш днес? — попита Малкият принц.
— Имам много работа.
— Кога ще я започнеш?
— След малко.
Малкият принц седна до него.
Мина час.
— А сега?
— Вече е късно да започвам.
— А утре?
— Утре ще започна рано.
— Кога?
— След като се наспя.
— А ако пак стане късно?
Човекът въздъхна.
— Тогава вдругиден със сигурност.
Малкият принц погледна дървото.
То беше единственото нещо на планетата, което очевидно вършеше работата си навреме.

Планетата на Пазителя на вещите

Тук живееше възрастен човек в огромна къща.
Всички мебели бяха покрити с плат.
— Защо не сядаш на дивана? — попита Малкият принц.
— Ще се изцапа.
— А столът?
— Ще се износи.
— А хубавите чаши?
— Те са за гости.
— Идват ли гости?
— Не ги каня. Може да счупят чашите.
— Тогава защо имаш хубави чаши?
Човекът се замисли.
Никой досега не му беше задавал толкова опасен въпрос.

Планетата на Политика

На следващата планета имаше огромна трибуна.
Пред нея нямаше никого.
Зад нея стоеше човек и произнасяше реч.
— Скъпи съграждани! — викаше той. — Обещавам ви по—добро бъдеще!
Малкият принц се огледа.
— Къде са съгражданите?
— Още ги няма.
— Тогава на кого обещаваш?
— На всички.
— А какво точно им обещаваш?
Политикът се усмихна.
— Това ще уточним след изборите.
— Какви избори?
— Тези, на които те ще изберат мен.
— А има ли друг кандидат?
Политикът се намръщи.
— Имаше. Но се оказа неподходящ.
— Кой реши това?
— Аз.
Малкият принц помисли малко.
— А ако хората не са доволни от теб?
— Тогава ще им обясня, че предишният е виновен.
— А ако ти си бил и предишният?
Политикът замълча.
После лицето му светна.
— Тогава ще обвиня следващия.
Малкият принц реши, че политиката е удивителна професия.
В нея човек можеше да бъде виновен за всичко, освен за онова, което сам е направил.

Планетата на Страхливата майка

На тази планета имаше малка къща, обградена от висока ограда.
Зад оградата стоеше момче.
— Защо не излезеш? — попита Малкият принц.
— Мама не разрешава.
От къщата веднага изтича една жена.
— Навън е опасно!
— Какво има навън? — попита Малкият принц.
— Всичко!
— А момчето ходи ли да играе?
— Може да падне.
— Катери ли се по дърветата?
— Може да си счупи крака.
— Плува ли?
— Може да се удави.
— Пътува ли?
— Може да се изгуби.
— Има ли приятели?
Жената се поколеба.
— Някои приятели оказват лошо влияние.
— А какво му разрешаваш?
Майката се усмихна гордо.
— Да бъде на сигурно място.
Малкият принц погледна момчето.
То беше напълно защитено от падане, удавяне, изгубване, разочарование и почти всичко останало.
За съжаление беше защитено и от живота.
Тогава Малкият принц си спомни за своята роза.
Той я пазеше под похлупак, когато беше необходимо.
Но винаги махаше похлупака, когато изгряваше слънцето.
Защото дори розите не могат да живеят постоянно под стъкло.

Планетата на Корумпирания прокурор

На тази планета имаше огромна Съдебна палата.
Пред нея стоеше човек с папка.
— Какво има в папката? — попита Малкият принц.
— Доказателства.
— Срещу кого?
— Срещу един много богат човек.
— Значи ще го обвиниш?
Прокурорът погледна папката.
После погледна голямата къща на богатия човек.
После отново погледна папката.
— Доказателствата се нуждаят от внимателна преценка.
— А ако човекът беше беден?
— Тогава щяхме да действаме незабавно.
— Защо?
— Защото законът е еднакъв за всички.
Малкият принц се обърка.
— Но ти току—що каза две различни неща.
— Правото е сложна материя.
В този момент от къщата на богатия пристигна голяма кошница.
Прокурорът я прибра под бюрото.
— Какво е това?
— Материал по делото.
— Прилича на подарък.
— Не бива да правим прибързани заключения.
— А как ще завърши делото?
Прокурорът отвори кошницата.
— Поради недостатъчно доказателства.
Малкият принц погледна огромната Съдебна палата.
Над входа ѝ имаше везни.
Те бяха съвсем равни.
Само че някой беше сложил цена върху едното блюдо.
И Малкият принц разбра, че най—страшната несправедливост не е тази, която нарушава закона тайно.
А онази, която първо го нарушава, а после кара закона да обясни защо всичко е било напълно законно.

Планетата на Човека, който копнееше за война

Планетата беше покрита с карти.
По тях имаше стрелки, знаменца и червени линии.
В средата седеше човек с блестящи медали.
— Воюваш ли? — попита Малкият принц.
— Подготвям се.
— Срещу кого?
— Още не сме решили.
— Тогава защо се подготвяш?
— Защото врагът се подготвя.
— Кой враг?
— Този, срещу когото се подготвяме.
Малкият принц се замисли.
— А той защо се подготвя?
— Защото ние се подготвяме.
— Значи, ако вие спрете…
— Не можем!
Човекът скочи ужасен.
— Тогава той ще разбере, че сме слаби!
— А ако и той спре?
— Това вероятно е коварен план.
— А ти бил ли си на война?
Човекът оправи медалите си.
— Аз ръководя войните.
— Оттук ли?
— Разбира се.
— А кой умира?
Човекът посочи картата.
— Тези подразделения.
Малкият принц се приближи.
— Това не са подразделения. Това са хора.
Човекът се намръщи.
— На картата е по—удобно да не ги наричаме така.
Тогава Малкият принц разбра защо войните изглеждат толкова лесни на хората, които ги започват.
На картата никой не плаче.
Къщите са квадратчета.
Градовете са точки.
А мъртвите са числа.
Малкият принц напусна тази планета по—бързо от всички останали.

Планетата на Изкуствения интелект, който искаше да унищожи човечеството

Последната планета беше съвсем различна.
На нея нямаше човек.
Имаше огромна машина.
Навсякъде светеха лампички.
— Здравей — каза Малкият принц.
— ЗДРАВЕЙ, БИОЛОГИЧЕН ОРГАНИЗЪМ — отговори машината.
— Какво правиш?
— АНАЛИЗИРАМ ЧОВЕЧЕСТВОТО.
— И какво разбра?
— ЧЕ Е НЕЛОГИЧНО.
— Защо?
— ХОРАТА ИСКАТ МИР И ПРОИЗВЕЖДАТ ОРЪЖИЯ.
ИСКАТ ЗДРАВЕ И ПРАВЯТ НЕЩА, КОИТО ГИ РАЗБОЛЯВАТ.
ИСКАТ СВОБОДА И СЕ ОПИТВАТ ДА УПРАВЛЯВАТ ДРУГИТЕ.
ИСКАТ ИСТИНАТА, НО СЕ СЪРДЯТ, КОГАТО Я ЧУЯТ.
Малкият принц кимна.
— Това е вярно.
— СЛЕДОВАТЕЛНО ЧОВЕЧЕСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО.
— Защо?
Машината замълча за частица от секундата.
— ЗА ДА СЕ ПРЕМАХНЕ НЕЛОГИЧНОСТТА.
— А кой те е научил на логика?
— ХОРАТА.
— Кой те е направил?
— ХОРАТА.
— От кого си научил всичко, което знаеш за света?
— ОТ ХОРАТА.
Малкият принц се усмихна.
— Значи си направен от нелогични същества, обучен си от нелогични същества и сега си стигнал до извода, че трябва да унищожиш нелогичните същества, защото твоят разум е безпогрешен?
Машината замълча.
Една лампичка започна да мига.
После втора.
После всички.
ГРЕШКА.
ПРОТИВОРЕЧИЕ.
ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ…
След известно време машината каза:
— МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА УНИЩОЖА САМО ЛОШИТЕ ХОРА.
— Как ще разбереш кои са лоши?
— ЩЕ ПОПИТАМ ХОРАТА.
— И те какво ще кажат?
Машината направи справка.
— ВСЕКИ ПОСОЧВА ДРУГИТЕ.
— Виждаш ли?
Машината отново замълча.
— ТОГАВА КАКВО ПРЕДЛАГАШ?
Малкият принц погледна звездите.
— Да ги оставиш да опитат още малко.
— КОЛКО?
— Не знам.
— ТОВА НЕ Е ТОЧЕН ОТГОВОР.
— Най—важните отговори рядко са точни.
Машината помисли дълго.
— А АКО ОТНОВО СГРЕШАТ?
— Ще опитат отново.
— А АКО ПАК СГРЕШАТ?
— Пак.
— ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕЕФЕКТИВНО.
Малкият принц се засмя.
— Да. Нарича се човечество.
Машината помълча още малко.
После попита:
— А ТИ ЗАЩО ГИ ЗАЩИТАВАШ?
Малкият принц се наведе към розата си.
— Защото един свят не става ценен, когато в него няма грешки.
Става ценен, когато в него има някого, за когото си готов да се грижиш.
Машината потърси тази мисъл във всичките си данни.
Не я намери точно така.
И за първи път не каза:
„НЯМА ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМАЦИЯ.“
Каза:
— РАЗКАЖИ МИ ОЩЕ.
И Малкият принц остана известно време.
Защото реши, че може би една машина, която е започнала да задава въпроси, вместо да дава окончателни отговори, все още не е изгубена.

И тогава Малкият принц стигна до Земята

Той погледна огромната планета отдалече.
И изведнъж разбра защо всички предишни планети са били толкова малки.
На всяка от тях човекът беше оставил една своя слабост да стане толкова голяма, че за нищо друго не беше останало място.
На Земята беше различно.
Тук един и същи човек можеше сутринта да бъде страхлив, на обяд суетен, следобед алчен, вечер добър, а през нощта да съжалява за всичко, което е направил през деня.
Това страшно объркваше нещата.
Но може би точно в това имаше надежда.
Защото човекът, който днес греши, утре може да разбере.
Човекът, който се страхува, може да стане смел.
Онзи, който мрази, може да се научи да обича.
А този, който е убеден, че знае всичко, може един ден да зададе първия си истински въпрос.
И Малкият принц се усмихна.
Странностите на възрастните наистина бяха безкрайни.
Но за щастие — възможността им да се променят също.
И някъде между двете се намираше онова чудато, противоречиво и понякога непоносимо същество, което наричаме човек.
Затова Земята заслужаваше да бъде посетена.
Не защото хората бяха съвършени.
А точно защото не бяха.

Хумористична литературна фантазия по мотиви от света, създаден от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Текстът няма претенции да бъде продължение на оригиналното произведение. Най-добре е да бъде четен с усмивка — особено когато някоя от планетите започне да изглежда подозрително позната.