ПРИКАЗКИ

Имало едно време, преди много векове, когато по българските земи нощем горели огньове вместо лампи, а книгите били толкова редки, че хората ги пазели като съкровища, един народ търсел светлина.Не светлина от слънцето.А светлина за ума.

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.Казвало се Едгар Алан По.Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.

Имало едно време, в стария град Прага, едно тихо момче, което обичало да наблюдава хората.Казвало се Франц Кафка.Докато другите деца тичали и викали по улиците, Франц често стоял до прозореца и гледал как градът диша.

Имало едно време, в малко селце сред планини и реки, едно момче, което обичало бурите повече от всички други неща на света.Казвало се Никола Тесла.

Имало едно време, в стария град Бон, едно момче, което обичало звуците повече от всичко на света. Казвало се Лудвиг ван Бетовен.

Имало едно време, в едно малко селце в Нидерландия, момче с тъжни очи и добро сърце.

Имало едно племе.Не било най-могъщото, нито най-богатото, нито най-многобройното.Но било оцеляло.И това било достатъчно, за да се смята за победител в един свят, в който повечето изчезвали без следа.Те притежавали странен дар.

Имало едно време в красивия град Salzburg едно малко момче, което толкова обичало музиката, че сякаш се било родило с нея в сърцето си. То се казвало Wolfgang Amadeus Mozart. Докато другите деца още се учели да подреждат думите, малкият Моцарт вече подреждал звуци. Баща му, който бил музикант, веднъж видял как детето внимателно докосва клавишите на клавесина и повтаря …