Трепетът на чувствителността

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: „Не ми пречи, зает съм!“ Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: „Тук съм!“ Това се нарича трепет на чувствителността.
Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води към познаване на духа. Над разсъдъка отваря врата с трептене, чувано даже с човешките апарати.
Ако можете да не заглушите у себе си трепета на чувствителността – благо вам!