Пътят

Великата чистота попитала Безкрайността: „Вие знаете ли пътя?“ „Не, не го знам“ – отговорила Безкрайността След това Великата Чистота задала същия въпрос на Неправенето, а Неправенето й казало: „Аз знам пътя.”

„А твоето знание има ли число?“ – попитала Великата Чистота. „Да, има.“ „И какво е това число?“ „Моето знание за пътя може да въздигне и може да унижи, може да свърже и може да разедини. Ето как може да се брои благодарение на моето знание.“
Великата Чистота попитала за тези думи Безначал-ното: „Кой е прав: Безкрайността, която не знаеше, или Неправенето, което знаеше?“ „Незнанието е дълбоко, знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – Да не знаеш, това е вътрешно, да знаеш, това е външно.“ Тук Великата Чистота въздъхнала и казала: „Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем заради знанието! А кой знае знанието, което не знае?“ „Пътят не може да бъде чут. Ако чуваме нещо, значи това не е пътят. За пътя нищо не може да бъде казано, а ако ка¬жат нещо за него, значи това не е пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че на пътя не може да бъде дадено име.“ И Безначалното казало още: „Да отговаряш на въпроси за пътя, значи да не знаеш пътя. А питащия за пътя никога не е чувал за него. Няма смисъл да се пита за пътя, а ако попиташ, няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното, означава да питаш напразно. Да отговориш там, където не може да има отговор, означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си – не забелязва Великото Начало. Затова той никога няма да се качи по-високо от планините Кун лун и няма да може да странства във Великата Празнота.“