Кокошката със златните яйца

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Живели едно време дядо и баба със своята пъстра кокошчица. Хранили я, гледали я и ден подир ден се надявали да им снесе яйчице.

Изтекли три години и тя снесла, ама не какво да е яйчице, ами златно. Зарадвали се старците, зачудили се що да сторят – не могат на очите си да повярват, че тяхната кокошка е снесла златно яйчице.

Пробвали да го счупят, а то здраво – не се чупи. Удрял дядото, удрял – не става. Удряла бабата, удряла – не могла. Турили го на полицата. Претърчала мишка, закачила го с опашка, яйцето тупнало на масата и се строшило. Заплакал дядо, заплакала баба, а кокошката изкудкудякала:
– Не плачи, дядо. Не плачи, бабо. Друго яйце ще снеса, пак златно, само три години почакайте.

Старците събрали златните черупки и ги продали на един евреин, но не изкарали много. Щяло им се да си вдигнат нова къща, но парите не стигали, трябвало да чакат още три години. Чакали неделя, чакали две и трета изчакали – дотегнало им много, натежало им това чакане.

Един ден старецът рекъл:
– Знаеш ли какво, бабо? Вместо да чакаме цели три години, я да заколим кокошката и да извадим златното яйце. Пък може да не е само едно – може да излязат три, даже четири. Ех, как ще заживеем тогава, ще си вдигнем нова къща, ще си купим земица и няма да се кланяме никому.
– Прав си, дядо! Дай да я заколим.

Заклали кокошката, ала ни едно яйце не намерили. Пак заплакали старците, наквасили пода, наводнили се чак мишите дупки. Една мишка подала мокра муцуна и рекла:
– Не плачи, дядо. Не плачи, бабо. Заровете кокошчицата на кръстопът в градината, изчакайте да минат три години и ще изровите съкровище. Но си набийте в кратуните и запомнете завинаги – каквото пожелаеш, не става веднага.

Заровила баба кокошката в градината на кръстопът до едни храсти, и белязала мястото с пръчка.

Минала година, минали две – търпение нямали старците да извадят имането. Третата година преполовила, а те чакат ли, чакат. Накрая бабата рекла:
– Дядо, я да идем да видим.
– Бабо, не бързай, да изчакаме до края. Толкова чакахме, малко остана – възразил старецът.
– Ама ние няма да пипаме нищо. Само да видим как се трупа съкровището.
– Ей, бабо, гледай да не развалиш работата.
– Не бой се, дядо, нищо лошо няма да стане.

Отишли ​​в градината с лопата. Ровили, ровили и изровили цяла купчина златни бръмбари. Те забръмчали ядосано и се разлетели на всички страни.

Та така, дядото и бабата останали в схлупената си къщурка, а мишката се подала от дупката и рекла:
– Уж сте стари, ама сте глупави. Защо не изчакахте трите години? Щяхте да имате цяла купчина жълтици, а сега до една отлетяха.