ПРИКАЗКИ

Събрали се веднъж всички човешки неволи при дядо Господ.Дошли не като хора, а като сенки — едни черни и студени, други шумни и страшни, трети тихи като плесница в тъмното.Първи пристигнал Страхът.Той бил висок, слаб и без лице. Само очи имал — жълти и трепкащи като свещ в буря.След него дошъл Гладът — сух като пръчка, с хлътнал корем и …

Чуйте песента С дълбок поклон към Миряна Башева за проникновения текст и към Асен Кисимов за незабравимото изпълнение на „Къде остана детството“ — песен, която продължава да ни връща там, където сме били най-истински… [Куплет 1] Къде ми са детските книжкикажи ми мой прашен сандъкзакусиха сивите мишкис вълшебните букви – язък Къде ми е класната стаякъде е коравият чина бе …

Поповата лъжичка живееше в една много хубава локва. Тя си плуваше по цял ден, гмуркаше се, подскачаше, играеше си. Около нея имаше много жаби — те спореха помежду си, надвикваха се, но поповата лъжичка не им обръщаше внимание. Пък и тя бе много мъничка, за да се интересува за какво се карат жабите. „Нека се карат, тяхна си работа! Ние …

Имало едно време, сред зелените хълмове, сините езера и старите каменни градчета на Italy, едно необикновено състезание. То не било като битките на рицарите с мечове, нито като надбягванията на коне. Това било великото колоездачно приключение, наречено Giro d’Italia — Джиро Италия.Всяка пролет, когато снегът започвал да се топи по върховете, а лястовиците се връщали от далечни страни, по пътищата …

Имало едно време две деца – Марти и Елица. Те живеели в малък град, пълен с дървета, цветя и весели хора. Всяка сутрин минавали покрай стар паметник в центъра, но никога не се спирали да го погледнат.На паметника имало издълбани имена и голяма дата:9 май

От Иван Величков Разказват, че едно време в пещерите под снежните върхове на Великата планина живеел стар и могъщ дракон, който с дъха си сгрявал планината и по склоновете ú никога не се задържали сняг и лед. Драконът притежавал несметни съкровища, събирани с векове от авантюристите, глупаво решили да го предизвикат.

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си: — Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни!

Имало петима братя. Четиримата от тях били едри и снажни, а петият – дребничък като кратунка. Така му и викали. И това име толкова му подхождало, че никой не си спомнял как бил кръстен.Един ден снажните братя си рекли:– Предстои ни дълъг път. Щи ни срещнат много хора. Защо ни е Кратунката, само да ни грози? Така сме си лика-прилика.И …

Според малките момчетапролетта пристига тукс влака или самолетаили с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролеттаидва тук със колесница,возеща безброй цветя.В колесницата отпред евпрегнат вятърът южняк,боднал в гривата си цветеи с венче като калпак…