ПРИКАЗКИ

Живял някога един човек, който бил предан на Буда с цялото си сърце. Имал той прекрасна старинна дървена статуя на Учителя, истински шедьовър. Отношени – ето му към нея, било като към най-голямото съкровище. Веднъж, през една студена зимна нощ, човекът останал сам в сламената си колиба. Било много студено и той отчаяно треперел от студ. Изглеждало, че е настанал …

Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло:

Принц Раздавач на храна бил велик вожд и воин на квакиутлите. Бил могъщ и всички му се подчинявали с изключение на неговата дъщеря. Принцесата често вършела неща, които съзнавала, че са направилни, въпреки заръките да не ги върши. Баща й много пъти я предупреждавал да не ходи сама в гората, защото е опасно.

Обаку се обърнал към събралите се монаси:– Всички вие, без изключение, се храните с отпадъците от процеса на приготвяне на вино. Колкото и поклонения да извършите, колкото и книги да сте прочели, кажете ми къде сте сега. И още, знаете ли вие, че в цял Китай няма нито един дзенмайстор?В това време един от монасите излязъл напред и попитал:-А какво …

Веднъж Благословеният Буда казал на учениците си: „Да поседим в мълчание и да оставим очите си зрящи.“ След изтичането на времето Учителят попитал: „Колко пъти аз промених моето положение?“ Някой забелязал десет изменения, някой само три, а друг твърдял, че Учителят е останал неподвижен. Владиката на знанието се усмихнал: „Аз промених положението си и гънките на дрехата си седемдесет и …

Попитали Настрадин Ходжа: „Какво ще кажеш за съвършенството на Божията воля?“ „Откакто се помня – казал Ходжа, – постоянно става така, че говори Господ Бог. А ако силата не беше в ръцете на Господ, някога би станало това, което съм казвал аз.“

Една вечер един млад барабанчик, като вървял сам през полето, стигнал до едно езеро. На брега на езерото имало три парчета бяло платно.

На горичката съвсем накрая има празно място в тръни цяло.Никой там не ходи да играе, затова е пусто запустяло.Но веднъж се спря до него Мечо – чудна мисъл през ума му мина, плесна се по челото и рече:„Тука аз ще посадя градина!”

Веднъж при Буда дошъл знаменит учен с много въпроси. Буда го изслушал и казал: – Ще отговоря, но трябва да почакаш една година. Това е моето условие и обещание: след година ще отговоря.

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина.