ПРИКАЗКИ

Руска народна приказка Така ли е било или не – не зная, ала както съм го чул, така го разказвам. Живял някога един селянин. Той имал син .Когато момчето пораснало и започнало да помага в работата, баща му казал: -Гледам те и виждам, че каквото захванеш, все добре го правиш. Годините минават, младите растат, старите стареят. Скоро ще станеш мъж, …

Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от яйцето беше излязло нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце. – Дали не е пуйче? – си помисли майка патица.  Но не беше пуйче, защото когато майка патица заведе челядта си на вадата, и то заплува като всички …

Едно магаре остаряло и напуснало своя господар. По пътя срещнало куче, също избягало от господаря си, и му рекло: Ще дойдеш ли с мене в Бремен? Ще се запишем в градския оркестър. Ти ще биеш барабана, а аз ще свиря на виолончело.Кучето приело и поели заедно. Не след дълго срещнали котарак и го поканили да отиде с тях в Бремен …

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все сърце, а баба му – още повече. Добрата старица му направила малка червена шапчица, която го правела още по-красиво. Всички го наричали Червената шапчица. Един ден, като пекла хляб, майката направила питки и казала на момиченцето: Иди да видиш как е баба ти, защото научих, …

Един зимен ден, кълвачът Чук-Чук кацна върху стъблото на високо зелено дърво и зачука по него с острия си клюн: Елице, елице, зелена хубавице, търся Бръмбарко! Дай ми го!Бръмбарко спи – каза Елата. – Няма да ти го дам!Кълвачът постоя, постоя, повъртя се върху клоните и пак зачука с острия си клюн по кората на дървото: Елице, елице, зелена хубавице, …

В една ясна зимна нощ старият бор погледна тъжно към високото небе, на което светеха безброй усмихнати звездички. Видя как една от тях се надвеси над върха му и го попита: Защо си тъжен?Старият бор отговори: Защото съм сам. Всички дървета наоколо са широколистни и по това време на годината спят зимен сън. Нямам с кого да си говоря. Животни …

Юлия Момчилова Вече цяла година джудженцето Джуджи мечтаеше да стане Дядо Коледа. Добре, но още си малък. Ще трябва да почакаш, докато пораснеш – опита се да му обясни Дядо Коледа. – Даже и на училище не си тръгнал, много неща не знаеш… Знам! – намуси се Джуджи и загледа много сърдито. – Знам достатъчно, за да мога да разнасям …

Една ожадняла гълъбица с бели пера потапяше човката си в бистър ручей, когато една мравка падна от един клон във водата.Клетата мравка напразно се мъчеше да се измъкне от тая водна лента, която в нейните очи изглеждаше цяло море.Гълъбицата я видя, съжали я и й протегна от брега стръкче трева. Мравката се вчепка в него с крачката си и бързо …

Каква горда походка имаше чаплата! Тя се движеше бавно край реката върху дългите си тънки крака, горда с дългата си човка и с още по-дългата си шия, с които природата я беше надарила.Водата в реката беше бистра и в нея плуваха безброй големи и малки рибки. Един шаран и една щука, и двете доста големи, се бяха толкова много приближили …

–Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.–О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!–Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?–Не , не, мамо! Слушай.Тая сутрин излязох от избата.Като си …