ПРИКАЗКИ

Имало едно време нещо толкова старо, че дори звездите не помнели кога се е родило. Хората го наричали Красота, но никой не знаел какво всъщност е тя. Едни я търсели в лицата на любимите си. Други — в музиката. Трети — в залезите, моретата и планините. Но самата Красота живеела самотна, защото всички я обичали, а никой не я питал …

Имало едно време, преди много векове, когато по българските земи нощем горели огньове вместо лампи, а книгите били толкова редки, че хората ги пазели като съкровища, един народ търсел светлина.Не светлина от слънцето.А светлина за ума.

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.Казвало се Едгар Алан По.Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.

Имало едно време, в стария град Прага, едно тихо момче, което обичало да наблюдава хората.Казвало се Франц Кафка.Докато другите деца тичали и викали по улиците, Франц често стоял до прозореца и гледал как градът диша.

Имало едно време, в малко селце сред планини и реки, едно момче, което обичало бурите повече от всички други неща на света.Казвало се Никола Тесла.

Имало едно време, в стария град Бон, едно момче, което обичало звуците повече от всичко на света. Казвало се Лудвиг ван Бетовен.

Имало едно време, в едно малко селце в Нидерландия, момче с тъжни очи и добро сърце.

Имало едно племе.Не било най-могъщото, нито най-богатото, нито най-многобройното.Но било оцеляло.И това било достатъчно, за да се смята за победител в един свят, в който повечето изчезвали без следа.Те притежавали странен дар.