ПРИКАЗКИ

Имало едно време в красивия град Salzburg едно малко момче, което толкова обичало музиката, че сякаш се било родило с нея в сърцето си. То се казвало Wolfgang Amadeus Mozart. Докато другите деца още се учели да подреждат думите, малкият Моцарт вече подреждал звуци. Баща му, който бил музикант, веднъж видял как детето внимателно докосва клавишите на клавесина и повтаря …

Имало едно време, преди много, много години, в древния град Нишапур, едно момче на име Омар, което обичало повече от всичко да гледа звездите, и докато другите деца играели и се смеели по улиците, той тихо се качвал на покрива, вдигал очи към небето и се чудел защо звездите не падат, защо времето минава толкова бързо, защо хората се раждат …

Имало едно време една много стара азбука, толкова стара, че помнела царе и монаси, войни и тихи нощи със свещи, помнела пергаменти и сняг, който бавно покривал каменните крепости на България, но тя не била обикновена азбука, защото била жива, и всяка нощ, когато децата заспивали над отворените буквари, буквите тихо слизали от страниците, протягали се уморено и започвали да …

Имало едно време в Germany едно момче, което задавало прекалено много въпроси. — Защо листата са зелени?— Защо светлината има цветове?— Защо хората обичат?— Защо се страхуват?— Защо злото изкушава?— Защо звездите мълчат?

Имало едно време в Barcelona едно момче, което не харесвало правите линии.

Thomas Kinkade

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдин ден лисицата намисли да се пошегува с щъркела и… успя.Слушайте как стана това.Тя каза с престорена любезност на птицата с дългата шия и с още по-дългите крака. – Моля те, остани при мене на обяд.Щъркелът прие поканата.Лисицата беше сложила на масата плитък съд – някаква широка чиния със супа, която изпускаше пара.

Старо морско градче, където часовниците цъкат нощем, а хората още помнят истории.