ПРИКАЗКИ

Имало едно време земя, в която никога не съмвало утро.Небето било черно като опушен котел. Тайгата шумяла в мрак. Хората палели огньове не за уют, а за да не забравят как изглежда светлината.

Имало едно време, на каменистия край на морето, една крепост, кръгла като тиган, кацнала върху скала над пенливите вълни.

Имало едно време едно бедно момче, което живеело в малка къща до края на града.Всяка вечер, когато улиците потъвали в тишина, от една стара работилница започвали да се носят вълшебни звуци.Понякога те били нежни като падащ сняг.

Имало едно време, извън времето, една безкрайна каменна зала.Нямала врати.Нямала прозорци.Само ехото на мисли, които никога не умирали.Там седели философите.

Имало едно време, в едно старо ателие на покрива на голям град, един вентилатор.Беше стар, шумен и леко разклатен. Когато работеше, перките му потреперваха, сякаш всеки миг щяха да се разпаднат. Хората го наричаха просто:— Старият вентилатор.Но никой не знаеше, че вътре в него живее дух.

Имало едно време едно дете, което всяка вечер излизало на двора и гледало небето.То виждало звездите — безбройни.Гледало Луната как тихо върви между облаците.Виждало как Слънцето всяка сутрин се връща точно навреме, сякаш някой го буди.И детето все питало:— Кой движи всичко това?

Имало едно време красиво царство, наречено Златна България. То се простирало между зелени планини и сини реки, а хората му мечтаели за училища, пътища, болници и светло бъдеще.

Имало едно време една телевизионна водеща на име Лора.Тя имала спокоен глас, безупречна прическа и усмивка, която можела да успокои дори човек, останал без ток, вода и надежда едновременно.Всяка вечер тя заставала пред камерите на най-голямата телевизия в страната и казвала:— Добър вечер. Живеем по-добре от всякога.Само че имало един проблем.

Имало едно време една малка лястовичка на име Светла. Тя живеела под стряхата на стара воденица край широко поле с макове и жито. Била бърза като стрела, с лъскави черни крила и бяло гърдиче, а очите ѝ блестели като две капчици роса.Всяка сутрин Светла летяла ниско над реката, ловяла мушици и пеела весели песни. Старите хора казвали: