Магарешки съвет

Двата работни вола влезли в обора, капнали от дневния труд. Заварили магарето:
хрупа прясно накосено сено в яслата и си върти доволно опашката.

• Добър вечер, братко! – рекъл единият вол. – Как си?
• Отлично! – отвърнало магарето.
• Ти си едно щастливо магаре – със завист добавил волът и въздъхнал, – а пък аз съм един нещастен вол.
• Защо? – попитало магарето.
• Защото съм роден без късмет, цял ден тегля ралото, а вечерно време мъкна към село и колата,
  и ралото, и стопанина.
• Ако не искаш да се трепеш – рекло магарето, – престори се на болен. Легни на земята, почни
  да пъшкаш и утре стопанинът няма да те впрегне.

Стопанинът бил до вратата и чул разговора между вола и магарето.
Той нищо не казал, само се усмихнал и поклатил глава. На другия ден волът постъпил,
както го научило магарето. Тръшнал се на земята и захванал да пъшка. В обора влязъл стопанинът,
поклатил глава и рекъл:

• Разболял се е добрият ми вол. Няма що. Ще впрегна на негово място магарето. И си подострил остена.

Цял ден хитроумното магаре теглило ралото и се спъвало в браздите. Вечерта се върнало в
обора с увиснали уши. Болният вол лежал и си пригризвал.

• Благодаря ти, братко! – рекъл той на магарето. – Ти си моят спасител. Обещавам ти цял живот
  да се преструвам на болен!
• Не ще можеш дълго време да се преструваш на болен! – викнало ядосано магарето.
• Защо?
• Защото днес чух как стопанинът рече на съседа си: „Волът ми се разболя тежко.
  Ако не стане до утре, ще го закарам на месаря да му тегли ножа!“

Волът се разтреперал. Цяла нощ не мигнал. А на другия ден се дигнал, преди да пропеят първи петли.