ПРИКАЗКИ

Гарванът летял над бурните води на пролива Хекат стрейтс, когато забелязал далече под себе си селце на племето хайда. Видял удобен случай за нова пакост, той кацнал на брега.

Три дена Осман Пазвантооглу – владетелят на Видинския вилает, обикалял балканския край на вилаета – белоградчишкия. Кукувицата известявала, че е пролет.

Една млада жена, скоро след сватбата си, отишла на реката да изпере шарената черга, която сама била изтъкала. Тъкмо бил валял силен дъжд, водата лъщяла в локвите по пътя и блещукала във водните капки по листата.

В едно планинско село живеел един момък. Наричали го Ахмак Добри, защото бил много глупав.

Едно време светците ходели по земята и хората искали от тях кой каквото му било нужно. Един искал дъжд, друг суша; един слънце, друг вятър – в зависимост от това какво бил насял по полето или какъв занаят имал.

Едно време, когато дядо Господ изгонил хората от рая, взел да ги учи как да орат земята, за да се изхранват от нея. Впрегнал воловете и отишъл на нивата да оре.

Някога в Тибет живял знаменит лама, на име Дром. Веднъж Дром видял човек, който обикалял ступа (ритуално съоръжение).

Настигнат от потеря вестоносец се хвърля заедно с коня в най-широкото място на реката. Потерята спира, защото се надява, че вестоносецът ще потъне, но той излиза на брега.

Така минавали годините. Принцеса Роза, всяка вечер, заедно със своята златна птичка, пеела нежната приспивна песен, а всички хора в царството заспивали и сънували сладки сънища, чак до сутринта.

Тази приказка ни разказа Юсеин Яшаров (Кирчето), хорохане-рома, на 67 години от с. Кардам, Поповско.