ПРИКАЗКИ

Живял някога на света един беден момък. Отишъл той веднъж при селския кмет и казал: — Вземи ме за говедар, та да си изкарвам хляба. — Добре, момко — рекъл кметът. — Вземам те за говедар, върви си печели хляба. Ще ти плащам крина пшеница за всяка крава и за всеки вол. Тридесет години прекарал човекът като говедар. Веднъж, май …

Живял някога един цар. Веднъж той видял насън, че от небето се сипят лисици. Събрал царят всички мъдреци и гадатели от своята страна, разказал им съня си и им заповядал да го разтълкуват, докато изтекат четиридесет дни — «в противен случаи всички ще си загубите главите!» В едно село, недалеч от града, където управлявал този цар, живеели мъж и жена. …

В страната Адана живеел някога млад ловец на име Пурто. Той бил на петнадесет години. Веднъж в планината го заварил пороен дъжд и той се скрил в една пещера. Там видял старец със змийско тяло и човешка глава. Около стареца лежали четири змии. Той бил самият цар на змиите. Запалил момъкът огън, изсушил си мокрите дрехи, а после изпекъл на шиш …

Ей там, зад онзи баир, има три езера. Едното е по-навътре в гората. И досега му думат Мътното езеро. Там някога чобанин пасял овцете си. През есента, когато се плодят овцете, излизали от него кочове. Чобанинът видял веднъж как чуждата стока подмамила неговите овце и те се юрнали към езерото и потъвали, потъвали. Захвърлил след тях овчарят гегата си да …

Една майка имала девет сина и една дъщеря – Петкана. Отдавна останала вдовица, тя сама се грижела за децата си. А децата й били умни, работливи и сговорчиви. Те заедно гледали къщата и работата им споряла. Задомила , синовете си майката – девет снахи шетали из къщи и по нивите. Драгост се разливала в душата на майката, като гледала как …

Недалеч от Ждрелото имало малък извор. То било току до границата. Планинците наричали тази местност „Забел". Високи зъбери и вековни гори правят природата тук като омагьосана. Птиците се стрелкат от гнездата си и минават границата, а сянката им шие репризи по върховете на дърветата! Есен, когато листата се прошарят като палитра на вълшебен художник в жълто, червено, кафяво, зелено, хората …

В древни времена, когато славянските племена живели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течали спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, праславянските моми излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството – славянската богиня …

Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи. Всяка вечер …

Дионис бил вече млад мъж, но макар с красивото си лице да приличал повече на момиче, Хера го познала. Старата й омраза пак пламнала, сега тя решила да му отнеме разсъдъка, както на Атамас – и той тръгнал безумен из горите, без сам да разбира какво прави, викал, пеел и танцувал, а след него вървели и неговите нимфи и сатири, …

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила: – Нека родя син, пък дори да е змейче. Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл …