ПРИКАЗКИ

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: "Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои." И казал: "Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди …

Мойсей, странствайки из пустинята, чул как един пастир се моли на Бога. "О, Господи – казвал пастирът, – как да се срещна с теб и да стана твой роб! С каква радост бих те обувал, бих мил краката ти и бих ги целувал, бил разресвал косите ти, бих прал дрехите ти, бих почиствал жилището ти и бих ти носил мляко …

Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. "Добре – казал той, – следвайте ме." Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката. Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че …

На въпроса: "Къде отиваш ти, учителю?" Гиллен понякога отговарял: "Отивам да се подкрепя с храна и така да окажа радушен прием на моя гост." "Какъв е този гост, който всеки ден идва у дома ти?" "А бедната душа нима не е като гост в нашето тяло? Днес е тук, а утре, гледаш, – няма я."

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, …

Когато Банкей проповядвал в храма Рюмон, свещеникът от школата Шинсю – от тези, които вярват в спасението чрез повтаряне на името на милосърдния Буда – завидял на огромния брой слушатели на Банкей и решил да поспори с него. Банкей вече бил прочел половината от проповедта си, когато се явил този свещеник и предизвикал такъв шум, че Банкей прекъснал речта си …

Веднъж на едно събрание станало дума за Аравия. Един от присъстващите там казал:– Странно място е тази Аравия! Там е такава жега, че всички ходят голи.Настрадин Ходжа седял настрана, заслушал се в разговора и попитал с удивление:-Добре, но ако там ходят без всякакви дрехи, тогава как различават мъжете от жените?

Веднъж цар Милинда попитал бхикша  Нагасена: – Очите – това ти ли си? Нагасена отговорил през смях:-Не.Цар Милинда настоявал:– А ушите – това ти ли си? -Не!– А езикът – това ти ли си? -Не!– Но личността ти пребивава в тялото?– Не, на материалното тяло само му се струва, че живее.– Вероятно твоята истинска субстанция е разумът?-Също не!Милинда се разгневил:– След като зрението, слухът, …

Живял някога един земеделец, който се придържал към философията за единство. Той вече бил постигнал някаква реализация, т.е. непосредствено усещане на висшите идеи. Но живеел, подобно на всички други земеделци, със семейството си, имал и дете. И той, и жена му необикновено силно обичали сина си, защото бил единственото им дете. Земеделецът бил високо духовно развит човек, уважаван и обичан …

Веднъж Настрадин Ходжа и жена му седели край огъня. Нощта била студена. Ходжа четял вестник, а жена му плетяла. Домашната котка и кучето също лежали край огъня, дремели и се наслаждавали на топлината.Изведнъж жената казала:– Настрадин, погледни котката и кучето колко мирно живеят заедно. Защо ние не можем така?– Защо ние не можем така? Вържи ги един за друг и …