ПРИКАЗКИ

Двама ученици обсъждали най-изразителния символ на това понятие. Единият предложил златото, но другият предполагал, че белият мрамор е по-подходящ. И двамата били единодушна за това, че товарът като тежест е най-добре да бъде изобразен като камък. Но Учителят отбелязал: "И най-малкото зърно ще съответства на понятието "товар на този свят".

Настигнат от потеря вестоносец се хвърля заедно с коня в най-широкото място на реката. Потерята спира, защото се надява, че вестоносецът ще потъне, но той излиза на брега. Преследвачите за по-сигурно бързат към тясно място и потъват в течението. Всъщност, където е тясно, там е опасно. Този извод трябва да се използва навсякъде. Търсенето на миража на облекчението не води …

Някакъв човек се приготвял за дълго пътешествие. Той заръчал на слугата си: – Добре охранявай вратата. И гледай въжето, с което е вързано магарето. След като господарят му заминал в съседния двор се чула музика. На слугата така му се приискало да послуша, че не могъл да се овладее: той бързо овързал вратата с въжето, сложил я на гърба на …

При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране. – Извинявай, но аз суша на него брашно – казал Настрадин. – Как е възможно да се суши брашно на въже? – попитал съседът. -Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.

Един човек навестил болен и той по негова молба разказал за болестта си. Посетителят казал: – От тази болест почина баща ми. Болният силно се разстроил. Посетителят му казал: – Не се разстройвай; аз ще се моля на Господ за теб и той ще те излекува. Болният отговорил: – И още, помоли го в своята молитва да не срещам жестоки хора.

Живели някога в Персия двама братя: Касим и Али Баба. Когато баща им умрял, те си поделили по равно оставеното им оскъдно наследство, ала съдбата ги обрекла да не бъдат равни в понататъшния си живот. По-големият брат Касим се оженил за имотна мома и станал най-богатият човек в града, а Али Баба си взел за жена бедна девойка и едничкото …

Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се облича в нови дрехи, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за войниците си, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда из града, за да показва новите си дрехи. За всеки час от деня той имаше особено облекло и както за другите …

Върху ръчичката на Добринка кацнала една калинка. Помислила си, че е цветенце с пет листенца. Щом я видели, петте пръстчета много я харесали, сгънали се и затворили калинката вътре в шепичката. Като останала там на тъмно, калинката се уплашила. Опитала се да пролази през един процеп между пръстите, но не успяла. Помъчила се да се промуши през друг, но пръстите …

П о зелената полянкаМечо, Зайо и Лисанкатичат във ръце с балони, а пък Вятърко ги гони.Жълти, сини и червени – те са като разгорени пламъци от сухи клони… Никога до днес балони не е виждал във гората малкият немирен Вятър.Искаше да ги погали, но погрешно го разбрали,те се дърпаха далече, като дърпаха и Мечо, хванал на балонче края… Тича подир …

С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани ги …