ПРИКАЗКИ

Цял живот двама братя живели зад високите градски стени. Никога не виждали нито полета, нито градини. Ето че веднъж решили да отидат на село. Вървели братята по пътя и видели оран, на която работел земеделец. Гледали го те и се чудели: "Какво прави той? Разкопава земята и оставя в нея дълбоки бразди! Защо трябва да се разваля равната земя, покрита …

Царството Божие е подобно на следното. Все едно човек хвърля семе в земята и то спи. Минава ден и нощ. И как се надига семето и как расте, човекът не знае. Защото земята сама произвежда първо зеленина, после клас, после напълва класа със зърно. Когато съзрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настъпила жътва.

Конфуций, странствайки из Изтока, забелязал две спорещи момчета и ги попитал защо спорят. – Аз смятам, че слънцето е по-близо до хората, когато изгрява, и по-далече от тях, когато е в зенита си – казало първото момче. – А той смята, че слънцето е по-далече, когато изгрява, и по-близо, когато достига зенита си. И добавил: – Когато слънцето изгрява, то …

Човечеството спи – казал Настрадин, обвинен в това, че е заспал по време на прием в двореца. – Сънят на мъдреца, това е могъщество, а бодърстването на обикновения човек не носи полза почти на никого. Султанът бил раздразнен. На следващия ден, когато Настрадин отново заспал след хубав обяд, султанът заповядал да го изнесат в съседната стая. Преди да разпусне, съветниците …

Монах на име Шинро дошъл при Секито и попитал: Какво означава: "Бодхидхарма дошъл в Китай от Запад?" Това е равносилно да се попита: "В какво се състои същността на будизма?" Секито отговорил:  – По тези въпроси се обърни към онзи стълб. –  Нещо не разбирам – отговорил монахът. – А аз се намирам в още по-голямо неведение – казал Секито.

На едно място имало суша. Земеделците напоявали нивите си, прокарвайки вода по канали от голямо разстояние. Един от тях притежавал голяма решителност и сила на характера. Една сутрин той твърдо решил да копае своя канал, докато не стигне до реката и не прокара бода до нивата си. Започнал работа и скоро загубил Всякаква представа за времето. Дошъл и отминал часът …

Веднъж в открито море се надигнала силна буря. Платноходката се носела насам и натам. Пасажерите, скупчени на едно място, започнали да молят Аллах за спасение. А Настрадин Ходжа, седнал в едно ъгълче, спокойно си пушел лулата. Накрая бурята утихнала, опасността преминала и корабът акостирал. – Слушай, Ходжа, нима ти не се страхуваше, когато ние всички треперехме от страх? – полюбопитствал …

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал: -Кое ви порази най-много? Суфият отговорил: – Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …

Живееше някога един търговец, който беше толкова богат,че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-сетне умря. Всички …