Капка вода за двама

О

тдавна не беше валяло.
Небето, пресъхнало цяло,
не пускаше капка дори
над жадни нивя и гори.
Без дъжд Незабравката
синя
се чувстваше като в пустиня.
А Мравчо, цял в черно облечен,
от топло изгаряше вече.
Но ето, че все пак спасен е:
– Ела тук на сянка под мене! –
чу Мравчо, че вика го някой
на сянка, която го чака.

И сгуши се черната мравка
под синичката Незабравка,
където за най-кратко време
успя даже да се съвземе.

А скоро отнякъде капка
дойде върху синята шапка.
О, няма съмнение – да,
това беше капка вода!
И цветето тя охлади,
но то не я глътна, преди
частица от капката вкусна
на жадния Мравчо да пусне.

Така буболечка и цвете
останаха живи и двете.

А скоро след капката там
и дъжд се изсипа голям.
Водата дошла отдалече
на вадички даже потече,
в които безстрашни момчета
зашляпаха с боси крачета…