>

ПРИКАЗКИ

Историята на живота

Веднъж имало един човек на име Моджуд. Той живеел в голям град, където заемал пост на дребен чиновник и по всичко изглеждало, че ще свърши дните си като инспектор по мерките и теглилките.Веднъж, докато се разхождал в градината, обкръжаващ старинно здание близо до дома му, пред него се явил Хидр, тайнственият наставник на суфите, облечен в трептящо зелено. Хидр казал: …

Прочетете повече »

Миленова молба

Милен обичал хубавата Янка от селото! Когато бродел из гората със своята дружина, Янка била в сърцето му. Когато вечер от ясното небе затрепкали звездите, той виждал Янка като ясна звездица, когато полето се нашарело с цветя всякакви – Янка била най-шареното цвете между тях! Когато славей запее в гората – Янка славеят надпявала. Момъкът копнеел тя невеста да му …

Прочетете повече »

Заспиващо дете

Сънчо приспива ни всички –бебета, майки и баби дори,зайчета, мечки, сърнички,цели квартали и цели гори.Само едно не разбирам –в тъмното как не умира от страх?Всяка нощ щях да умирам,ако на негово място аз бях. Значи не искам да станаСънчо, когато порасна голям.Или ми трябва охрана,ама със нея пък ще ме е срам. Все пак, когато порасна,някакъв трябва да стана, нали?Да, …

Прочетете повече »

Бешовишка могила

Всяка заран, когато двамата братя Стоян и Радой подкарвали овцете към Бешовешката могила, майка им все заръчала: – Не си разпилявайте стадото по самодивските дъбрави и на свирете с тънка свирка да ви не чуят Дивите, че ще мерят сили с вас – ще ви надвият. Ако ли ви китка подадат или червена ябълка – да не се лъжете! Нищо …

Прочетете повече »

Посланик на света

Имало времена, в които хората живеели рамо до рамо, но сърцата им били далеч едно от друго. Песните били забравени, радостта – изгубена, а думите се превръщали все по-често в остриета. Улиците били пълни с хора, но празни от живот. Тогава от един далечен, почти забравен свят пристигнал посланик. Той не дошъл с армия, нито с богатства. Дошъл със светлина.Където …

Прочетете повече »

Собственикът на град Стокхолм

На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …

Прочетете повече »

Дядо и внуче

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: — Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. — …

Прочетете повече »

Вяра в неизбежното

Представи си тясна, криволичеща уличка в стар град. Къщите са ниски, с дървени стрехи, почти се допират една в друга. Настрадин Ходжа върви спокойно, потънал в мислите си — може би обмисля някоя шега, може би някаква мъдрост. Изведнъж — трясък! От покрива на една къща се откъртва човек и пада право отгоре… но не на земята — върху самия …

Прочетете повече »

Цар Барон

  Тази легенда ни разказа Ангел Георгиев, на 58 години, хорохане рома от с. Мараш, Шуменско. На времето, преди хиляда години, ромите имали своя държава и свой цар. Той се казвал цар Барон – значи голям човек. Цар Барон бил много силен и могъщ и искал всички да се плашат от него – както в неговата собствена държава, така и …

Прочетете повече »

Бременските градски музиканти

Един човек имал магаре, което дълги години търпеливо носило пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа: тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака, та побягнало и се запътило към Бремен – надявало се, че там ще може …

Прочетете повече »
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com