Или аз или Чомар

Умрял в едно село един богаташ и повикали попа да отслужи в църквата заупокойна молитва.
Преди да отиде в църквата,
попът се отбил в месарницата да си купи месо. Поискал той да му претеглят едно овнешко бутче, взел го и си тръгнал.
А на улицата го издебнал изотзад Чомар — кучето на селския кмет, грабнал месото и дим да го няма! Ядосал се попът, разсърдил се не на шега, прибрал се в къщи, седнал в стаята и не отишъл в църквата.
А роднините и съседите на покойния се събрали там и дълго чакали да дойде попът и да отслужи панихидата. Не се стърпял синът на покойния затичал се до къщата на попа и взел да го упреква:
— Дядо попе, защо не идваш? Хората се събраха в църквата, тебе чакат, пък и помен трябва да се направи: ще се изпоразвали всичко, ще се превари, ще прегори… Хайде ставай да вървим към църквата!
— Е, не, няма да ме дочакате да дойда в църквата! Да ми грабне на мене Чомар месото от ръцете, а след това аз да отида на църква! Не, това няма да го бъде!
— Дядо попе, но какво сме виновни ние? Така ти се е случило. Безсловесно животно ти е отмъкнало месото, можеш ли да го държиш отговорно? Ставай да вървим на църква!
— Не, не, няма да дойда! В едно село ние двамата с Чомар няма да живеем: или аз ще остана тук, или Чомар…
Само че ние не можахме да разберем кой е останал в селото — Чомар или попът?