ПРИКАЗКИ

Било късна есен. Пожълтели тревите по поляните, листата по дърветата. Жеравите, поели път на юг, писукали високо над нивите… — Мъжо, тръгвай да сееш, че зима иде! — подканила една чевръста жена своя ленив мъж. — Натовари ралото, донеси на колата чувала със семето и впрегни воловете, тогава ще тръгна. Жената наринала от житницата пет кринчета жито в един чувал, …

Веднъж Хитър Петър подгонил с тоягата си един заек. Заекът бягал към поляната и Хитър Петър хвърчал подире му. Гонитбата трая¬ла цял ден. Най-сетне пред дългоухия бегач се изпречила река Вит. Заекът, без да мисли много, се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега, …

През един горещ летен ден кума лиса подгонила дългоухия заек и го преследвала до градинския кладенец. Щом стигнал кладенеца, заекът се засилил и прехвърчал като птица над него. Кума лиса решила мигом да направи и тя заешки скок, но наместо отвъд — тупнала в кладенеца. Кладенецът бил дълбок и лисицата не смогнала да се измъкне. Затънала до шия в студената …

Живеели двамина стари хора – мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо на покрива, имали си и два вола: единият – сляп, а другият – куц, имали си една нива, три години неорана. Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно. Една сутрин старецът рекъл на жена си: – Бабо, днес отивам да изора …

Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: „Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия“. И така, казанджията нагрял един казан добре и поставил калай, за да го калайдиса. Тъй въртял разтопения калай в казана, инак въртял, а той, като живо …

Едно момче тръгнало по печалба. Вървяло, вървяло из една гора и дошло до една долинка. В долинката чуло нещо да шумоли. Надзърнало да види що шумоли и видяло една мърша, а над мършата се карали една мравка, един сокол и една змия. То ги запитало: – Защо се карате? – Караме се, защото не можем да си разделим месото – …

Откакто се бил прочул премъдрият цар Соломон с ума си, мнозина отивали при него, за да чуят словото му. Царе, царици и учени хора се трупали около него, за да се наслаждават на мъдростта му. Всички, които го посещавали, все си вземали нещо от думите му и се връщали много благодарни. Само един млад философ не бил доволен, макар че …

Света Богородица отишла на черква. На връщане минала край Трифон, който бил в лозето и подрязвал лозите. Тя го поздравила с „Помага Господ", но той не отговорил, а й се присмял: – Дете носиш на ръце, а мъж нямаш. На Богородица много й дожаляло и като минала край къщата на Трифон, казала на жена му: – Вземи кърпи и превръзки …

Някога, в далечните минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, Слонът нямаше хобот. Той имаше само една къса, топчеста издутина, подобна на обувка, и можеше да гърчи този свой нос насам-натам, но нищо не можеше да улови с него. Сред слонското племе обаче живееше едно слонско детенце, да, едно Малко слонче, което беше пълно с Огромно любопитство и задаваше ужасно много …

В един град дошъл чародей и хвърлил в градския кладенец някакво лекарство. Той казал, че всеки, който пие от този кладенец, ще полудее. В града имало само два кладенеца: един – за обикновените хора и друг – за краля. До вечерта целият град полудял. Хората били принудени да пият от кладенеца, знаейки, че ще полудеят, защото той бил единственият достъпен. А …