Приказката за човека, който искал да разбере всичко

Имало едно време в Germany едно момче, което задавало прекалено много въпроси.

— Защо листата са зелени?
— Защо светлината има цветове?
— Защо хората обичат?
— Защо се страхуват?
— Защо злото изкушава?
— Защо звездите мълчат?

Възрастните започнали да се уморяват.

— Това момче никога не спира да пита!

Но момчето не можело иначе.

То се казвало Johann Wolfgang von Goethe.

6

Една вечер, така разказват старите книги, при него дошъл странен човек с тъмно палто.

— Искаш ли да научиш всички тайни на света? — попитал непознатият.

— Да! — отвърнал младежът.

— Внимавай тогава — усмихнал се човекът. — Защото знанието струва скъпо.

Това била сянката на Faust — най-известната история на Гьоте.

История за човек, който искал:

• да узнае всичко,
• да преживее всичко,
• да стане повече от човек.

И точно тук е геният на Гьоте.

Той разбрал нещо страшно важно:

че човек може да стане велик,
но и да се изгуби,
ако забрави сърцето си.

6

Но Гьоте не живеел само в книгите.

Той обичал природата.

Седял с часове пред цветя, камъни и облаци.

Изучавал как растат растенията.
Как светлината се пречупва.
Как цветовете влияят на душата.

Докато другите виждали просто дърво,
той виждал жива тайна.

И може би затова хората още го помнят.

Не защото е бил най-умният.

А защото никога не спрял да търси красотата, истината и смисъла.

Като дете.
До последния си ден.

И когато остарял, последните му думи според легендата били:

„Повече светлина.“

А това не означава само слънце.

Означава:
повече разбиране,
повече доброта,
повече истина,
повече душа.

И затова Гьоте е велик.

Защото не е учил хората просто как да мислят.

А как да останат живи отвътре.