ПРИКАЗКИ

Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита: — Живее ли някой тук? Аз търся дом! Отвори се една вратичка. Показа се главичка. Катерицата помисли и каза:

Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи. -Абсолютно нищо – отговорил онзи. – Какъв е тогава основният принцип на Светото учение? -То е празно, в него няма нищо свято! – Кой си ти тогава, който стоиш пред …

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите – колкото за един хляб.

Учителят се наклонил над водоема и попитал ученика: „Какво виждаш?“ Онзи отговорил: „Виждам твоето ясно отражение.“ След това учителят казал: „Размъти с кутре повърхността, какво виждаш?“ „Виждам изкривените ти черти.“ „Помисли, ако докосването на малкия пръст вече е променило чертите, то какви изкривявания настъпват при фините енергии при грубо докосване.“

    Боговете се създават, когато някой повярва в тях и стават все по-големи, колкото повече хора вярват в тях. Така е и с приказките. Те отварят световете си, когато достигнат до хората. А за да стане това те трябва да бъдат записани, защото устната памет умира. В света на компютрите и електронните игри приказките се скитат бездомни в съзнанието …

Гуни Бо се прославил със своята сила сред владетелите. Танци Гун разказал за него на чуждоземния цар Сюинван. Царят приготвил дарове, за да го покани, и Гуни Бо се явил. При вида на немощната му фигура в сърцето на Сюинван се зародило подозрение. – Каква е твоята сила? – попитал той със съмнение.

Това се случило преди много, много години, когато морето било малко и рибите нямали достатъчно място да плуват на воля, та постоянно се блъскали една в друга. — Хубаво щеше да бъде, ако морето беше по-голямо! — казвали всички. — А сега е много претъпкано!

Най-напред се обаждаше Морското гърло. Майсторът, който го иззида, се беше пошегувал, като му сложи широка кръгла шапка. Тези майстори са просто чудаци, на тяхното въобръжение винаги може да се разчита. Под шапката майсторът разшири отвора на комина, за да прилича на корабна тръба.

Вървели трима странници. В навечерието на съботата тримата се наговорили и скрили парите, които имали. В полунощ единият от тях станал и като взел парите, ги скрил на друго място. Накрая на деня странниците отишли да вземат парите и като не ги намерили, започнали да се обвиняват един друг в кражба. Решили да отидат на съд при Соломон.Като изслушал техния …

Някога живели двама мъдреци. Единият от тях се заблуждавал, но много хора вярвали, че той е велик човек. Вторият бил истинска съкровищница на висшето знание. Много хора вярвали и в него. В резултат на стихийно бедствие и двамата мъдреци, заедно с последователите си се изправили пред съда на ангелите, които определят по-нататъшното местонахождение на човешките души.