ПРИКАЗКИ

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа.

Тръгнали трима братя за чужбина – пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал:

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му.

Имало едно време един болярин. Един ден той извикал сина си и му казал: Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна,пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е започнало да се рони зърното.

В едно село живееха двама души: мъж и жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре й.

Един хитрец отворил кръчма в някакъв град отвъд морето. От всички страни пристигали морни пътници и се отбивали в кръчмата да отпочинат и да сръбнат по едно вино.

Мнозина завиждали на Хитър Петър за това, че БОГ го бил надарил с голяма мъдрост. Те търсели всякакъв удобен случай да злепоставят и посрамят прочутия мъдрец. Един мразовит зимен ден Хитър Петър се връщал от пазар.

Веднъж косът го викнали да реже на лозето, а той рекъл:– Не мога, сега ще правя гнездо!

Някога си, било много отдавна, Кума Лиса и Ежко Бежко се сприятелили много. Те толкова се обикнали, че където отидела лисицата, и таралежът след нея; където е таралежът, там търси и лисицата. Веднъж лисицата рекла:

Нейде в дълбоките африкански гори се намира царството на великото лъвско семейство. Лъвовете са царе на горските животни откакто свят светува, те са съдници в горския свят и ако някой им се възпротиви, използват огромната си сила и бързина, за да го накажат. Затова всички горски обитатели ги почитат и уважават.