ПРИКАЗКИ

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

Живял някога на този свят един богат човек, който имал един-единствен син. И когато синът пораснал и навършил седемнадесет или осемнадесет години, баща му го оженил за много разумна девойка. Няколко години след женитбата на сина си богаташът умрял. А сина съвсем го домързяло — не мръдвал от топлото легло ни зиме, ни лете и непрекъснато хленчел, студено му било. …

Имало едно време един мъж и една жена. Те нямали деца. Тези хора били добри и щедри: някои давали милостиня с паничка, а те с каче раздавали; други с качета давали, а те с чували подарявали, нищо не им се сви¬дело. «Ех, за какво ни е нашето богатство? — казвали те. — Нали си нямаме деца да им се радваме…» …

Ей го там, горе – на най високия зъбер. Стои гордо, величествено, а около дънера му – ситно лековито биле. Билката от непристъпната скала е чудотворна, думат хората от този край, но до нея трудно се стига. До там отиват най-смелите, най-преданите. Стигнал ли е някой до гордия хубавец, дето устоява на бури и ветрове? Послушайте! Живял по тези места …

Дълго бродил Стоян из гъстите зелени гори, газил треви до колени, но дребна лова не уловил. Уморил се ловецът и седнал под вековен дъб да си почине, заедно с двата бащини бели соколи. След краткия дъждец слънцето като стъклена топка се провирало през паяжинките и ги правело сребърни с нанизани капчици бисер. Зареял морен поглед към сивите облаци, Стоян съгледал …

Търновград – столицата на българската царщина в това време на набези, се славел със своята красота и непристъпност на крепостите. Царевец – така се наричал хълмът, където се издигал царският дворец, сред непристъпни скали. Гъсти гори го обграждали, а Янтра го опасвала като пояс – искрящ като седеф! Когато завоевателите се озовали пред желязната врата на крепостта Царевец, отбраната на …

Набраздена е като красива дантела. Не, по-скоро прилича на огромна завеса с дълбоки дипли. Зелени повлекла са се вкопчили в нея. По диплите й се стичат едри водни капки като сълзи. Току до върха на скалата стои огромно дърво. То е приведено, като да е направило поклон на земята. Далеч във времето назад незнаен майстор е изсякъл Мадарския конник. Хан …

Имало едно време едно кученце на име Роджър, което по цял ден се оглеждало в огледалото. — Роджър, престани най-сетне да се оглеждаш в огледало! — карала се майка му. Ала Роджър не преставал. — Няма що, хубаво кученце съм! — казвал си той и махал с опашка. Един ден, докато Роджър играел, майка му скрила, огледалото и на негово …

Семела – най-малката дъщеря на таванския цар Кадъм била рядка красавица. Гръмовержецът Зевс се явил пред нея в образа на млад мъж и спечелил любовта й. Срещите им продължили дълго време. Шест месеца вече Семела носела в утробата си дете от всемогъщия бог. Хера, небесната съпруга на Зевс, беснеела от ревност и ре¬шила да унищожи съперницата си. Тя приела образа …

В една планина живеела страшна ламя. Вършела големи пакости на хора и животни. Селяните се опитвали да я убият, но нея ни стрела я пробивала, ни сабя я сечала. Оплакали се на царя. Той издал заповед – който убие ламята, ще се ожени за царската дъщеря. Събрали се всички юнаци на царството, облечени в железни брони, оръжията им блестели, конете …