Възкресението на Иисус Христос

В нощта на Пасха, когато градът бил пълен с хора и очакване, Иисус събрал своите дванадесет ученици на вечеря. В стаята горели тихи светилници, а на масата имало хляб, вино и агне.
Но тази вечер не била като другите.
Иисус говорил спокойно, но думите му тежали:
— Скоро ще си отида от този свят. Ще ме предадат и ще умра… заради всички.
Учениците замлъкнали. Никой не искал да чуе това.
Тогава Той взел хляба, благословил го, разчупил го и го подал:
— Вземете и яжте. Това е моето тяло.
После вдигнал чашата:
— Пийте. Това е моята кръв, която се пролива за прощение на греховете.
В стаята настъпила тишина.
И тогава Иисус казал нещо още по-тежко:
— Един от вас ще ме предаде.
Очите на всички се разтревожили. Един след друг започнали да питат:
— Да не съм аз?
Иуда също попитал.
Иисус го погледнал спокойно:
— Ти сам го каза.
След малко Иуда станал и излязъл в нощта.

След вечерята Иисус отишъл с учениците си в Гетсиманската градина. Там се отделил и започнал да се моли. Знаел какво предстои.
Учениците не издържали — заспали.
Тогава се появили войници. Начело с тях бил Иуда.
Той се приближил до Иисус… и го целунал.
Това бил знакът.
Войниците го хванали. Иисус не се съпротивлявал. Стоял спокойно.
Учениците се разбягали.

Завели го при първосвещениците. Подигравали му се, били го, обвинявали го.
После го изправили пред римския управител Пилат.
Тълпата крещяла:
— Разпни го!
Пилат се колебаел. Не виждал вина.
Но народът настоявал.
И накрая той се отдръпнал и оставил решението на тях.

Сложили на Иисус трънен венец. Дали му тежък кръст.
Той сам го понесъл към Голгота.
Там го разпнали.
Небето потъмняло, сякаш самият свят замлъкнал.
Иисус казал последните си думи:
— Свърши се.
И издъхнал.
Земята се разтресла. Храмовата завеса се разкъсала.
Дори войниците прошепнали:
— Това наистина беше Божият син.

Погребали го в гроб, затворен с голям камък.
Всичко изглеждало свършено.
Но не било.
На третия ден камъкът бил отместен.
Гробът бил празен.
Иисус възкръснал.
Животът победил смъртта.