Тримата монаси

Имало трима трудолюбиви монаси. Единият си избрал да примирява хората, които се карат. Другият – да посещава болни. Третият се
оттеглил и се отдал на безмълвие в пустинята. Първият, трудейки се над причините хората да се карат, не могъл да излекува всички и наскърбен отишъл при този, който посещавал болните, но намерил и него отслабнал, без особено старание да изпълнява обета си. Стигнали до взаимно разбирателство и двамата решили да отидат при пустинника, разказали му своята мъка и го помолили да им каже какво добро е сторил той в пустинята. След известно мълчание пустинникът налял вода в чашата и казал:
– Вижте водата.
А водата била толкова мътна, че нищо не се виждало вътре. След известно време той отново казал:
– Погледнете, сега водата се утаи.
Щом я погледнали, видели лицата си като в огледало. Тогава той им казал:
– Така става и с човека, живеещ между хората. От смущение не вижда своите грахове. А когато е безмълвен, особено в пустинята, тогава неговите недостатъци са видими.