ПРИКАЗКИ

Веднъж Марийка се разболя. Болеше я главата. Цял ден лежи в къщи — не поглежда дори през прозореца. Дълго лежа тя. Стана й мъчно за дърветата, за жълтите лалета и шарените пеперуди и заплака. А от горе, отвисоко, я забеляза слънцето — слънцето, което вижда всичко. Застана то до прозореца и потропа.

Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал:– Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам.– Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко.Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи на всичко и …

Едно коте додявало много на стопанина си и веднъж той го занесъл и оставил в гората.Там го намерил лъвът. Той разгледал котето от всички страни, почудил му се, па рекъл:

Новости, новости, навсякъде новости. Феята Бефана пристигна тази година на борда на ра­кета със седемнадесет степени и на всяка степен имаше по един гардероб, пълен с подаръци, и пред всеки гардероб имаше по един електронен робот с всички адреси на децата. Не само на добрите, но на всички, защото лоши деца няма, най-после феята Бефана успя да научи това. Новост …

Някога, много отдавна, живял дервиш, чиято репутация благодарение на духовното му израстване нараствала от година на година. Веднъж той решил да се ожени. За удивление на всички, които го познавали, си избрал жената с най-отвратителния характер в окръга.

Губернаторът на една от провинциите попитал Юй Шан: – Доколкото разбрах, всички будисти трябва да овладеят шила (принципите), дхяна (медитацията) и праджня (мъдростта). Ти следваш ли принципите? Практикуваш ли медитация? Достигна ли мъдрост?

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо:

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: –  Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя!

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти? – Неподправените искрени човешките черти са две -отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Като съдия Настрадин Ходжа не можел по никакъв начин да установи кой е виновен – ответникът или ищецът – решил да накаже и двамата с бой с пръчки. Като извършил тази процедура, съдията облекчено въздъхнал: – Сега съвестта ми е чиста, защото виновният със сигурност не е избегнал наказанието.