ПРИКАЗКИ

М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]

Живял някога един цар, който се наричал Блажен, всички го обичали, защото бил добър и справедлив. Жена му, царица Ласка, също била добра. Имали една малка принцеска, която се наричала Русокоска заради разкошните й златисти коси. Тя била добро и прелестно дете. За нещастие царицата умряла наскоро след раждането на Русокоска и царят плакал дълго и горчиво. Русокоска била твърде …

Едно време имало един човек на име Мехмед рибаря. Тоя човек през деня ловял риба, а вечер я продавал и от това преживявал. Веднъж той заболял и като не се надявал да остане жив, рекъл на жена си: — Когато умра, не казвай на сина ми, че съм бил рибар. Както и да е, дните му се свършили и той …

Там, където морските вълни се разбиват в стръмните скали, в Галиция, на края на испанската земя, в едно градче живеело малко момче. То нямало близки освен по-големия си брат, но брат му заминал далеко зад морето — в славния град Кадис, където мачтите на корабите се издигат като гора над лазурното море, а топлият вятър наду¬ва веселите платна. Там той …

Смелият пред нищо се не спира. Смелият минава през огън и вода — и става още по-силен. За смелия и храбрия хората дълго си спомнят. За смелия и храбрия бащата разправя приказки на своя син. Това се случило отдавна. По онова време нивхите още правели каменни крайници на стрелите и ловели риба с дървени куки. Тогава амурския лиман наричали Малко …

Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична. – Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не …

Някога имало четирима братя. Тримата били дребнич­ки, но доста хитри, а четвъртият бил великан с огромна сила, но бил много по-малко хитър от другите. Силата му била в ръцете, а умът — в косите. Неговите хитри братчета му подрязвали косите късо, за да е винаги глупак, карали го да върши цялата работа, че бил много силен, а те го надзиравали …

Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …