ПРИКАЗКИ

В далечни времена един цар изпратил вестоносец при господаря на съседните земи. Пратеникът закъснял и забързано влетял в тронната зала. Задъхан от бързата езда, започнал да излага поръчението на своя владетел:– Моят господар… заповяда да ви кажа, да му дадете… син кон с черна опашка… Ако не дадете такъв кон, тогава…– Не искам да слушам повече! – прекъснал домакинът задъхания пратеник. …

Веднъж двама души едновременно посадили захарна тръстика и се наговорил: който отгледа по-добра тръстика, ще получи награда, а този, чиято тръстика е лоша, ще понесе наказание.Тогава единият си помислил: „Самата захарна тръстика е сладка. Ако изстискам сока й и полея с него посевите, то моята тръстика несъмнено ще бъде по-добра и аз ще победя.“Така той изстискал сока от захарната тръстика …

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му. Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата. И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: „Господине, за какво мислиш ти?“ Онзи казал: „За Бога.“ Пастирът попитал: „Знаеш ли за какво си мислех аз?“ …

Млада жена боледувала тежко. Като дошло време да умира, тя казала на мъжа си: „Аз така те обичам, че не искам да те напускам. Не отивай при друга жена. Ако го направиш, ще се връщам като привидение и постоянно ще те тревожа.“

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал: – Какво опасно място имаш там, на върха на дървото! – Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят. – Аз съм управител на тази област и не виждам каква …

Мохамед казал веднъж на Вабишах: „Не е ли истина, че ти си дошъл, за да ме попиташ какво е добро и какво – зло?“ „Да – отговорил той. – Аз дойдох именно за това.“ Тогава Мохамед потопил пръстите си в миро, докоснал с тях ръката му, като направил знак по посока на сърцето, и казал: „Доброто е това, което придава …

Дърводелецът Чуй чертаел на ръка по-точно, отколкото с помощта на циркуляр и триъгълник, пръстите му следвали превръщането на нещата и не зависели от мислите и желанията му. Затова съзнанието му винаги било единно и не знаело прегради. Ние забравяме за крака, когато сандалите са ни по мярка. Забравяме за кръста, когато поясът на робата не ни стиска. Забравяме за правилното …

Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита: — Живее ли някой тук? Аз търся дом! Отвори се една вратичка. Показа се главичка. Катерицата помисли и каза:

Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи. -Абсолютно нищо – отговорил онзи. – Какъв е тогава основният принцип на Светото учение? -То е празно, в него няма нищо свято! – Кой си ти тогава, който стоиш пред …

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите – колкото за един хляб.