Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица. – Не, Червената! – А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице… – Ама не, Червена! – А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. – Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. – …
Прочетете повече »
Имало някога едно чудновато селце. Състояло се всичко на всичко от деветдесет и девет къщички. Всяка къщичка си имала градинка с ограда, зад оградата лаело куче. Да дадем един пример. Фидо бил кучето на къщичка номер едно и ревниво пазел живеещите в нея. Той вършел работата си както трябва: усърдно лаел всеки път, когато виждал да минава някой от жителите …
Прочетете повече »
От края на селото почвали три пътя: единият водел към морето, другият – към града, а третият не водел никъде. Всички, които Мартино запитвал, казвали все това. Отговорът бил един и същ: – А, оня път ли? Никъде не води. Няма смисъл да се тръгва по него. – Ама докъде стига? – Доникъде не стига. – Но тогава защо са …
Прочетете повече »
Цимшианският Вожд, който се съмнява, сторил нещо лошо. Скарал се с един стар мъдрец и в битката, която последвала, го убил. Започнала вражда, която докарала много неприятели на племето на Вожда, който се съмнява. Враговете от другата страна на река Стайкин били твърде многобройни, за да бъдат победени от малката войска на вожда. — Само с бягство ще се спасим …
Прочетете повече »
Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.– Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на …
Прочетете повече »
В старо време, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били хубави. Но най-малката била толкова хубава, че дори слънцето, видяло толкова хубост по света, се удивявало, колчем озаряло лицето й. Близко до царския дворец се разстилала голяма тъмна гора и в гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил …
Прочетете повече »
Едно черно птиче с жълтеникава човка и жълти крачета, не много голямо, но не и малко, кацна на старата круша. Старата круша беше на сто и една година. Плодовете й бяха обрани през лятото. Само една жълта круша беше останала, затулена в шумата й като кадънка. Черното птиче заскача пъргаво от клон на клон, обърна се на една страна, после …
Прочетете повече »
В едно село спрял непознат човек. Застанал на мегдана и силно извикал: — Който иска да узнае дали е умен, или глупав, да дойде да го прегледам! После седнал под дървото на сянка и зачакал. Пръв го чул попът и се завтекъл. Той не се съмнявал в умната си глава, но все пак решил да чуе това и от друг. Погладил …
Прочетете повече »
Имало в старо време една магьосница с трима сина, които много се обичали. Но старицата не им се доверявала и мислела, че се стремят да откраднат силата й. Ето защо превърнала големия в орел и го пратила да обитава една скалиста планина. Виждали го от време на време да се вие в широки кръгове ту високо, ту ниско из простора. …
Прочетете повече »
Тази легенда се разказва от племената по Северозападния бряг. Хората недоумявали и се възмущавали. Младият им вожд Якдси ставал все по-мързелив. Станал егоист и не изпълнявал задълженията си като племенен вожд. Щели да го разберат, ако той бил някои старец, но Якдси бил млад, силен и енергичен, когато се отнасяло до него, но за нуждите на своите хора често забравял. …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ