ПРИКАЗКИ

Имало е времена, в които приказките не са били просто думи…а памет.Глас.Корен. Днес публикувам това обръщение не просто като чужда история – а като предупреждение. Като усещане, че утре може да се наложи и аз да разкажа същата приказка. Защото има нещо дълбоко сбъркано, когато онези, които трябва да пазят реда, започнат да воюват с духа. Когато вместо да се …

Заю Баю дългоушкоцяло лято бе Сивушко,цяла есен бе Пъструшко,цяла зима бе Белушко.А на пролет той отновое с кожухче сиво, ново.С тези дарове честитиот годишните сезонилете скрит е сред тревите,есенес – сред пъстри клони,зиме в преспите зарит е.Няма кой да го съзре,няма кой да го подгони.и живее си добре.

от Учителя 02.02.1917г Никога не излизай вън от границите на възможното! Не искай за себе си и за други това, което не знаеш дали е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От де да знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против истината. Никога и никъде не …

Живял някога един много мъдър крал със своята кралица. Те имали един единствен син, когото наричали Джей. Той бил снажен и красив. Когато навършил пълнолетие, кралят го извикал при себе си и му рекъл: – Скъпи синко, дойде време да се разделим. След тринадест дни на четиринадесетия, по изгрев слънце ще стигнеш мястото, на което ще продължиш да живееш самостоятелно. …

Това предание ни разказаха Кънка и Разийка Памукови, на 78 и на 48 години от ромите музиканти от гр. Лясковец. Нашият цар е Шибил. Толкова бил силен, че като искал да мине с войската си през водата, с меча си разсякъл водата и войската преминала. Когато неговите врагове отрязали главата му, стотици метри вървяла главата и говорела. Толкова е бил …

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Отдавна, толкова отдавна, че времето не може да се изброи със слънца и луни, един вожд на племето хайда със сина си, който бил принц, тръгнали по островите на своите хора с голямо кану върху главната земя. Целта им била да намерят повече храна и олио за големия празник. Когато свършили с пазара, поели по обратния път към дома. Като …

Ле Юйкоу показвал на Бохун-Несъществуващия своето изкуство на стрелба с лък. Опънал тетивата, поставил на лакътя си бокал с вода, изстрелял стрелата, а след това, без да изчаква, докато тя долети до целпта, изстрелял и втора, и трета. И през цялото това време стоял, без да трепне, като истукан. – Това е майсторството на стрелба с лък, а не стрелба …

Жената на Настрадин Ходжа му била сърдита. Затова сложила пред него гореща супа, без да го предупреди. Тя обаче също била гладна и когато супата била готова, отпила голяма глътка. От болка очите й тутакси се насълзили, но тя отново не казала нищо, надявайки се, че Ходжа ще се изгори. – Какво е станало, скъпа? – попитал Настрадин. – Спомних …