ПРИКАЗКИ

Всичко си е както преди

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо. Като го видял, бедният принц съвсем се отчаял: вестта му напомняла родния дом и всичко, от което се е лишил. Какво само не …

Read More »

Захарната тръстика

Веднъж двама души едновременно посадили захарна тръстика и се наговорил: който отгледа по-добра тръстика, ще получи награда, а този, чиято тръстика е лоша, ще понесе наказание. Тогава единият си помислил: „Самата захарна тръстика е сладка. Ако изстискам сока й и полея с него посевите, то моята тръстика несъмнено ще бъде по-добра и аз ще победя.“ Така той изстискал сока от …

Read More »

Цоп и Цап

ПЪРВА ГЛАВА Здраво стиска два мъника, крачи и си тананика злонамерен господин. Пуши той като комин. Във лулата му – жарава, лед сърцето му сковава. Вика си с душа жестока: „Що ми е такава стока? Ни дои се, ни се стриже, малко полза, много грижи. В тия работи съм твърд: или доход, или смърт!“ Стига блатото и спира, взира се …

Read More »

Кравата на кмета

Лакома крава влязла в чуждо жито. Пасла що пасла, тъпкала що тъпкала, но стопанинът на нивата я видял и след като я прогонил отишъл и се оплакал на кмета, който заповядал: – За тази направена пакост собственикът на кравата да даде на стопанина на нивата толкова зърно, колкото да засипе цялата ми патерица! – И куцият кмет топнал по пода …

Read More »

Узрели птички

По прозореца ни светъл стара круша чука с клони. А във клоните се гони ято пъргави врабчета. Братчето ми със очички мига и във мен се гуши: – Како, гледай! Вместо круши, са узрели птички!

Read More »

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка: — Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, …

Read More »

Щастливото момченце

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: — Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Read More »

Окото на пирата

Живял някога на света беден рибар. Той си нямал нищичко освен една стара закърпена мрежа, с която се изкарвал прехраната. Щом пукнела зората, той рипвал от постелята и хуквал към морския бряг. Там хвърлял, хвърлял без умора мрежата, докато не напълнел с риба шарената торбичка, овесена на врата му. Тогава изчиствал мрежата от налепените водорасли, поотръсквал я от водата, премятал …

Read More »

Кучешкото село

Имало някога едно чудновато селце. Състояло се всичко на всичко от деветдесет и девет къщички. Всяка къщичка си имала градинка с ограда, зад оградата лаело куче. Да дадем един пример. Фидо бил кучето на къщичка номер едно и ревниво пазел живеещите в нея. Той вършел работата си както трябва: усърдно лаел всеки път, когато виждал да минава някой от жителите …

Read More »

Козелът-водач

По планинските зъбери на Реката на мъглите създавали домовете си много семейства планински кози. В равнините, в подножието на планините, живеело племе цимшиански индианци. Както индианците, така и козите водели безгрижен живот. Храната била в изобилие и всичко било наред, докато индианците не започнали да пренебрегват заръките на Небесния вожд, който бил наредил на своите деца да ходят на лов …

Read More »