Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Умни хора

Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. "Добре, че нямаше никой от нашите да ме види", си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. "Брей, …

Прочетете повече »

Трудът на св. Никола

Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се …

Прочетете повече »

Как беше написано първото писмо

Живееше някога в много ранните времена един човек от Неолита, което значи от Каменния век. Той не беше нито от Ютите, нито от Англите, нито от Дравидите, макар че би могъл да принадлежи към някое от тези древни племена; но това за нас няма значение. Той беше просто един Първобитен човек, живееше пещерно в една пещера, ходеше почти гол, не …

Прочетете повече »

Страната на хилядите желания

МИШЕЛ, 1 глава — Фа-рао-нът съ-нува сън — сричаше Оливие. — Стори му се, че е на брега на Нил… Се-дем тлъ-сти крави из-ля-зо-ха от ре-ка-та… — Оливие, млъкни! — скара му се Мишел. — Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш. И за десети път подхвана: „Бай Гарван на клона седи, захапал къс сирене в клюна." …

Прочетете повече »

Ще се помоля само веднъж

В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш …

Прочетете повече »

Ангур, изум, инаб, стафил

На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала. – Аз искам да купим анзур, – казал персът. – Аз искам изюм, – казал турчинът. – Аз искам инаб, – …

Прочетете повече »

Благоговейте, благоговейте!

Когато тибетските ученици на Атиша ( един от първите реформатори) му доложили, че В Тибет при наличието на много съзерцаващи няма нито един, който да е овладял йогистката сила на добрите качества, Атиша отговорил: – Зараждането на каквото и да е число добри качества на Махаяна изцяло зависи от почитането на Учителя. При вашите тибетски лами съществува само обикновена теоретична …

Прочетете повече »

Брадвата

Веднъж ученикът Импо бутал количка пред себе си, а Ма Дзи седял на пътя му, изпънал крака. Импо казал: – Учителю, моля, дръпнете си краката! – Това, което е протегнато, не може да бъде прибрано – казал Ма Дзи. – Това, което върви напред, не може да обърне назад – казал Импо и бутнал количката напред. Количката преминала през краката …

Прочетете повече »

Да нямаш пречки

Дърводелецът Чуй чертаел на ръка по-точно, отколкото с помощта на циркуляр и триъгълник, пръстите му следвали превръщането на нещата и не зависели от мислите и желанията му. Затова съзнанието му винаги било единно и не знаело прегради. Ние забравяме за крака, когато сандалите са ни по мярка. Забравяме за кръста, когато поясът на робата не ни стиска. Забравяме за правилното …

Прочетете повече »

Детето

В един град се случила суша. Лятото било в разгара си и градският свещеник призовал всички сутринта да дойдат в храма да се молят за дъжд. Дошъл целият град и всички се надсмивали над едно дете. Детето дошло с чадърче. Всеки се смеел и казвал: "Глупаче, защо си домъкнало чадърче? Ще загубиш. Дъжд няма да вали." Детето казало: "А аз си …

Прочетете повече »