ПРИКАЗКИ

Ей там, в края на улицата, се издигаше стара, много стара къща. Тя беше на около триста години — за това свидетелствуваше надписът, изрязан върху лицето на къщата, сред лалета и хмелни клончета. Там можеше да се прочете и цяло едно стихотворение, написано със старинни букви, а над прозорците бяха изрязани в дървото най-различни глави с раз¬кривени образи. Горният кат …

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно. Ловували няколко часа и благодарение на голямата мрежа, хванали много риба. Уморили се и легнали да спят. Двамата, дето си …

О т клечка на стръкче, от стръкче на клечка пълзеше в тревата една буболечка.Отиваше чак на гората във края, където танцьори балет ще играят.Изкуството тяхно света вече слиса,а ето, че тук и при нас те дошли са. Макар буболечката бавно да крета, от мъничка още обича балета.Хем музика слуша, хем с радост се чуди как хвъркат високо рояк пеперуди,които, облечени …

На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до пързалката замръзна ми нослето.Мен червеното носле не ме тревожи.Жал ми е за малките снежинки божи,дето ме дариха с нежността си тихаи от тази чиста нежност се стопиха.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !