ПРИКАЗКИ

Някакъв човек се приготвял за дълго пътешествие. Той заръчал на слугата си: – Добре охранявай вратата. И гледай въжето, с което е вързано магарето. След като господарят му заминал в съседния двор се чула музика. На слугата така му се приискало да послуша, че не могъл да се овладее: той бързо овързал вратата с въжето, сложил я на гърба на …

При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране. – Извинявай, но аз суша на него брашно – казал Настрадин. – Как е възможно да се суши брашно на въже? – попитал съседът. -Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.

Веднъж Настрадин Ходжа трепел мухи и казал на жена си: „Убих две женски мухи и две мъжки.“ Жената се учудила и попитала: „Как разбра кои от тях са женски, а кои – мъжки?“ Той отговорил: „Две от тях бяха кацнали на огледалото.“

Живяло ужасно чудовище, което ядяло хора. Веднъж чудовището преследвало вече набелязаната жертва. Човекът, спасявайки се, се гмурнал в едно езеро, чудовището скочило след него. В търсене на спасение плувецът скочил на гърба на чудовището и здраво се хванал за стърчащия му гребен. Чудовището не можело да падне по гръб, защото коремът му не бил защитен. То се устремило в бесен …

В Копенхаген има една улица, наречена „Улица на малките къщи". Наистина преди много-много години тая улица беше почти цяла застроена с дървени бараки, прилични на ония, които и днес още се строят по време на панаирите. Вярно е, че тия къщи бяха малко по-големи от панаирните бараки и имаха прозорци, но в рамките на тия прозорци хората поставяха рогови пластинки или …

М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …

Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]

Живял някога благородник, който се оженил повторно за толкова надменна и горделива жена, каквато хората не били виждали дотогава. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно момиче, нежно и мило като своята майка – най-прелестното създание на света. Сватбата не била още свършила и мащехата показала лошия си нрав. Не можела да понася хубавото …