Бабата и мечката

Отишла една баба в гората за дренки. Тъкмо се покачила на дряна – и мечката под дряна.

Слизай, бабо! – изръмжала Мецана.

Защо да сляза? – попитала бабата.

Да те изям!

Олелеее! – завайкала се бабата. – Недей, Мецано, ме яде, защото сьм дърта и жилава, ами ела довечера у дома на гости. Аз си имам три дъщери. Първата е Мекушка, втората е Якушка, а третата – Веченка. Която си избереш – нея изяж!

Излъгала се мечката и оставила бабата. Като си напълнила торбичката с дренки, бабата се прибрала вкъщи и заключила вратата. Настъпила нощта. По едно време пристигнала мечката и се провикнала:

Дай ми, бабо, Мекушка!

А бабата се обадила отвътре:

Мекушка си е меко постлала и си е сладко заспала!

Дай ми, бабо, Якушка! – захлопала Мецана.

Якушка е яко вратата заключила! – отвърнала бабата.

Дай ми, бабо, Веченка или ще те изям! – изревала мечката.

Не можеш, защото не ходи вече баба самичка в гората за дренки – рекла бабата и угасила светлината.

А мечката си повлякла опашката към гората.