ПРИКАЗКИ

Разказвачът от племето микмак вдигна ръка за тишина и започна своя разказ за момчето, което преди много години било спасено от смърт с помощта на мислите. Мислите имат голяма сила, обясни разказвачът, трябва да се вярва в тях, в тяхната сила, иначе магията на мисълта няма да ви помогне. Живяла бедна вдовица край морето, на брега, където днес се намира …

Живяла някога една бедна вдовица в уединена колибка, пред колибката пък имало градина, дето растели два розови храста и на единия цъфтели бели, а на другия червени рози. Имала вдовицата и две дъщери, които много приличали на розовите храсти, затова едната се наричала Белоснежка, а другата Червенорозка. И двете били тъй приветливи и добри, тъй работливи и ведри, че нямало …

Тих ветрец повя и рече: — Ясна пролет иде вече! Чу го ранното кокиче — мило белокрило птиче, щом го чу — и кукуряка разцъфтя из храсталака. Чу го още минзухара и зашепна на овчаря: — Иде пролет разцъфтяла, посрещни я ти с кавала! И по пъстрите баири старият овчар засвири. Скача бистрото поточе, скача, пее и клокочи, а кавалът …

Един млад вожд от племето хайда загинал геройски в голяма битка, където срещу него воювали много мъже. Добри духове го отвели в страната на орловите духове, високо над островите „Куийн Шарлот“. Орелът вожд, който бил най-старият в страната на духовете, го приветствувал като брат и всички орли-воини с радост приели младия герой помежду си. Дали му орлови крила и скоро …

Имало едно време един мъж и една жена. Те си имали дъщеря и малко синче. — Дъще —  казала веднъж майката, — ние отиваме на работа, да пазиш братчето си! Не излизай от двора, бъди послушна и ние ще ти купим забрадчица. Бащата и майката тръгнали, а дъщерята забравила какво й поръчали: сложила братчето си да седне на тревата под …

Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …

Имало едно време един мъж и една жена. Те нямали деца. Тези хора били добри и щедри: някои давали милостиня с паничка, а те с каче раздавали; други с качета давали, а те с чували подарявали, нищо не им се сви¬дело. «Ех, за какво ни е нашето богатство? — казвали те. — Нали си нямаме деца да им се радваме…» …

Ей го там, горе – на най високия зъбер. Стои гордо, величествено, а около дънера му – ситно лековито биле. Билката от непристъпната скала е чудотворна, думат хората от този край, но до нея трудно се стига. До там отиват най-смелите, най-преданите. Стигнал ли е някой до гордия хубавец, дето устоява на бури и ветрове? Послушайте! Живял по тези места …

Търновград – столицата на българската царщина в това време на набези, се славел със своята красота и непристъпност на крепостите. Царевец – така се наричал хълмът, където се издигал царският дворец, сред непристъпни скали. Гъсти гори го обграждали, а Янтра го опасвала като пояс – искрящ като седеф! Когато завоевателите се озовали пред желязната врата на крепостта Царевец, отбраната на …

Набраздена е като красива дантела. Не, по-скоро прилича на огромна завеса с дълбоки дипли. Зелени повлекла са се вкопчили в нея. По диплите й се стичат едри водни капки като сълзи. Току до върха на скалата стои огромно дърво. То е приведено, като да е направило поклон на земята. Далеч във времето назад незнаен майстор е изсякъл Мадарския конник. Хан …