Какво е туй куче? — попитал овчарят. — Вълча порода — отговорил продавачът. — Дали ще ми пази стадото от вълците? — Цяла глутница да излезе насреща му, пак ще я прогони. Овчарят купил кучето и го отвел в кошарата си. Една нощ пристигнал вълкът и грабнал най-хубавата овца. Метнал я на гърба си. Кучето лавнало и се втурнало да …
Прочетете повече »ПРИКАЗКИ
Речи, чекръче
Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер. Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да …
Прочетете повече »Змеят и царската дъщеря
Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла: – Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд. Дядото се съгласил. Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла – нищо не намерила. Когато да се върне, видяла …
Прочетете повече »За всичко се радва
Един приятел на Хитър Петър го срещнал един ден и му рекъл: – Научих се, че ти откраднали магарето. Нещастието е голямо, но ти недей се отчайва – така е било писано. – Ба, защо да се отчайвам! – казал Хитър Петър. – Напротив, аз се радвам. Голям късмет е, че не съм бил и аз на магарето!
Прочетете повече »Славейко-Боризмейко
Живяла някога хубава мома. Казвала се Лула. Тя била сгодена за един добър и храбър момък на име Славейко. Пред сватбата годеникът тръгнал да иде на пазар, та да накупи всичко, каквото трябва. А на Лула заръчал никъде да не излиза, че наблизо живеел един страшен змей и можел да я грабне. Ала тя не го послушала – като зами¬нал …
Прочетете повече »Всеки човек с късмета си
Когато Господ изгонил първите хора от рая и ги оставил да се оправят сами както могат, ги проклел да народят много деца. Ама като ги проклел, хич и не помислил, че тези деца ще искат да ядат, да се обличат и да живеят някак на този свят. Изминало време и един ден Господ рекъл: – Ще ида да видя как …
Прочетете повече »Лападунди и тънкофини
СЕМЕЙСТВО ДУБЪЛ, 1 ГЛАВА – Страшно бавно ядете – каза господин Дубъл, който от известно време вече барабанеше с пръсти по масата. – Аз не, татко – обади се Тиери. – Не, ти не, но майка ти и брат ти. В цяла Франция нямаше по-сплотено семейство от семейство Дубъл. Господин и госпожа Дубъл се обичаха много и обожаваха децата си. …
Прочетете повече »Член на семейството
Един гостоприемен човек гостувал веднъж на свой приятел три дни. Когато се канел да си тръгва, стопанинът го помолил да го извини, че не го е приел както подобава. – Много добре – казал гостът, – когато дойдеш при мен, аз ще те посрещна още по-добре. Скоро се случило така, че неговият приятел му дошъл на гости. За свое учудване …
Прочетете повече »Сто жълтици за службата ти
Веднъж съпругата на Ходжа започнала да го упреква за бедността му. – Ако си религиозен човек – казвала тя, – трябва да помолиш за пари. След като религията е твоето занятие, като всички останали трябва да получаваш пари за това. – Добре, така и ще направя – казал Настрадин. Той излязъл в градината и завикал с всичка сила: – О, …
Прочетете повече »Аз още не работя за никого
В Ропшице – града, в който живеел равинът Нафтали, богаташите, чиито домове били настрани или накрая на града, имали обичай да наемат човек, който нощем наглеждал собствеността им. Късно вечер, когато равинът Нафтали бродел из гората, срещнал един такъв пазач, който се разхождал напред-назад. "За кого работиш?" – попитал равинът. Пазачът му отговорил и на свой ред попитал: "А ти за …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ