ПРИКАЗКИ

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Надвечер снегът беше мек и нежен. Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха. От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи. Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца. Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета. В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

В едно цимшианско село растяло малко сираче. Макар че племенният вожд в селото бил брат на неговата майка, с момчето се отнасяли много зле, защото не било здраво и страдало от някаква болест по кожата. Другите момчета му се подигравали и не го приемали да играе с тях. Единствена старата му баба, която била много бедна, за да му помогне, се …

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре при­бори. — Зная за какво служат …

Когато светът бил млад, група тлинкити излезли на риболов със своите лодки в Залива на скаридите. Внезапно станало толкова тъмно, че рибарите не могли да намерят нито брега, нито изхода на залива към далечното си село. Тогава дочули странен, див вик на гмурец (едра птица с черен цвят) недалеч от лодките си. Загребали бързо по посока на гласа. Скоро забелязали …

Скуемишът бавно плуваше с тежко натовареното си кану по спокойните води на залива Бърард инлет. В далечината се виждаше Ванкувър, а отпред се издигаше нос Пойнт грей. След малко лекият бриз утихна. — Да свирна ли за малко вятър, тиликум (приятел)? — попита авторът. — Ще се радвам, ако го сториш — отвърна той. Аз подсвирнах тихичко и продължително три …