ПРИКАЗКИ

Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал.

Щурецът пя цялото лято.Когато северният вятър задуха и извести, че идва зимата, той нямаше никаква храна.

Живял в едно село старец. Той бил много беден, но всички императори му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Никой никога не бил виждал подобен кон, отличаващ се с такава красота, грациозност, сила… Ах, какво чудо бил този кон! Императорите предлагали в замяна всичко, което старецът можел да си пожелае! Но той отговарял: „Този кон за мен не е кон, …

Живял някога суфи, който бил и преуспяващ търговец, натрупал много богатства. Един, който го посетил, бил потресен от богатството му. Той разказвал: „Току-що ми се случи да видя този суфи. Знаете ли, той е обкръжен от всевъзможен разкош.“ Когато съобщили за това на суфия, той казал: „Известно ми беше, че съм обкръжен от всички предмети на разкоша с едно-единствено изключение. …

Трима пътници видели небето. На единия му се видяло зърнесто, на другия – мъничко, а на третия – огнено. Но първият си замърсил очите, вторият измръзнал, а третият имал светло и топло място да пренощува. Така народът разбрал трите същности и мъдро ги охарактеризирал. Не се побоял пътникът от огненото небе и огънят го опазил сред тъмнината.

В дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.

Веднъж един човек отишъл в града при велик мъдрец. Изяснило се, че мъдрецът живее във вехта съборетина в покрайнините. В жилището му нямало нищо освен продънено легло и затрупана с книги маса, зад която старецът седял, потънал в четене. Гостът се обърнал към него с въпрос:

Веднъж Марийка се разболя. Болеше я главата. Цял ден лежи в къщи — не поглежда дори през прозореца. Дълго лежа тя. Стана й мъчно за дърветата, за жълтите лалета и шарените пеперуди и заплака. А от горе, отвисоко, я забеляза слънцето — слънцето, което вижда всичко. Застана то до прозореца и потропа.

Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал:– Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам.– Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко.Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи на всичко и …

Едно коте додявало много на стопанина си и веднъж той го занесъл и оставил в гората.Там го намерил лъвът. Той разгледал котето от всички страни, почудил му се, па рекъл: