ПРИКАЗКИ

В една стая, пълна със спомени,стоеше едно момиче. Роклята ѝ беше от стари песни.От дискове, които помнят гласове.От касети, които пазят време. До прозореца беше студено. Навън зимата си отиваше бавно,а пролетта още не беше дошла. Всичко беше… между. И там, в това „между“,тя го видя. Момче. Също направено от музика.Също от спомени. Но неговите светеха по различен начин. Между …

В една голяма колонаживееха много малки хора. Те бяха различни. Носеха различни дрехи,говореха на различни езици,пееха по различен начин. Но когато започнеха да пеят…всички пееха за едно и също. За любов. На всеки етаж имаше песен. Някъде тиха.Някъде весела.Някъде бавна като приказка. Но всички се събирахав една голяма мелодия. А в средата стоеше диригентът. Той носеше дреха,в която имаше по …

Имало едно място, високо над света,където облаците спирали да бързат. Там, на ръба на скалата, стоял стар каменен съд.Никой не помнел кой го е изсякъл.Никой не знаел защо е там. Но когато валял дъжд…той се пълнел. И водата му не била обикновена. Свраките знаели това. Десетки от тях кацали по ръба,плискали се, размахвали криле,викали, смеели се по свой начин. За …

Имало едно време свят, в който сърцата не се намирали лесно. Не защото ги нямало…а защото били високо.Толкова високо, че висяли от полумесеца, като светли фенери в нощта. И всяко сърце чакало някой да го достигне. В този свят живеела една тийнейджърка. Не била нито най-бързата, нито най-силната.Но имала нещо странно – вярвала, че може да стигне дотам. Докато другите …

В онази тиха нощ, когато небето бе по-дълбоко от всякога, а звездите сякаш шепнеха помежду си, едно малко момиче пътуваше по езерото на времето. Лодката не се движеше сама.Шест бели лебеда, с корони от златна светлина, я теглеха напред – бавно, спокойно, сякаш знаеха пътя отдавна. До нея седеше старецът.С лула в ръка и усмивка, която не бързаше за никъде. …

Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна и горделива жена. Тя имала две дъщери, които по всичко й приличали. Благородникът пък имал едно дете – момиче, нежно и мило, прелестното създание . Сватбата още не била свършила, когато мащехата показала лошия си нрав. Тя не понасяла хубавото и добро момиче на новия …

Така ли е било или не – не зная, ала както съм го чул, така го разказвам. Живял някога един селянин. Той имал син .Когато момчето пораснало и започнало да помага в работата, баща му казал: -Гледам те и виждам, че каквото захванеш, все добре го правиш. Годините минават, младите растат, старите стареят. Скоро ще станеш мъж, ще се ожениш …

Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от яйцето беше излязло нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце. – Дали не е пуйче? – си помисли майка патица.  Но не беше пуйче, защото когато майка патица заведе челядта си на вадата, и то заплува като всички …

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все сърце, а баба му – още повече. Добрата старица му направила малка червена шапчица, която го правела още по-красиво. Всички го наричали Червената шапчица. Един ден, като пекла хляб, майката направила питки и казала на момиченцето: Иди да видиш как е баба ти, защото научих, …

Един зимен ден, кълвачът Чук-Чук кацна върху стъблото на високо зелено дърво и зачука по него с острия си клюн: Елице, елице, зелена хубавице, търся Бръмбарко! Дай ми го!Бръмбарко спи – каза Елата. – Няма да ти го дам!Кълвачът постоя, постоя, повъртя се върху клоните и пак зачука с острия си клюн по кората на дървото: Елице, елице, зелена хубавице, …