Едгар Алан По и гарванът, който помнел всичко

Имало едно време, в град с мокри улици и мъгливи вечери, едно момче, което обичало нощта.
Казвало се Едгар Алан По.
Докато другите деца палели свещи, за да прогонят сенките, малкият Едгар често седял до прозореца и слушал дъжда.

Той не мислел, че тъмнината е страшна.
Защото знаел, че нощта крие истории.
Понякога вятърът звучал като далечни стъпки.
Понякога старите дървета шепнели.
Понякога гарваните кацали по покривите и гледали света така, сякаш помнят древни тайни.
Едгар много обичал книгите.
Четял до късно вечер.
Често толкова дълго, че свещта почти догаряла.
А когато затворел очи, в ума му оживявали:
стари замъци,
тайни коридори,
морета в буря
и странни птици с блестящи очи.
Хората понякога не разбирали момчето.
— Защо пишеш толкова чудати истории?
— Защо обичаш нощта?
— Защо винаги гледаш гарваните?
Но Едгар не можел да обясни.
Той усещал, че историите живеят навсякъде около нас.
Просто трябва човек да се осмели да ги чуе.
Когато пораснал, започнал да пише разкази и стихове.
Някои били тъжни.
Някои загадъчни.
Някои приличали на сънища.
Но във всички имало едно нещо:
любов към въображението.
Една студена нощ Едгар седял сам до бюрото си.
Навън валял дъжд.
Свещта треперела.
А прозорецът тихо почуквал от вятъра.
Тогава на перваза кацнал черен гарван.
Птицата била голяма.
Очите ѝ блестели като мастило.
Гарванът не изглеждал страшен.
Изглеждал древен.
Сякаш е летял през много години и е видял безброй човешки истории.
Едгар дълго гледал птицата.
После започнал да пише.
Думите се изливали по хартията като тъмна река.
Така се родила една от най-известните му истории:
„Гарванът“.
Хората по света започнали да четат стиховете на По.
Някои се плашели.
Други се удивлявали.
А трети за първи път разбирали, че дори тъжните и странни мисли могат да се превърнат в красота.
И до днес, когато в тиха нощ чуеш шум от криле или далечен гарванов глас, понякога може да ти се стори, че някъде до стара свещ седи човек с тъмни очи и пише истории за тайните на света.
Едгар Алан По.
И гарванът, който помнел всичко.