www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Имало едно време, в едно малко селце в Нидерландия, момче с тъжни очи и добро сърце.
Казвало се Винсент ван Гог.
Докато другите деца играели шумно по улиците, Винсент често стоял сам и гледал небето.
Но той не го виждал така, както другите хора.
Когато поглеждал облаците, му се струвало, че те плуват като огромни бели кораби.
Когато гледал залеза, цветовете сякаш пеели.
А звездите нощем му приличали на живи фенери, които шепнат тайни на света.
Хората не разбирали това.
Те казвали:
— Странно момче е Винсент.
— Защо все рисува?
— Защо гледа небето толкова дълго?
Но Винсент просто виждал красота там, където другите виждали обикновени неща.
Виждал злато в житните поля.
Виждал приказки в старите обувки на работниците.
Виждал слънца в слънчогледите.
Когато пораснал, решил да стане художник.
Само че това се оказало много трудно.
Понякога нямал пари дори за топъл хляб.
Понякога рисувал в студени стаи.
Понякога хората се смеели на картините му.
— Небето не е жълто!
— Дърветата не са сини!
— Кой рисува така?
Но Винсент не искал да рисува света такъв, какъвто е.
Той искал да рисува света такъв, какъвто го чувства.
И затова рисувал звездите като въртящи се светлини.
Рисувал нощта като жива река.
Рисувал слънчогледите така, сякаш вътре в тях гори малко слънце.
Имало дни, когато сърцето му ставало много тъжно.
Толкова тъжно, че светът му изглеждал сив и студен.
Но дори тогава той не спирал да рисува.
Защото вярвал, че ако човек успее да нарисува красотата…
може би ще помогне и на други хора да я видят.
Само един човек истински вярвал във Винсент.
Неговият брат Тео.
Тео му пишел писма.
Помагал му.
Казвал му:
— Не спирай.
Един ден хората ще разберат.
И Винсент продължавал.
Рисувал полета.
Рисувал небета.
Рисувал дървета, които се извивали като танцуващи великани.
А нощем, когато всички заспивали, той гледал звездите.
И му се струвало, че небето е огромна картина, нарисувана от самата Вселена.
Но приживе почти никой не купувал картините му.
Хората още не можели да разберат цветовете му.
И това много го натъжавало.
Една вечер Винсент погледнал небето, пълно със звезди, и тихо прошепнал:
— Може би някой ден…
някое дете ще види света така, както го виждам аз.
Минали години.
Много години.
И тогава станало чудо.
Хората започнали да гледат картините му по нов начин.
Вече не виждали странни цветове.
Виждали мечти.
Виждали надежда.
Виждали самотно, добро сърце, което се опитвало да направи света по-красив.
И днес, когато някой застане пред звездната нощ на Винсент ван Гог, понякога му се струва, че звездите още се движат.
Сякаш художникът просто е успял да улови магията на света…
преди тя да изчезне.
Звездната нощ
The Starry Night
Най-подходящата за приказката.
Небето изглежда живо, сякаш се върти и диша.
6
Слънчогледите
Sunflowers
Тук е “жълтото”, което почти гори.
Спалнята в Арл
Bedroom in Arles
Изглежда като стая от сън.
Много добра за детска приказна атмосфера.
Пшенично поле с гарвани
Wheatfield with Crows
По-мрачно и емоционално.
По-скоро за края на приказката.
Звездна нощ над Рона
Starry Night Over the Rhône
По-тиха и магическа от „Звездната нощ“.
