В Копенхаген има една улица, наречена „Улица на малките къщи". Наистина преди много-много години тая улица беше почти цяла застроена с дървени бараки, прилични на ония, които и днес още се строят по време на панаирите. Вярно е, че тия къщи бяха малко по-големи от панаирните бараки и имаха прозорци, но в рамките на тия прозорци хората поставяха рогови пластинки или …
Прочетете повече »
голямата градска градина живееше едно малко охлювче. Всякасутрин то закусваше със слънчеви прашинки и пиеше росата, коятосъбираше по тревата. След това тръгваше да се разхожда.– Остави къщичката! – съветваше го зеленият щурец и се разсмивашекато гледаше как навитата на кравайче къщичка се клати върху гърба наохлювчето.– Защо? Не е необходимо! – свиваше рогца охлювчето. – Тя не мипречи.– Страхува се …
Прочетете повече »
М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …
Прочетете повече »
Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]
Прочетете повече »
Пристъпва мъничката Яна по пъстра цъфнала поляна. За първи път днес вижда тя тъй много шарени цветя и иска с малките ръчички да ги помилва нежно всички. Протяга предпазливо длани и шепни думи неразбрани за нас. Но за цветята – ясни: тя шепне им, че са прекрасни.
Прочетете повече »
Имало едно време един цар и една царица. Народът ги обичал, съседите им ги почитали и могло да се каже, че били най-щастливите от всички владетели. Родила им се дъщеря, надарена с такива добродетели и прелести, че родителите не съжалявали, гдето нямали син. Великолепие, изящество, пищност царели в техния палат. Но това, което най-много учудвало посетителите, било магарето, …
Прочетете повече »
Веднъж малкото момченце Евсейко — много добро дете! — седеше на морския бряг и ловеше риба с въдица. Тая работа е много отегчителна, когато рибата не се хваща. А беше горещ ден, от отегчение Евсейко задряма и — бух! — цопна във водата. Цопна, но нищо, не се уплаши, а заплува бавничко, след това се гмурна и тутакси стигна морското …
Прочетете повече »
Някога отдавна, много отдавна, може би още в ония времена, когато свети Павел дошъл от Иберия в нашия остров, живяла в Уесан една красива шестнайсет-седемнайсетгодишна девойка и тази девойка наричали Мона Кербили. Толкова хубава била Мона, че всички, които я виждали, казвали с възторг на майка й : — Ех, красива дъщеря имате, Жана! Тя е хубава като русалка, никога …
Прочетете повече »
Веднъж хитрият лисан вървял по брега на морето и си мислел: „Няма по-умно животно от мене, няма по-хитро животно от мене!" В морето плавали диви патици. Те видели лисана и решили да го излъжат. Най-големият паток рекъл : — Хайде, братлета, да направим лодка от криле. Ще кацнем в две редици с крилете навътре. А лисан ще помисли, че плава …
Прочетете повече »
На тринадесетгодишна възраст Ромолето бил приет на работа като помощник-келнер в кафене «Италия». Поверили му службата за домашни поръчки и цял ден той тичал нагоре-надолу по улиците и по стълбите, като пазел равновесие с таблички, опасно претоварени с чашки, чаши и купички. Най-много му досаждали стълбите: в Рим, както впрочем и по други места на света, портиерките ревниво пазят своите …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ