ПРИКАЗКИ

  По А. Развигоров Имало едно време един цар и една царица. Ден и нощ скърбяли те, че Господ не им дарява наследник. До късна вечер плачела горката царица пред своя прозорец, додето един ден Господ се смилил над нея и й подарил син.

Някога, през едно пъстроцветно лято, когато морето беше още сладководно (и жените бяха жени, и рибите – риби) в една жълто боядисана къща край широкия Уелски път живееха трима братя. Когато пораснаха, Глин ореше земята, Лин ореше морето с кораба си, а най-малкият, Молдуин, ореше само своя път.

Ах, този мил народен певец – как нищо не се скрива от погледа му, как нищо не убягва от ухото му! Разказал ни е най подробно и за коня Шарколия. Нали юнакът не е юнак, ако силата на коня му не е равна на неговата юнашка сила?

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, …

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си. На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.

Едно време имало един човек на име Мехмед рибаря. Тоя човек през деня ловял риба, а вечер я продавал и от това преживявал. Веднъж той заболял и като не се надявал да остане жив, рекъл на жена си:

Дгулнор се мислел за най-мъдър. Той имал щастието да получи учител от свещената подземна страна, но бил лишен от език и от дясна ръка. Устремилият се ученик задал въпрос и учителят кимнал с глава. Ученикът задал два въпроса и учителят кимнал два пъти. Скоро ученикът постоянно задавал въпроси и учителят непрестанно кимал. Три години продължило питането и три години кимал …

Имало едно време една зла жена. Тя измъчвала как ли не мъжа си, но той не можел нищо да направи. Веднъж, когато станало съвсем нетърпимо, той взел един чувал и казал на жена си:

Богатите евреи в Испания имали традиция, според която на специална маса в домовете си всеки ден посрещали просяците и ги хранели. А когато стопаните умрели, им правели ковчези от дървото на тази маса. Обичаят символизира това, че в смъртта си човек взема само благотворителността, с която се е занимавал.

Веднъж, когато Буда седял под едно дърво, при него дошъл велик философ. Тогава Буда бил вече много стар и след няколко месеца трябВало да си отиде.Великият философ попитал Буда: „Казахте ли вече всичко, което знаете?“Буда взел В ръка няколко сухи листа и попитал философа: „Как мислите, колко листа има в ръката ми? Повече ли са от сухите листа в тази гора?“