ПРИКАЗКИ

Племенникът на един цимшиански вожд се отдал на пост. Много слънца постил той, защото било зима; снегът стигал човешки бой и момъкът тръгнал на лов. Наложило се да приложи цялото си майсторство на ловец, за да намери животни и да занесе храна и кожи в своето село. Взел капани и примки, защото се надявал да улови норки, белки, зайци и …

Имало едно време един беден човек. Имал си той една малка нивица, един вол и една крава. С вола и кравата орял нивата и едва се прехранвал. Но не щеш ли, волът му умрял и трябвало да си купи друг, та да изоре и посее нивата. А нямал пари. Въртял, сукал, па накрая отишъл при лихваря и му поискал една …

Елин ПелинДалече, далече- там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, детоЛедовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитвас тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние.

Живял някога на брега на морето стар рибар със своя единства син. Те били много бедни. Цялото им богатство се състояло от една стара лодка и кърпена рибарска мрежа. Младият рибар помагал на баща си и по цял ден пеел песни.

Имало едно време един рибар. Той бил вдовец, нямал деца. Живеел сам. Веднъж отишъл на риболов, но не уловил нито една риба. Само една костенурка попаднала в мрежата му. Рибарят си казал:

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал:

Един овчар, млад и още неженен, пасял веднъж стадото си на поляна, цялата заобиколена от гора. Момъкът свирел с кавала си и обикалял овцете, та да се напасат по-хубаво.

от Ханс Кристиян Андерсен По времето, когато е писана приказката (1845 г.), серният кибрит е бил сравнително ново изобретение и обикновено се произвеждал и продавал от бедни хора на отделни клечки, а не като днес – в кутии, като често е служел за прикритие на просия, която била забранена.

Ах, веднъж ли, дваж ли вечев книги, вестници и речистава дума за хлапетакато тези тука двете,Макс и Мориц назовани,но със прякор „хулигани“!

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЖивели едно време дядо и баба със своята пъстра кокошчица. Хранили я, гледали я и ден подир ден се надявали да им снесе яйчице. Изтекли три години и тя снесла, ама не какво да е яйчице, ами златно. Зарадвали се старците, зачудили се що да сторят – не могат на очите си да повярват, че тяхната кокошка е снесла златно яйчице.