ПРИКАЗКИ

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря …

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите.

Един вожд на квакиутлите и неколцина от хората му решили да построят дървена колиба на брега на бързотечна река. За пръв път се опитвали да строят колиба. Не им идвало на ум как да издигнат една дълга, тежка греда, за да подпрат покрива. Всеки път, когато закрепвали единия край на гредата върху висок стълб, тя се изтъркулвала още преди да …

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони. След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа. – Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? …

Един човек бил богат, обличал се в порфира и визон и всеки ден пирувал блестящо. Също така имали един бедняк на име Лазар, който лежал пред вратите му целия в струпеи. И желаел да се напие с трохичките, падащи от масата на богаташа. И кучетата идвали и облизвали струпеите му.

Живял някога един човек, който бил предан на Буда с цялото си сърце. Имал той прекрасна старинна дървена статуя на Учителя, истински шедьовър. Отношени – ето му към нея, било като към най-голямото съкровище. Веднъж, през една студена зимна нощ, човекът останал сам в сламената си колиба. Било много студено и той отчаяно треперел от студ. Изглеждало, че е настанал …

Изгубили се братче и сестри-че в гъста гора. Вървели, вървели, братчето видяло изворче и рекло: — Ще пия вода. — Не бива! — спряло го сестричето. — От нея мечка е пила. Ако сръбнеш, ще, станеш мечка. Като повървели още малко, братчето пак рекло:

Принц Раздавач на храна бил велик вожд и воин на квакиутлите. Бил могъщ и всички му се подчинявали с изключение на неговата дъщеря. Принцесата често вършела неща, които съзнавала, че са направилни, въпреки заръките да не ги върши. Баща й много пъти я предупреждавал да не ходи сама в гората, защото е опасно.

Обаку се обърнал към събралите се монаси:– Всички вие, без изключение, се храните с отпадъците от процеса на приготвяне на вино. Колкото и поклонения да извършите, колкото и книги да сте прочели, кажете ми къде сте сега. И още, знаете ли вие, че в цял Китай няма нито един дзенмайстор?В това време един от монасите излязъл напред и попитал:-А какво …

Веднъж Благословеният Буда казал на учениците си: „Да поседим в мълчание и да оставим очите си зрящи.“ След изтичането на времето Учителят попитал: „Колко пъти аз промених моето положение?“ Някой забелязал десет изменения, някой само три, а друг твърдял, че Учителят е останал неподвижен. Владиката на знанието се усмихнал: „Аз промених положението си и гънките на дрехата си седемдесет и …