ПРИКАЗКИ

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име – Сечко. Само че единия наричали Малък, а другия – Голям Сечко.

Благословеният разказал притча за Колелото на закона. При изкусен преписвач дошъл почтен човек и поръчал да препише възвание към Бога, за което донесъл достатъчно пергамент.След него дошъл човек с поръчение да препише писмо, пълно със заплахи, и също дал пергамент, като подканил преписвана да приключи по-бързо.

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли?

В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: „Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите.“

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: „Имаш удивително мъдър, пес!“ Настрадин отговорил: „Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!“

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара да погледа какво продават и какво купуват хората. — Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст. — Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър.

Един човек, който имал намерение да стане ученик, казал на Зун-н-Нун Мисри Египтянина: – Най-много от всичко на този свят искам да бъда приет в Пътя на истината. Зун-н-Нун му отговорил: – Вие можете да се присъедините към нашия керван само в случай че съумеете преди това да приемете две условия. Първото – ще ви се наложи да правите това, …

Конфуций бил много обезпокоен от Лао Дзъ и неговото учение. Веднъж той отишъл да се види с него. Бил по-възрастен от Лао Дзъ и очаквал той да се държи със съответното уважение. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл. Даже не се надигнал за приветствие, не казал „Седнете“. Изобщо не му обърнал внимание. Конфуций освирепял: „Що за Учител е това?!“ …

Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози – възкликна младият студент, – но в цялата ми градина няма нито една червена роза!

Един брамин си вървял към къщи, носейки на рамо козленце, което се канел да принесе в жертва. На средата на пътя го видели мошеници и започнали да си говорят: „Би било добре днес да си хапнем това козленце.“