>

ПРИКАЗКИ

Зимна вечер

С пят животните в гората – кой във дупка, кой в хралупа. Сняг виелицата мята – с преспи всичко да затрупа. Даже легълцето мое във хралупа се превръща. Бяла преспа – сън спокоен – скрива цялата ни къща…  

Прочетете повече »

Котаракът в чизми

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата. Средният – магарето. За най-малкия останал котаракът. Той не можел да се помири, дето му се паднал такъв нищожен дял. – Братята ми, като се сдружат – казал той, – ще могат честно и почтено да си изкар-ват …

Прочетете повече »

Говорещата рибка

Някога при един рибар живеел ратай. За своя труд той получавал по няколко рибки на ден. Веднъж ратаят уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители или роднини? Нима и тя не знае що е радост и скръб?“ Изведнъж рибката заприказвала с човешки глас: …

Прочетете повече »

Морските хора на остров Уесан

Някога отдавна, много отдавна, може би още в ония времена, когато свети Павел дошъл от Иберия в нашия остров, живяла в Уесан една красива шестнайсет-седемнайсетгодишна девойка и тази девойка наричали Мона Кербили. Толкова хубава била Мона, че всички, които я виждали, казвали с възторг на майка й : – Ех, красива дъщеря имате, Жана! Тя е хубава като русалка, никога …

Прочетете повече »

Царят на нимфите

Имало едно време един морски капитан. Наскоро след като се оженил, той трябвало да поеме по далечни чужди земи. Бавил се шест години, но продал стоките си на добра цена и със спечеленото накупил много друга стока, натоварил я на кораба и на седмата година тръгнал към дома си. Нямал търпение повече и мислел само за жена си, защото не …

Прочетете повече »

Цар Мидас

Цар Мидас бил голям прахосник, всяка вечер давал прием и канел на танци, докато останал без стотинка. Отишъл при вълшебника Аполон, разказал му неприят­ностите си и Аполон му направил следната магия: всичко, което пипне с ръце, да става злато. Цар Мидас подскочил от радост и изтичал до автомо­била си, но едва докоснал дръжката на вратата, и цялата кола станала златна: …

Прочетете повече »

Къщи и дворци

Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали. — Попътува ли? — попита ме той. — Да, бях в Париж. — Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше? — Бях в Америка. …

Прочетете повече »

Разходката на един разсеян

Мамо, отивам да се разходя. – Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш ули­цата. – Добре, мамо. Довиждане, мамо. – Винаги си разсеян. – Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. – Цял ли съм? Да – и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …

Прочетете повече »

Ловец на орли

Н— икога да не постъпвате като Ловеца на орли от далечното минало — предупреди разказвачът от Източните тундри, когато започна своята приказка. Животните и птиците са приятели на хората от тундрата и затова ловците никога не бива да са жестоки с тях, нито да ги изтребват, когато не им е нужна храна. Ловецът на орли правел точно това, докато не …

Прочетете повече »

Слънцето и облакът

Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: – Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вя­търа лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …

Прочетете повече »