ПРИКАЗКИ

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: „Не ми пречи, зает съм!“ Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: „Тук съм!“ Това се нарича трепет на чувствителността. Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води …

Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. „Добре, че нямаше никой от нашите да ме види“, си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. „Брей, …

Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в своята пещера и надал рев:

Тази приказка ни разказа Шериф Яшаров,от миллета в с. Ресен.Имало едно време един беден човек. Той имал много деца, голямо семейство. Бил толкова беден, че през деня едва изкарвал пари за хляб. Професията му била да плете въжета. Плетял при един богаташ и оня му давал пари колкото за един хляб. Мечтата му била да си отвори дюкянче за плетене …

Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:

Елин Пелин Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият …

Един богобоязлив човек карал с магарета храна на пазара. Покрай него минавал бедняк, който умирал от глад, протегнал ръка и помолил за парче хляб. Човекът в стремежа си да изпълни молбата на бедняка отворил един сандък и видял, че хлябът е изсъхнал. Затова потърсил друго и намерил кифла. Но изведнъж си спомнил, че на дъното на сандъка има пирожки. Накрая …

Свети Касиян бил светец чорбаджия – с лисичев кюрк (дълга горна дреха, подплътена с кожи) и с чибук. Той седял на миндер; ни вятър го веел, ни слънце го печало, ни дъжд го мокрел. Веднъж много му домъчняло, че хората не го уважават като свети Никола. Станал със своя чибук, наметнал си кюрка и оти¬шъл при Бога, та му се …