ПРИКАЗКИ

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: "Не ми пречи, зает съм!" Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: "Тук съм!" Това се нарича трепет на чувствителността. Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води …

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал." Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде." Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. …

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него. – Не, тук ми е добре – отговорил старецът. – Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко… …

Някога, много отдавна, живял един добър човек. През целия си живот той следвал висшите заповеди, предписани на тези, които се надявали след смъртта си да попаднат в рая. Той щедро раздавал милостиня на просяците, обичал ближните си и им служел. Като разбрал колко е важно да си търпелив, той понасял най-тежките и неочаквани изпитания – често заради другите. Той пътешествал …

В стари времена един сановник бил осъден на смърт и му било дадено право на последна дума. Тъмничарят го попитал какво иска да каже. Сановникът се замислил, а след това мълчаливо написал пет йероглифа: „Нарушение, принцип, закон, власт, небе.“ Тъмничарят се учудил и го попитал какво има предвид. Сановникът с дълбоко разкаяние му обяснил: – Цял живот ми е вървяло. Правех …

Минувач видял, че Настрадин хвърля пари в езерото и го попитал защо прави това. Настрадин казал: "Аз пътувах, яздейки магаре. То се подхлъзна и започна да се свлича в посока на това езеро, губейки равновесие и почти падайки. Изглеждаше, че вече нищо не може да ни спаси от падане. Изведнъж една жаба в езерото започна да квака. Това изплаши магарето, …

Един дзенучител карал каруца, в която седяла жена с детето си. Бил натрупал много сняг и утрото било студено. Слънцето не се виждало на небето, било облачно. Учителят започнал да замръзва, както и жената в каруцата. Той видял, че тя постепенно посинява и губи съзнание. Тогава Взел детето, избутал жената от каруцата и продължил нататък. Жената била шокирана. Тя останала …

Живял някога в Кайро беден обущар на име Маруф. Той имал жена, която хората наричали Фатима Вещицата, защото била много зла и свадлива. Всеки ден Фатима нахоквала и проклинала мъжа си, а понякога го и биела, ако й донесял малко пари. Веднъж тя му казала: — Довечера искам да ми донесеш банички с пчелен мед. Ако се върнеш с празни …

Из широкия път вървеше войник: едно, две, едно, две! На гърба си носеше раница, а на кръста — сабя, защото беше ходил на война и сега се връщаше у дома си. По пътя го срещна една стара магьосница. Тя беше ужасно грозна. Долната й устна висеше до гърдите. — Добър вечер, войниче! — каза магьосницата. — Каква хубава сабя и …

Някога….. много, много отдавна млечните зъбчета живеели спокойно и щастливо в детската устичка. Всяка сутрин и вечер лейди Уайт и Мистър Клийн се грижели за външния вид и здравето им, като прилежно ги почиствали до блясък . Виртуозния танц на Белотата на Лейди Уайт, карала Мистър Клийн често да въздиша по нея. Когато времето отброявало шестата годишнина на Децата , …