В Копенхаген има една улица, наречена „Улица на малките къщи". Наистина преди много-много години тая улица беше почти цяла застроена с дървени бараки, прилични на ония, които и днес още се строят по време на панаирите. Вярно е, че тия къщи бяха малко по-големи от панаирните бараки и имаха прозорци, но в рамките на тия прозорци хората поставяха рогови пластинки или …
Прочетете повече »
голямата градска градина живееше едно малко охлювче. Всякасутрин то закусваше със слънчеви прашинки и пиеше росата, коятосъбираше по тревата. След това тръгваше да се разхожда.– Остави къщичката! – съветваше го зеленият щурец и се разсмивашекато гледаше как навитата на кравайче къщичка се клати върху гърба наохлювчето.– Защо? Не е необходимо! – свиваше рогца охлювчето. – Тя не мипречи.– Страхува се …
Прочетете повече »
М ъничката Мима има своя супичка любима.Не обича други супи и направо им се цупи.Но щастлива е, щом мама сготви тенджера голяма супа гъбена, която с вкус вълшебен е позната.Тя се прави лесно, ясно – масълце е нужно прясно, но преди това да има гъбки е необходимо…Супа гъбена щом иска, Мима стана и туристка.Подходящо се облече и не трябваше далече …
Прочетете повече »
Аз съм дете на децата –рожба на детски ръце.И съм сърдечен приятел –нищо, че нямам сърце.Казват, че нямам, но тихо нещо във мене тупти.Вътре будилник ли скриха?“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!Пада от свода безбреженоще сняг – пухкав и мек.Мисля си: “Даже и снежен,важно е да си човек!”[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2622″]
Прочетете повече »
Пристъпва мъничката Яна по пъстра цъфнала поляна. За първи път днес вижда тя тъй много шарени цветя и иска с малките ръчички да ги помилва нежно всички. Протяга предпазливо длани и шепни думи неразбрани за нас. Но за цветята – ясни: тя шепне им, че са прекрасни.
Прочетете повече »
Живял някога един дървар с жена си и седемте си деца, все момчета. Дърварят бил много беден и седемте деца още повече затруднявали живота на семейството, защото никое от тях не можело само да си изкарва прехраната. Най-малкото, което било на седем години, им създавало най-много грижи. Когато се родило, детето било съвсем дребно, колкото палец, затова го нарекли Малечко-Палечко. …
Прочетете повече »
Някога при един рибар живеел ратай. За своя труд той получавал по няколко рибки на ден. Веднъж ратаят уловил една красива рибка, погледнал я и си помислил: „Жал ми е за тази рибка, тя също е жива. Нима и тя няма родители или роднини? Нима и тя не знае що е радост и скръб?“ Изведнъж рибката заприказвала с човешки глас: …
Прочетете повече »
Живял едно време в Булон един стар, излязъл в оставка, лоцман с жена си и малкия си син. Той получавал малка пенсия и затова си купил лодка, с която всеки ден ходел на лов за риба. Син му, седем-осемгодишен, молил често баща си да го вземе със себе си в морето, но старият моряк, страхувайки се за единственото си дете, …
Прочетете повече »
Живеел в тундрата един гарван — стар и лаком. А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди. Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си. „Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна." И ето че гарванът долетял до морето …
Прочетете повече »
В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ