Живеел някога един голям лакомник. По-голям от него едва ли можело да се намери по света. От сутрин до вечер той не спирал да яде и продължавал да е гладен. Щом свърши да закусва, започвал да обядва, а щом приключи обяда, нахвърлял се на вечерята. След това дълго не можел да заспи от глад и щом заспи, веднага започвал да …
Прочетете повече »Н америх си нова квартира – на партера тя се намира.Не е нужно, както до вчера, по стълбите да се катеря, а право при мене се влиза. Гората е също наблизо, та докато приказки пиша, от чистия въздух си дишам.Богатство са също за мене и горските багри зелени. Чудесно е всичко, обаче не мога да свикна с това, че през …
Прочетете повече »С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]
Прочетете повече »Много отдавна в Япония живял един от ония воини, които се наричали самураи. Той бил богат и силен, но много нещастен. От дълги години бил женен, а все не идвало дете, да донесе радост в дома му. Но мъката му не била безкрайна. Един ден жена му добила момиченце. Родителите обградили своята дъщеричка с големи грижи и с цялата си …
Прочетете повече »Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: — Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …
Прочетете повече »Някога в глъбините на Балтика се издигал дворецът на кралица Юрата. Стените на този дворец били от чист кехлибар, праговете му от злато, покривът от рибени люспи, а прозорците от диаманти. Веднъж кралицата изпратила своите щуки да поканят най-прочутите богини от приказките да дойдат в двореца за съвет и пиршество. Дошъл насроченият ден и поканените богини пристигнали. В същия миг …
Прочетете повече »Приказка за двама шопи— с капи и чепати сопи, за лукавия кадия, чорбаджията-хаджия, ходжата и злата гъска – дето скубе, дето съска, и за писаря Осман — с прословутия ферман… * * * Де ти Правда в село Дивда? — Няма Правда, има Крнвда!. . , Кривда шета по стъгдите — шета сякаш у дома си, Кривда ходи по петите …
Прочетете повече »Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало: — Не се ли страхуваш от котката? — Не, разбира се — отговорила мишката от нищо, — в …
Прочетете повече »Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …
Прочетете повече »Мамо, отивам да се разходя. — Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш улицата. — Добре, мамо. Довиждане, мамо. — Винаги си разсеян. — Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. — Цял ли съм? Да — и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …
Прочетете повече »
