>

ПРИКАЗКИ

Рада и змей

Расла Рада в бащината къща, обградена от майчина нежност и от бащини грижи. Хубава мома станала. Ерге¬ните лудували по нея, но тя никого не си избирала, защото Змей Горянин я любел. Всяка вечер в късна доба той идвал при Рада и никой никога не можел да го види. Минало време. Рада вече била мома за чудо и приказ и родителите …

Прочетете повече »

Марудино гиздило

Решили людете от Горно Райково да си построят камбанария. Повикали добри майстори да я иззидат. Те зидали, тя все поддавала – рушала се. Казвали, свлачище било, вода подгизвала и все не ставал строежът. А мястото било лично. Нависоко е и оттам всичко се виждало. А камбаната като запее – ще се чува надалеч. Та затова не се отказали да зидат. …

Прочетете повече »

Опитай пак

Имало едно време едно паяче на име Албърт. Албърт имал кафеникаво-медножълта окраска и осем крачета — доста добър брой за крака, особено, когато бързаш за някъде. И така, в един летен ден Албърт се чудел да тръгне ли на разходка, или да си изплете нова паяжина върху къпиновия храст където живеел, или просто да си седи и да си мисли, …

Прочетете повече »

Каквото направиш, това ще ти се връща

Едно време Господ ходил по земята като човек и по всичко приличал на другите хора. Веднъж той тръгнал по земята да види кое как е, има ли народът нужда от нещо, има ли плодородие и сговор. Ама като ходел, сам не можел да види всичко, което искал, та затова повел със себе си и светиите да гледат, да разговарят с …

Прочетете повече »

Под дъгата

Една млада жена, скоро след сватбата си, отишла на реката да изпере шарената черга, която сама била изтъкала. Тъкмо бил валял силен дъжд, водата лъщяла в локвите по пътя и блещукала във водните капки по листата. Облаците се разбягали и изгряло лятното слънце. Над полето се извила голяма пъстра дъга – единият й край бил потопен в реката, за да …

Прочетете повече »

Дарените години

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. — Кой хлопа? — попитал човекът. — Ние сме: конят, волът и кучето. — Какво искате? — Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище Ако не ни отвориш вратата си, …

Прочетете повече »

Клан-клан-недоклан

Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, той проточил шия, извадил едното си око, погледнал към дядовата Медаркова воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил устата си глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво …

Прочетете повече »

Неволята

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана в къщи да си отпочина, защото, много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се е паднал случай …

Прочетете повече »

Страшни зверове

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: — Къде бягаш тъй, приятелю? — Бягам от хората. — Защо бягаш? — Защото не мога да трая повече — спряло се пред овена дълго-ухото. — До гуша ми дойде. Есен ли се зададе — хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината …

Прочетете повече »

Безценното камъче

Дядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата – едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник – да му свети нощно време. Веднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък …

Прочетете повече »
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com