Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Рожденият ден на инфантата

Беше рожденият ден на инфантата. Тя ставаше точно на дванадесет години и слънцето грееше ярко в градината на двореца. Макар и да беше истинска принцеса и инфанта на Испания, тя имаше само по един рожден ден на годината, също както децата на най-бедните хора, и поради това за цялата страна несъмнено бе от голяма важност този ден да бъде много …

Прочетете повече »

Първите мокасини

Имало едно време един велик вожд от равнините, който имал много нежни крака. Другите могъщи вождове му се присмивали; по-дребните вождове само се усмихвали, когато прокуцуквал край тях. И макар че не смеели да му се подиграват гласно, хората от племето също се забавлявали с мъките на своя вожд. Всички те имали еднаква съдба, нямали коне и били босоноги, но …

Прочетете повече »

Вълшебният празник

По своя език шайените били свързани с могъщата алгонкуинска фамилия, а по времето на тази история територията на шайените се простирала на запад от главното течение на величествената река Мисисипи. Един ден в големия лагерен кръг се събрали много шайени за да отпразнуват празника на игрите. Макар че хората почтти умирали от глад, били много храбри и бодрият им дух …

Прочетете повече »

Отиди там – не знам къде, донеси това – не знам какво

Имало едно време един цар, който не бил женен. Служил при него един стрелец, който се казвал Андрей. Тръгнал веднъж стрелецът Андрей на лов. Ходил, ходил цял ден из гората, но не му излязъл късметът, не можал да попадне на дивеч. Вече се свечерявало, той тръгнал да се връща доста огорчен. По едно време видял, че на едно дърво седи …

Прочетете повече »

Самодива

Един момък се главил ратай у стар овчар, който пасял стада в планината. Всяка вечер момъкът излизал пред кошарите и свирел с меден кавал. Една нощ той засвирил на месечина сред самодивска поляна. Когато заситнил на хоро, долетели три дългокоси девойки и почнали да играят. Най-хубаво играела най-малката. Тя била толкова хубава, че овчарят не снемал очи от нея. — …

Прочетете повече »

Или аз или Чомар

Умрял в едно село един богаташ и повикали попа да отслужи в църквата заупокойна молитва. Преди да отиде в църквата, попът се отбил в месарницата да си купи месо. Поискал той да му претеглят едно овнешко бутче, взел го и си тръгнал. А на улицата го издебнал изотзад Чомар — кучето на селския кмет, грабнал месото и дим да го …

Прочетете повече »

Умният и глупавият брат

Имало едно време двама братя сиромаси. По-големият брат бил умен, а по-малкият — глупав. Веднъж старата им майка поръчала на по-малкия си син да изведе кравата на пасбището. Закарал глупавият брат кравата в един дълбок дол, а сам той се спрял и се озърнал наоколо. Гледа — по каменистите склонове накацали едва ли не хиляда гарвана. Вързал тогава глупавият момък …

Прочетете повече »

Змията – по-предана от жената

Имало едно време една зла жена. Тя измъчвала как ли не мъжа си, но той не можел нищо да направи. Веднъж, когато станало съвсем нетърпимо, той взел един чувал и казал на жена си: — Хайде да отидем на полето и да съберем малко сух тор! Жената тръгнала с мъжа си. Когато стигнали до един кладенец, мъжът казал: — Я …

Прочетете повече »

Тюленът-монах

Неповторимите фиорди по созополското крайбрежие са останали и до днес с името „Пиратските фиорди". Дали името е дошло от набезите на мореплаватели за богатото наследство в този град, или от скалистите лабиринти, приютявали корабите на търсещите „златното руно"? – не се знае. Но природните дадености на Созопол (Аполония) са част от културно-историческото начало на Странджа и са много благоприятни за …

Прочетете повече »

Орисаният брат

Живели някога в незнайно село две сирачета – Донка и по-големият й брат Петър. Момиченцето не било навър¬шило още годинка, когато майка им се поминала. Отишла си рано от тоя свят. Петър се грижил за малката си сестричка и бдял над нея – зло да не я сполети. Той знаел и книга да чете, и песни да пее – всичко …

Прочетете повече »