ПРИКАЗКИ

Не е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж …

Беше рожденият ден на инфантата. Тя ставаше точно на дванадесет години и слънцето грееше ярко в градината на двореца. Макар и да беше истинска принцеса и инфанта на Испания, тя имаше само по един рожден ден на годината, също както децата на най-бедните хора, и поради това за цялата страна несъмнено бе от голяма важност този ден да бъде много …

Водният пор бил умно и хитро животно. Останалите водни жи-вотни на тундрата се боели от него и го уважавали. Един топъл следобед той се припичал на слънцето на брега на океана, където живеело племето бела кула. В далечината една есетра подскачала високо във въздуха. —Здравей, тиликум! — извикал й Порът. — Там е опасно. Внимавай да не те хване Морската …

Една жена казала на момчето си: — Вземи, сине, тавата! Или в избата! Донеси брашно да меся хляб! Момчето взело тавата. Отишло в избата. Гребнало брашно. Излязло на двора. Духнал вятър — разпилял брашното. Върнало се момчето в избата, Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духнал вятърът. Разпиляло пак брашното. — Няма да е по твоята, лудко! — извикало момчето …

Някога, в незапомнени времена, живял един стар селянин със своята баба. Много грижи създавала бабата на стареца. Тя, да си кажем правичката, била несръчна и при това много глупава. Веднъж селянинът купил на пазара прежда, занесъл я в къщи и помолил бабата да му изтъче от нея гащи. Мъчила се, мъчила се бабата — нищо не можала да направи. Видял …

Подопа планина – „Родината" на Орфей и китените халища е пленявала всеки, който стъпи в дебрите й. Чуваме напеви от лирата на вълшебния певец Орфей! Поплискват ни водите на река Арда… Водите на река Арда се провират под скалист мост, който се знае като „Дяволски мост". Едно предание гласи, че божественият Орфей често сядал на камъка и се наслаждавал на …

От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им подвиквало дружелюбно и отново пръстите …

Това се случило преди много, много години, когато морето било малко и рибите нямали достатъчно място да плуват на воля, та постоянно се блъскали една в друга. — Хубаво щеше да бъде, ако морето беше по-голямо! — казвали всички. — А сега е много претъпкано! — Я се поотдръпни! — викала рибата-треска на един рак. — Престани да се блъскаш! …

Живели някога мъж и жена. Всичките им деца били момичетал Бащата по цял ден сечал дърва в гората и съжалявал, че няма синове, за да му помагат. Един ден се върнал, уморен от работа, и жена му казала, че отново чакат дете. – За какво ми е още едно момиче? – извикал дърварят и прогонил жена си от дома. Навред …

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я. – Бабо, дай ни питката, бабо! – замоли се Ваньо. – Бабке, молим ти се, дай ни я! – изправи се пред нея сестричето му. – Мирувайте, че видите …