ПРИКАЗКИ

В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: "Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите." Веднъж един от учениците му отишъл в гората за дърва. По пътя видял носещ се насреща му побеснял слон. Човекът, който яздел слона, извикал: "Махни се от …

Някакъв човек се приготвял за дълго пътешествие. Той заръчал на слугата си: – Добре охранявай вратата. И гледай въжето, с което е вързано магарето. След като господарят му заминал в съседния двор се чула музика. На слугата така му се приискало да послуша, че не могъл да се овладее: той бързо овързал вратата с въжето, сложил я на гърба на …

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си. На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал. Получилият пет таланта отишъл, вложил ги в дейност и получил други пет таланта. Точно по същия начин, получилият два таланта придобил още два. Получилият един …

Живяло ужасно чудовище, което ядяло хора. Веднъж чудовището преследвало вече набелязаната жертва. Човекът, спасявайки се, се гмурнал в едно езеро, чудовището скочило след него. В търсене на спасение плувецът скочил на гърба на чудовището и здраво се хванал за стърчащия му гребен. Чудовището не можело да падне по гръб, защото коремът му не бил защитен. То се устремило в бесен …

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде. Дядото я търсел, за да я заведе в градината: – Алиса! Къде си, Алиса? – Тук съм, дядо. – Къде тук? – В будилника. Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от …

Веднъж Алиса Търкуланка отишла на морето, влюбила се в него и не искала да излезе от водата. — Алиса, излез от водата — викала я майка й. — Ето, ида — отговаряла Алиса. Но си мислела. «Ще остана във водата, докато ми пораснат перки и стана риба.» Вечер, преди да си легне, си гледала раменете в огле­далото, за да види …

  Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг. Смешни баткови дечица! Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя. В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…

  Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.

Събирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион !