ПРИКАЗКИ

Един селянин си обра лозето и докара гроздето с една каца в къщи. Той взе дебело дърво, смачка хубаво гроздето, а децата донесоха паница и почнаха да пият от сладката шира. Гроздовият сок бе толкова сладък, че устните на децата залепваха. Пчелите от градината също долетяха, налепиха се на кацата и почнаха да пият сладкия сок. Долетя и един бръмбар, …

Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която всеки път се чудела какво да даде на детето. Веднъж му подарила шапчица от червено кадифе, която му стояла тъй хубаво, че то не искало да носи друга и затова хората почнали да го наричат Червената шапчица. Един ден майка му …

Вратата на големия дом на Сиатмулт, Създателя на дъжда, не приличали на вратите на домовете на скуемишките знатни фамилии и обикновените хора. На нея били изобразени с резба странни фигури и тя цялата и от двете страни била боядисана. Фигурите се различавали напълно от всички тотемни фигури, нарисувани по другите врати. И това имало своята причина: вратата била вълшебна и …

Имало едно време двама братя – двама Ивановци: Иван богатият и Иван беднякът. Къщата на Иван богаташа била пълна с всичко, с едро зърно – хамбарите, с млечни крави – ливадите, поляните – с вакли овци, фурната – с бели питки. От всичко много имал, а цялото му семейство – само той и жена му. Нямал си Иван богаташът нито …

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …

Имало едно време една жена. Тя имала широк двор. Сред двора растяло ябълково дърво. То раждало всяка година само по една ябълка. Но щом узрявала ябълката, до¬хождала лоша хала и я откъсвала. Жената имала трима синове. Едно лято най-големият син ре¬къл на майка си: — Майко, наближава да узрее ябълката. Дай ми нож и орехи. Ще отида да я вардя …

Живял едно вретме един сиромах, който имал мързелива, зла и нена¬ситна жена. Видял той, че не могат преживя, ако не работи сам за двама, и казал на жена си: — Изпечи ми хляб за из път. Ще отида да се наема ратай при някого. На сутринта жена му изпекла питка за из път и сиромахът тръгнал да си търси работа. …

Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син. Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал: — Охай! В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал: — Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал? — Отивам да дам сина …

Всяка заран Латинка бързала към чаршията, където се гушело килийното училище. От руменото й лице не слизала усмивката. Алената й престилка греела, а дългата й риза от лен и коноп с втъкани жълти райета на групички придавали на тялото й грациозна елегантност. Тя стъпвала леко като кошута! Всекиму ще каже „Добра среща“, „Добра стига“. Преди да кривне в уличката, непременно …

Тя била по-малката сестра на чумата. И тя е грозна, дрипава. И тя идва, когато Господ я изпрати. На жена, която е рошава, й думали, че прилича на холера. Много свят е покосила и тази болест. Има световни паметници, издигнати там, където смъртта е властвувала. Най-известната болест и до днес е.