ПРИКАЗКИ

Върху ръчичката на Добринка кацнала една калинка. Помислила си, че е цветенце с пет листенца. Щом я видели, петте пръстчета много я харесали, сгънали се и затворили калинката вътре в шепичката. Като останала там на тъмно, калинката се уплашила. Опитала се да пролази през един процеп между пръстите, но не успяла. Помъчила се да се промуши през друг, но пръстите …

П о зелената полянкаМечо, Зайо и Лисанкатичат във ръце с балони, а пък Вятърко ги гони.Жълти, сини и червени – те са като разгорени пламъци от сухи клони… Никога до днес балони не е виждал във гората малкият немирен Вятър.Искаше да ги погали, но погрешно го разбрали,те се дърпаха далече, като дърпаха и Мечо, хванал на балонче края… Тича подир …

С ъбирам в гората листо след листо –      така да броя се научих до  сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до  хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял  милион ! [jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2632″]

Е  дин зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и …

Имало едно време една бедна вдовица, която живеела сама със своя малък Анри. Тя много го обичала. И как да не го обича, като нямало по-добро дете от него на света. При все, че още не бил изпълнил седем години, Анри вършел всичко в къщи, докато клетата му майка работела своите ръкоделия, които после продавала, за да изхранва своя малък …

Имало едно време един селянин, който бил повикан да служи на царските кораби. А царската морска служба била от дълга по-дълга Затова на раздяла той рекъл на жена си: – Отивам моряк и сигурно ще ме държат там дълги години, жено, затуй ти наглеждай добитъка и работи нивите да се прехранваш, докато се върна. Ето ти и малко пари, та …

Някога в Месина живеела една жена. Тя имала син на име Кола, който от сутрин до вечер се къпел в морето. Майката го викала от брега: – Кола! Кола! Излез най-сетне от водата. Та ти не си риба! Но всеки ден синът й плувал все по-далече и по-далече. А от постоянното викане майката дори я заболели гърдите. Веднъж той накарал …

Живеел в тундрата един гарван — стар и лаком. А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди. Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си. „Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна." И ето че гарванът долетял до морето …

В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …

Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къ­щата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал: — Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя …