ПРИКАЗКИ

Един цар притежавал безчетни богатства. Стада овце и крави, табуни коне и камили пасели в обширните му ливади, а злато, сребро и скъпоценни камъни имал толкова много, че се чудел къде да ги скрие, за да не му ограбят хазната. Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него …

Било ли е или не, не знам, не казват, че някога живеел на този свят един ловец. Той нямал ни пушка, ни барут, ни сачми, ни куче — с една дума, нищичко си нямал. И ето че веднъж решил да отиде на лов. Наканил се и тръгнал. Вървял, вървял, не щеш ли — видял насред пътя да се търкалят три …

Из цялата земя – пуста пустулия – се носило името на Арватка девойка, че е юначна и е много жестока. Властна и силна била в своето кралство. Не можело пиле да прехвръкне, нито пък юнак да премине! Плачели людете, плачели и нареждали. Трудно се живеело с такава властница, която е забранила на младите да се женят, камо ли сватби да …

Търновград – столицата на българската царщина в това време на набези, се славел със своята красота и непристъпност на крепостите. Царевец – така се наричал хълмът, където се издигал царският дворец, сред непристъпни скали. Гъсти гори го обграждали, а Янтра го опасвала като пояс – искрящ като седеф! Когато завоевателите се озовали пред желязната врата на крепостта Царевец, отбраната на …

Набраздена е като красива дантела. Не, по-скоро прилича на огромна завеса с дълбоки дипли. Зелени повлекла са се вкопчили в нея. По диплите й се стичат едри водни капки като сълзи. Току до върха на скалата стои огромно дърво. То е приведено, като да е направило поклон на земята. Далеч във времето назад незнаен майстор е изсякъл Мадарския конник. Хан …

Имало едно време едно мече на име Чен Пу, което живеело с майка си в една пещера високо, в планините на Тибет. По цял ден там валял сняг, но на Чен Пу му било топличко и приятно в пещерата. Понякога денем излизал навън да поиграе, ала нощем стоял у дома, близо до майка си. Когато и да погледнел навън от …

Дъщерята на цар Еет, владетеля на Колхида, се казвала Медея. Тя се влюбила в красивия Язон, качила се тайно на кораба и останала там. Героите започнали да обсъждат какво да направят, че да откраднат Златното руно от свещения дъб. Попитали Медея какви трудности ги очакват. Тя им разказала всичко. Недалеч от дома на Еет се издигала в кръг висока стена …

Едно време змейовете и юнаците ходели по земята между хора та. Те идвали и по седянките и си харесвали моми. Когато някоя мома щяла да седне на седянката при змея, казвала му. – Прибери си, змейо, опашката, да я не заседна! Всички змейове имали крила и опашки, били облечени с дрехи от люспи, които греели като слънце. Когато започнела някъде …

В полите на Пирин планина, в малкото село Ораново, живеели двама братя, два змея. Живеели те мирно и тихо, живеели си братски и пазели селото от пакости. По едно време селяните взели да се оплакват, че някоя хала обирала житата по нивите и гроздето по лозята. А също и млякото по овцете и кравите се губело. Братята-змейове забелязали, че и от …

Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре — прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с ка-лимявка, но без брада — връзва с конопено въже шията на една гъска. …