ПРИКАЗКИ

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош.

Един учител на най-високо ниво бил най-обикновен селянин. Той написал много книги и наставления. Веднъж един човек, като прочел всичко това и си въобразил, че еизследовател, дошъл при него да обсъждат високите материи.

Една девойка много обичала да се оглежда. Веднъж погледнала в огледалото, но не могла да види лицето си. Помислила си, че трябва да е загубила главата си и започнала да я търси, изпълнена със силно безпокойство.

Настрадин Ходжа потропал веднъж в три часа сутринта на чужда врата. Той бил абсолютно пиян. Домакинът отворил прозореца, погледнал надолу и казал: „Настрадин, много пъти съм ти казвал, че това не е онази врата. Това не твоята врата. Иди си у дома и тропай там.“ Настрадин погледнал нагоре и казал: „Сигурен ли си? Може би ти гледаш от неправилния прозорец? …

Беше рожденият ден на инфантата. Тя ставаше точно на дванадесет години и слънцето грееше ярко в градината на двореца.

Веднъж Тя Чуан, приемайки на гости ученика Пао Фу, му задал въпрос: – Как вашият учител ви учи на будизъм? – Нашият учител – отговорил монахът – ни казва да затворим очи, за да не виждаме лошото, да си запушим ушите, за да не чуваме лошото, да спрем умствената дейност, за да не се формират лъжливи идеи. Тя Чуан казал: …

Живял някога един богаташ, ама много алчен и безчестен. Той премествал синурите в нивите и така ограбвал всичките си съседи. С лъжи и заплахи ги притискал и накрая им взимал имота. В същото село живеел един сиромах човек. Той имал само една нива, която граничела със земите на богаташа. Тя била много плодородна и каквото посеел беднякът, се раждало от …

В царството Ци живеел богаташ от рода на Владеещите, а в царството Сун – бедняк от рода на Откликващите се. Беднякът дошъл от Сун в Ци, за да разпита за секрета на богатството. Богаташът казал:

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: „Не ми пречи, зает съм!“ Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: „Тук съм!“ Това се нарича трепет на чувствителността. Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води …

Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. „Добре, че нямаше никой от нашите да ме види“, си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. „Брей, …