ПРИКАЗКИ

Майка казала на сина си за един велик светец: „Даже щипка прах изпод следите му вече е велика.“ Случило се така, че светецът преминавал през селището им. Момчето проследило следите му и взело щипка от тази пръст, зашило я в парче плат и започнало да я носи на шията си. Когато го изпитвали в училище, винаги държало ръката си върху …

Двама старци живеели заедно в една килия и никога за нищо не спорили. И ето че веднъж единият казал на другия: -Хайде поне да поспорим като другите. Събеседникът му отговорил:

Веднъж съпругата на Ходжа започнала да го упреква за бедността му.– Ако си религиозен човек – казвала тя, – трябва да помолиш за пари. След като религията е твоето занятие, като всички останали трябва да получаваш пари за това.– Добре, така и ще направя – казал Настрадин.Той излязъл в градината и завикал с всичка сила:

Живял някога в Кайро беден обущар на име Маруф. Той имал жена, която хората наричали Фатима Вещицата, защото била много зла и свадлива.Всеки ден Фатима нахоквала и проклинала мъжа си, а понякога го и биела, ако й донесял малко пари.Веднъж тя му казала:

Старият елен поведе стадото си към високата планинска поляна, където растеше зелена и мека трева. Той вървеше с уверени стъпки през старата букова гора, защото знаеше всичките долчинки и скатове, познаваше накъде извеждат козите пътеки и по кои места ловците поставят засади и копаят дълбоки ями, за да пропадат в тях елените и сърните.

Всяка събота вечер Хитър Петър стрижел и бръснел селяните в селската кръчма. Веднъж, както стрижел едного и в същото време приказвал с другите, отрязал му едно парче от ухото. Селянинът подскочил като опарен. – Какво правиш, бе глупако! – развикал се селянинът. – Като не знаеш да стрижеш, защо срамиш занаята! Как ще изляза сега пред света, като едното ми …

Един човек имал двама сина. И по-малкият казал на баща си: „Татко! Дай ми полагащата ми се част от имението.“ И баща им разделил имението. След няколко дни по-малкият син събрал всичко и тръгнал за далечна страна и там прахосал всичко, водейки охолен живот. Точно по това време настъпил голям глад в тази страна и той изпаднал в нужда. Тогава …

Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха.

Един демон решил да постави свят отшелник в безизходно положение. За това демонът похитил най-свещените предмети и ги поднесъл на отшелника с думите: „Ще приемеш ли от мен?“ Демонът се надявал, че отшелникът няма да приеме даровете и по този начин ще предаде свещените предмети. Ако ги приеме, с това ще встъпи в сътрудничество с демон.Когато този ужасен гост казал …

Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал. Учениците питали защо учителят не пише същите знаци на нещо постоянно? Но учителят начертал знаците във въздуха и казвал: „Ето най-постоянния видим божествен закон. Нищо няма да изтрие тези очертания.“ Така учителят разяснил силата на мисълта.