ПРИКАЗКИ

Млада жена боледувала тежко. Като дошло време да умира, тя казала на мъжа си: „Аз така те обичам, че не искам да те напускам. Не отивай при друга жена. Ако го направиш, ще се връщам като привидение и постоянно ще те тревожа.“

Веднъж управителят на областта посетил един дзенучител, наречен от народа Птиче гнездо заради това, че медитирал, седейки на дърво сред гъстия листак. Управителят огледал мястото за медитация и казал: – Какво опасно място имаш там, на върха на дървото! – Твоето е много по-лошо от моето – възразил учителят. – Аз съм управител на тази област и не виждам каква …

Мохамед казал веднъж на Вабишах: „Не е ли истина, че ти си дошъл, за да ме попиташ какво е добро и какво – зло?“ „Да – отговорил той. – Аз дойдох именно за това.“ Тогава Мохамед потопил пръстите си в миро, докоснал с тях ръката му, като направил знак по посока на сърцето, и казал: „Доброто е това, което придава …

Дърводелецът Чуй чертаел на ръка по-точно, отколкото с помощта на циркуляр и триъгълник, пръстите му следвали превръщането на нещата и не зависели от мислите и желанията му. Затова съзнанието му винаги било единно и не знаело прегради. Ние забравяме за крака, когато сандалите са ни по мярка. Забравяме за кръста, когато поясът на робата не ни стиска. Забравяме за правилното …

Дойде есента. Заваляха дъждове. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из гората да дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на кората веднъж, дваж и попита: — Живее ли някой тук? Аз търся дом! Отвори се една вратичка. Показа се главичка. Катерицата помисли и каза:

Император Лян У Ди, който бил ученик на Бодхидхарма и усърдно подпомагал разпространението на дзенбудизма в Китай, веднъж попитал патриарха какво е заслужил той с делата си в бъдещите животи. -Абсолютно нищо – отговорил онзи. – Какъв е тогава основният принцип на Светото учение? -То е празно, в него няма нищо свято! – Кой си ти тогава, който стоиш пред …

Имало едно бедно момче, сираче. Родителите му оставили само един железен топуз. Милостиви хора го прибрали и го отгледали. Но и те били бедни, едва се прехранвали. Когато момчето станало на седем години, почнало да се главява ратай по къщите – колкото за един хляб.

Учителят се наклонил над водоема и попитал ученика: „Какво виждаш?“ Онзи отговорил: „Виждам твоето ясно отражение.“ След това учителят казал: „Размъти с кутре повърхността, какво виждаш?“ „Виждам изкривените ти черти.“ „Помисли, ако докосването на малкия пръст вече е променило чертите, то какви изкривявания настъпват при фините енергии при грубо докосване.“

    Боговете се създават, когато някой повярва в тях и стават все по-големи, колкото повече хора вярват в тях. Така е и с приказките. Те отварят световете си, когато достигнат до хората. А за да стане това те трябва да бъдат записани, защото устната памет умира. В света на компютрите и електронните игри приказките се скитат бездомни в съзнанието …

Гуни Бо се прославил със своята сила сред владетелите. Танци Гун разказал за него на чуждоземния цар Сюинван. Царят приготвил дарове, за да го покани, и Гуни Бо се явил. При вида на немощната му фигура в сърцето на Сюинван се зародило подозрение. – Каква е твоята сила? – попитал той със съмнение.