ПРИКАЗКИ

Рьокан, майстор на дзен, живеел скромно в малка колиба в подножието на планината. Веднъж привечер там влязъл крадец, но само за да установи, че няма нищо за крадене. Като се върнал, Рьокан заварил крадеца. -Ти наистина си изминал дълъг път, за да ме навестиш – казал той на крадеца, – не трябва да си отиваш с празни ръце. Ето, вземи …

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо.

или Притча за съня и будносттаВеднъж, в тиха нощ, когато всичко около манастира било потънало в покой, Ананда лежал буден.

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало: – Кой си ти? Лисицата отговорила: – Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам. – Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето.

В Ропшице – града, в който живеел равинът Нафтали, богаташите, чиито домове били настрани или накрая на града, имали обичай да наемат човек, който нощем наглеждал собствеността им. Късно вечер, когато равинът Нафтали бродел из гората, срещнал един такъв пазач, който се разхождал напред-назад. „За кого работиш?“ – попитал равинът. Пазачът му отговорил и на свой ред попитал: „А ти за …

Живял някога един нар. Той имал трима синове: двамата умни, а третият — глупак. Глупакът се казвал Ало-Дино. Имал царят и една прекрасна градина, а в градината — ябълково дърво, на което зреели само три ябълки. Веднъж в градината дошъл един просяк и се помолил на градинаря: — Дай ми една от трите ябълки!

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: „Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте.

Един човек имал засадена в лозето си смокиня и дошъл да търси плодове на нея, но не намерил. И казал на лозаря: „Ето, трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, и не намирам. Отсечи я, какъв е смисълът да заема парче земя.“ Но лозарят му отговорил: „Господарю! Остави я за тази година, да я прекопая и да й …

ПЪРВА ГЛАВА Здраво стиска два мъника,крачи и си тананиказлонамерен господин.Пуши той като комин.