ПРИКАЗКИ

В стари времена един сановник бил осъден на смърт и му било дадено право на последна дума. Тъмничарят го попитал какво иска да каже. Сановникът се замислил, а след това мълчаливо написал пет йероглифа: „Нарушение, принцип, закон, власт, небе.“    Тъмничарят се учудил и го попитал какво има предвид. Сановникът с дълбоко разкаяние му обяснил:    – Цял живот ми е вървяло. …

По време на продължително пътешествие Настрадин Ходжа, за да не се загуби в кервана, завързал за пояса си тиква и така продължил. При едно от спиранията, за да нощуват, един шегаджия отвързал полека тиквата и я завързал на себе си. Когато на сутринта Ходжа видял пред себе си човек, на чийто пояс била завързана тиква, той объркано казал: „Аз съм …

Сар ту забаса, киде къ забин туки – Сестриче и братче Тази приказка написа Вероника Петрова, на 15 години от село Раданово. Вероника също посещаваше часовете по СИП „Ромски фолклор“. В следващото помагало тук може да бъде и вашето име. Разкажете ни своите приказки.

Често край огнището в дългата къща на ирокезите по време на Луната на дългите нощи разказвали ей тази приказка.

Живял някога на този свят един богат човек, който имал един-единствен син. И когато синът пораснал и навършил седемнадесет или осемнадесет години, баща му го оженил за много разумна девойка.

Не е чак толкова трудно да имаш приятели! Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж …

Сейкей попитал Суйби Мугаку: – В какво се състои принципът на будизма? – Почакай – казал Суйби, – когато останем сами, ще ти кажа. След известно време Сейкей отново се обърнал към него: – Ето, сега сме сами. Умолявам те, обясни ми. Суйби станал и повел изгарящия от нетърпение Сейкей в една бамбукова горичка, но така и нищо не казал, …

Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.    Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,    но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.    Той имал трима синове. Веднъж им рекъл:

Веднъж Франциск Асизки седял сред приятелите си и като въздъхнал, казал: – Едва ли в целия свят може да бъде намерен монах, който да се подчинява съвършено на тези над него. Учудени, приятелите му попитали: – Обясни ни, отче, какво е съвършеното и висшето послушание. И той представил истински подчиняващия се във вид на мъртво тяло: – Вземи бездиханно тяло …

В стародавни времена там на хълма се издигал величествен женски манастир. Високи каменни стени опасвали манастирските сгради и го правели недостъпен, като същинска крепост – с четири бойни кули.