ПРИКАЗКИ

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае.

Някакво божество и някакъв демон отишли при един Велик мъдрец, за да узнаят от него какво е това същност (по-висше от всичко останало). Те дълго се учили при него и накрая мъдрецът казал: „Ти самият си това същество, което търсиш.“ И двамата си помислили, че техните тела са същността. „Ние научихме всичко, което е необходимо. Яжте, пийте и се веселете. …

Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син. Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал: — Охай! В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал: — Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал?

Учителят на школата Винайя попитал веднъж един майстор на дзен: – Как се дисциплинирате във всекидневния живот? Майсторът отговорил: – Когато съм гладен, ям, когато съм уморен, лягам да си почина. – Но това го прави всеки. Тогава за всеки може да се каже, че и той също като вас се занимава със самодисциплина? – Не, това е съвсем друго. …

Ле Дзи можел с лекота да се движи из въздуха, яхнал вятъра.За това научил ученикът Ин. Той дошъл при Ле Дзи и няколко месеца не си отивал у дома. Молел учителя да разказва в свободното си време за своето изкуство, десет пъти се обръщал с дълбока почит и десет пъти учителят нищо не казвал. Накрая ученикът Ин възроптал и поискал …

Зевс имал деца и от други богини. Той се влюбил в Персефона, дъщеря на богинята Деметра. Зевс се явил при избраницата си, превърнат в змей. От тази връзка се родил Загрей-Дионис. Той бил най-младият и най-съвършеният от боговете.

Слънцето ярко греело, когато една принцеса от племето хайда тръгнала да събира диви плодове. Вървяла сама, тъй като не се страхувала и не искала да броди по горските пътечки с бъбриви момичета, които със своя шум плашели горските птички и животинки.

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Великата чистота попитала Безкрайността: „Вие знаете ли пътя?“ „Не, не го знам“ – отговорила Безкрайността След това Великата Чистота задала същия въпрос на Неправенето, а Неправенето й казало: „Аз знам пътя.”

Някога, твърде отдавна, живял на един остров рибар със своята жена. Те имали дъщеря, красавицата Чин. Майката я обичала повече от живота си, а бащата – лош човек – никога не помислял за нея.