>

ПРИКАЗКИ

Последният приятел

– Аууу… Ау… – пак лавна грозно кучето. От вечер до сутрин, като вампирясано, скачаше от ограда през ограда, джавкаше, виеше и душеше. Старият пес търсеше нещо. Лаеше, ръмжеше, а понякога сякаш намираше търсения предмет, защото често пъти внезапно замлъкваше. Ние, дечурлигата край печката, се присвивахме от страх, щом чуехме страшния прегракнал вой. Прилепяхме глава до глава и не смеехме …

Прочетете повече »

Златан Козарят

Старите козари, които живееха в голямата кошара на върха на планината, го наричаха Златанчо. И баща му беше козар от тая кошара. Преди десетина години една сутрин той го донесе от селцето под планината. Златан беше още съвсем мъничък. Майка му беше умряла и бащата го отнесе със себе си при старите козари на върха на планината. И бащата, и …

Прочетете повече »

Герой

Наричаха го Снежко, защото имаше бяла пухкава козина на къдри, като едри парцали сняг, които валят у нас през декември. Но Снежко не се боеше нито от декември, нито от януари. До огъня той си имаше възглавничка от синя вълна, върху нея си дремеше, сгънат на кълбо, и слушаше как вън вятърът фучи, как се блъска в стъклата. Отвътре, от …

Прочетете повече »

Гъсана Ана

Яна Язова – Творби за деца     Тръгнала леля гъсана Ана да пазарува за Бъдни вечер. Чанти разтваря тя на пазара, кюфтета мляла, картофи взела, гулия, морков, зеле и чушка, яйце и захар за блага гушка. Най-сетне иде ред на елхата, но никой не е ходил в гората. В такава люта, дълбока зима кой смелост има в снега да …

Прочетете повече »

СНЕЖНОТО МОМИЧЕ

Надвечер снегът беше мек и нежен. Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха. От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи. Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца. Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета. В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Прочетете повече »

САМОТНАТА ЕЛХИЦА

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

Прочетете повече »

На 4 години

Един млад човек видял прегърбен беловлас старец и го попитал: -Дядо, на колко години сте? Старецът отговорил през смях: -Тази година ставам едва на четири години! Младият човек се втрещил, но после казал: -Дядо, не се шегувай. Вие сте побелял, с дълга брада. Как може да сте на четири години? – Не се шегувам. Аз наистина съм на четири години! …

Прочетете повече »

Най-доброто учение

Около един уважаван учител се събрали много ученици. Занятията вървели успешно, но после тръгнал слух, че в един отдалечен град се е появил друг учител. Това сведение постепенно посадило у учениците съмнение, раздвоение на мненията, обезсилило вниманието им и ги лишило от успешност. Веднъж учителят казал: "Ще ида в планините, вие междувременно укрепнете в усвояването на учението." Учителят си отишъл. …

Прочетете повече »

Небесният плод

Живяла някога една жена, която била чувала за небесния плод. И го пожелала. Попитала дервиш на име Сабар: – Как мога да намеря този плод, за да постигна незабавно знанието? – Най-добрият съвет би бил да се учиш с мен – казал дервишът. – Но ако не правиш това, ще трябва да пътешестваш по целия свят, понякога без почивка. Тя …

Прочетете повече »

Нища не можеш да получиш от мен

В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йе-рархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат …

Прочетете повече »