ПРИКАЗКИ

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.

Наканил се Настрадин Ходжа да обядва. Известно е, че който обича парите, той обича само парите. Затова Настрадин заповядал на слугата си: – Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!

Далече-далече оттук – там, където лястовичките отиват да зимуват, живееше един цар, който имаше единайсет сина и една дъщеря на име Елиза. Единайсетте братя бяха князе и затова ходеха на училище със звезда на гърдите и със сабя на кръста. Те пишеха с елмазени калеми на златни плочи и всичко заучаваха наизуст тъй добре, сякаш четяха по книга. По всичко …

Веднъж Ал-Абаси заявил, че независимо дали хората се опитват да помогнат на един човек, или не, нещо вътре у човека може да се противопоставя на това. Но се намерили хора, които възразили против такава теория, Ал-Абаси обещал да продемонстрира нещо в потвърждение на думите си.

Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. „Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази.“ И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.

Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал:

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош.

Един учител на най-високо ниво бил най-обикновен селянин. Той написал много книги и наставления. Веднъж един човек, като прочел всичко това и си въобразил, че еизследовател, дошъл при него да обсъждат високите материи.

Една девойка много обичала да се оглежда. Веднъж погледнала в огледалото, но не могла да види лицето си. Помислила си, че трябва да е загубила главата си и започнала да я търси, изпълнена със силно безпокойство.

Настрадин Ходжа потропал веднъж в три часа сутринта на чужда врата. Той бил абсолютно пиян. Домакинът отворил прозореца, погледнал надолу и казал: „Настрадин, много пъти съм ти казвал, че това не е онази врата. Това не твоята врата. Иди си у дома и тропай там.“ Настрадин погледнал нагоре и казал: „Сигурен ли си? Може би ти гледаш от неправилния прозорец? …